1 ( По слав. 143). Давидов <псалом>. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

Благословен будь Господь, скала моя, обучающий мои руки войне и мои пальцы – битве.

2 & lt;Който> ми <показва> милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

Он – милость моя и крепость моя, прибежище мое и избавитель мой, щит мой, Тот, на Кого я уповаю, Кто подчиняет мне мой народ.

3 Г осподи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

Господи, кто такой человек, что Ты знаешь о нем, и сын человеческий, что Ты обращаешь на него внимание?

4 Ч овек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

Человек подобен дуновению ветра; дни его – как уходящая тень.

5 Г осподи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

Господи, приклони небеса и сойди; коснись гор – и задымятся они.

6 З астрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

Брось молнию и рассей их, выпусти Свои стрелы и смети их.

7 П ростри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

Протяни руку Свою с высоты; избавь меня и спаси от великих вод, от рук чужеземцев,

8 Ч иито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа,

чьи уста говорят неправду и чья правая рука полна обмана.

9 Б оже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

Новую песню воспою Тебе, Боже, на десятиструнной лире сыграю Тебе –

10 К ойто даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

Тому, Кто дает победу царям, избавляет Давида, Своего слугу, от смертоносного меча.

11 И збави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

Избавь меня и спаси от рук чужеземцев, чьи уста говорят неправду и чья правая рука полна обмана.

12 К огато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

Пусть будут наши сыновья подобны молодым разросшимся растениям; пусть будут наши дочери подобны стройным колоннам во дворцах;

13 & lt;Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

да будут наши житницы полны, изобилуют всяким зерном; да будут на наших пастбищах тысячи, десятки тысяч овец;

14 & lt;Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

да будут жиреть наши волы; да не будет ни расхищения, ни пропажи, ни воплей на наших улицах.

15 & lt;Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

Блажен тот народ, у которого все так и есть; блажен тот народ, чей Бог – Господь!