1 ( По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

لِيَقُلْ إسرائِيلُ: كانَ لِي أعداءٌ كَثِيرُونَ مُنذُ شَبابِي.

2 М ного пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

كانَ لِي أعداءٌ كَثِيرُونَ مُنذُ شَبابِي، وَواحِدٌ مِنهُمْ لَمْ يَنتَصِرْ!

3 О рачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

بِقَسوَةٍ ضَرَبُونِي، تَرَكُوا عَلَى ظَهرِي جِراحاً طَوِيلَةً، كَالأتلامِ فِي حَقلٍ مَحرُوثٍ.

4 & lt;Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

غَيرَ أنَّ اللهَ البارَّ حَرَّرَنِي مِنْ قُيُودِ الأشرارِ.

5 Щ е се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

لِيُذَلَّ كُلُّ أعداءِ صِهْيَوْنَ، وَيُرَدُّوا مَهزُومِينَ مَخْزِيِّينَ.

6 Щ е станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

لَيتَهُمْ يَكُونُونَ كَعُشبٍ عَلَى السُّطُوحِ يَذوِي قَبلَ أنْ يَكتَمِلَ نُمُوُّهُ.

7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

لا يَملأُ الحاصِدُونَ مِنهُ أيدِيَهُمْ، وَلا يَجِدُونَ ما يَكفِي لِحُزمَةٍ واحِدَةٍ!

8 Н ито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

وَلا يَقُولُ مَنْ يَمُرُّ بِهَؤُلاءِ الأشرارِ: «لِتَكُنْ لَكُمْ بَرَكاتُ اللهِ!» أوْ «نُبارِكُكُمْ بِاسْمِ اللهِ!»