1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

Много раз притесняли меня с юности – пусть скажет Израиль, –

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

много раз притесняли меня с юности, но не одолели.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

На спине моей пахали пахари, проводили свои длинные борозды.

4 & lt;Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

Господь праведен: Он разрубил узы нечестивых.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Пусть постыдятся и повернут назад все ненавидящие Сион.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Пусть будут они как трава на крыше дома, которая высыхает прежде чем будет вырвана.

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

Жнец не наполнит ею руки своей, и вяжущий снопы не соберет ее в пригоршни.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

Проходящие мимо не скажут: «Благословение Господне на вас! Благословляем вас Именем Господним».