1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

He waiata; he pikitanga. He ki tenei ma Iharaira, Ka maha a ratou tukinotanga i ahau o toku tamarikitanga ake;

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

Ka maha a ratou tukinotanga i ahau o toku tamarikitanga ake; heoi kihai ahau i taea e ratou.

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

I parautia toku tuara e nga kaiparau; he roa a ratou parautanga.

4 & lt;Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

He tika ta Ihowa: motu pu i a ia nga aho a te hunga kino.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

Kia whakama, kia whakahokia ki muri, te hunga katoa e kino nei ki Hiona.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

Kia rite ratou ki te tarutaru i nga tuanui, e memenge nei i te mea kiano i tupu ake.

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

E kore nei e ki te ringa o te kaikoti, te uma hoki o te kaipaihere.

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

E kore ano te hunga e haere ana i te taha e mea, Kia tau ki a koutou te manaaki a Ihowa: ko ta matou manaaki tenei ki a koutou i runga i te ingoa o Ihowa.