1 И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, <месец> Хаслев.

فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكمِ داريُوسَ مَلِكِ فارِسَ، فِي اليَوْمِ الرّابِعِ مِنَ الشَّهْرِ التّاسِعِ – شَهْرِ كِسلُو، تَلَقَّى زَكَرِيّا كَلِمَةَ اللهِ.

2 А <жителите на> Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

أرسَلَتْ مَدينَةُ بَيتَ إيلَ رِسالَةً إلَى شَراصَرَ وَإلَى رَجَمَ مَلِكَ وَرِجالَهِما لِيَسْألُوا اللهَ بِشَأْنِ مَسألَةٍ ما.

3 и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?

وَقالُوا لِلكَهَنَةِ فِي بَيتِ اللهِ القَدِيرِ وَلِلأنبِياءِ: «هَلْ ينبَغِي أنْ نَنُوحَ وَنَصُومَ خِلالَ الشَّهْرِ الخامِسِ مِنَ السَّنَةِ كَما عَمِلْنا سَنَواتٍ كَثِيرَةً؟»

4 Т огава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

حِينَئِذٍ تَلَقَّيتُ هَذِهِ الرِّسالَةَ مِنَ اللهِ القَدِيرِ:

5 Г овори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия <месец> през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

«قُلْ لِشَعبِ الأرْضِ وَلِلكَهَنَةِ: ‹حِينَ صُمْتُمْ وَنُحتُمْ فِي الشَّهْرِ الخامِسِ وَالشَّهْرِ السّابِعِ طَوالَ هَذِهِ السَّبْعِينَ سَنَةً، فَهَلْ كُنْتُمْ تَصُومُونَ لِي حَقّاً وَبِإخلاصٍ؟

6 И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

وَحِينَ تَأْكُلُونَ وَحِينَ تَشْرَبُونَ، أفَلَسْتُمْ تَأكُلُونَ وَتَشْرَبُونَ لِأجلِ أنفُسِكُمْ؟

7 Н е са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

ألَيسَ هَذا ذاتَ الكَلامِ الَّذِي أعلَنَهُ اللهُ مِنْ خِلالِ الأنبِياءِ السّابِقِينَ، حِينَ كانَتِ القُدْسُ مَأْهُولَةً وَآمِنَةً مَعَ المُدُنْ الَّتِي حَولَها، وَحِينَ كانَتْ مِنطَقَةُ النَّقَبِ وَالأغوارُ الغَربِيَّةِ مَأْهُولَةً بِالسُّكّانِ؟›»

8 И Господното слово дойде към Захария и рече:

وَتَلَقَّى زَكَرِيّا هَذِهِ الرِّسالَةَ مِنَ اللهِ:

9 Т ака е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: ‹أنصِفُوا المَظلُومينَ، أظهِرُوا لُطفاً وَرَأفَةً بَعْضُكُمْ نَحوَ بَعْضٍ.

10 н е угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

لا تَظلِمُوا الأرامِلَ وَلا اليَتامَى وَلا الغُرَباءَ وَلا الفُقَراءَ. وَلا تُخَطِّطُوا لِلشَّرِّ فِي قُلُوبِكُمْ كُلٌّ واحِدٍ عَلَى أخِيهِ.›

11 Н о те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

«لَكِنَّهُمْ رَفَضُوا أنْ يَستَمِعُوا، بَلْ أدارُوا ظُهُورَهُمْ لِي بِتَمَرُّدٍ وَعِصيانٍ، وَسَدُّوا آذانَهُمْ عَنْ الاسْتِماعِ.

12 Д ори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

قَسُّوا قُلُوبَهُمْ كَي لا يَسْمَعُوا الشَّريعَةَ وَالتَّعلِيمَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ القَدِيرُ مِنْ خِلالِ أنبِياءٍ سابِقِينَ، فَغَضِبَ اللهُ القَدِيرُ غَضَباً شَديداً.

13 З атова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

لِذَلِكَ يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ: «كَما أنَّهُمْ لَمْ يَسْتَمِعُوا إلَيَّ حِينَ دَعَوْتُهُمْ، كَذَلِكَ حِينَ يَدعُونَنِي لَنْ أُصغِيَ.

14 н о ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.

وَسَأنفُخُ عَلَيهِمْ وَأُشَتِّتُهُمْ فِي كُلِّ الأُمَمِ الَّتِي لَمْ يَكُونُوا يَعرِفُونَها. صارَتِ الأرْضُ خَرِبَةً بَعْدَهُمْ لَمْ يَعُدْ أحَدٌ يَأْتِي أوْ يَذْهَبُ. حَوَّلُوا هَذِهِ الأرْضَ الجَمِيلَةَ إلَى خَرابٍ.»