1 Т огава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:

حِينَئِذٍ دَعا يَشُوعُ الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَنِصفَ قَبِيلَةِ مَنَسَّى،

2 В ие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.

وَقالَ لَهُمْ: «قَدْ أطَعْتُمْ كُلَّ ما أمَرَ بِهِ مُوسَى خادِمُ اللهِ وَأطَعتُمُونِي فِي كُلِّ ما أمَرْتُكُمْ بِهِ.

3 П рез това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.

لَمْ تَترُكُوا إخْوَتَكُمْ كُلَّ هَذِهِ الأيّامِ الكَثِيرَةِ إلَى هَذا اليَومِ، لَكِنَّكُمْ حَفِظْتُمْ وَصِيَّةَ إلَهِكُمْ.

4 И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.

وَالآنَ قَدْ أعطَى إلَهُكُمْ إخْوَتَكُمْ راحَةً وَأماناً كَما وَعَدَهُمْ. فَعُودُوا الآنَ إلَى خِيامِكُمْ فِي أرْضِكُمُ الَّتِي أعطاها مُوسَى عَبدُ اللهِ لَكُمْ فِي الجِهَةِ الأُخرَى مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ.

5 Н о внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.

لَكِنِ احرِصُوا عَلَى طاعَةِ الوَصِيَّةِ وَالشَّرِيعَةِ الَّتِي أعطاها مُوسَى خادِمُ اللهِ لَكُمْ، بِأنْ تُحِبُّوا إلَهَكُمْ وَأنْ تَسلُكُوا فِي طُرُقِهِ وَأنْ تَحفَظُوا وَصاياهُ وَأنْ تَبقُوا قَرِيبِينَ مِنهُ وَأنْ تَخدِمُوهُ وَتَعْبُدُوهُ بِكُلِّ قُلُوبِكُمْ وَبِكُلِّ نُفُوسِكُمْ.»

6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

ثُمَّ بارَكَهُمْ يَشُوعُ وَأرسَلَهُمْ، فَذَهَبُوا إلَى خِيامِهِمْ.

7 ( На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал <наследство> във Васан; а на <другата> му половина Исус даде <наследство> между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги

وَكانَ مُوسَى قَدْ أعطَى أرْضَ باشانَ لِنِصفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى. أمّا النِّصفُ الآخَرُ مِنْ قَبِيلَةِ مَنَسَّى فَأعطاهُمْ أرْضاً مَعَ إخْوَتِهِمْ فِي الجِهَةِ الغَربِيَّةِ مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ. وَحِينَ أرسَلَهُمْ يَشُوعُ إلَى خِيامِهِمْ وَبارَكَهُمْ،

8 к ато им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.

قالَ لَهُمْ: «عُودُوا إلَى خِيامِكُمْ بِثَروَةٍ عَظِيمَةٍ وَحَيواناتٍ كَثِيرَةٍ وَفِضَّةٍ وَذَهَبٍ وَنُحاسٍ وحديدٍ وَثِيابٍ كَثِيرَةٍ. وَتَقاسَمُوا مَعَ إخْوَتِكُمُ الَّذِينَ مَكَثُوا فِي أرْضِكُمْ غَنِيمَةَ أعدائِكُمْ.»

9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.

فَتَرَكَ الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ وَنِصفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى بَنِي إسْرائِيلَ فِي شِيلُوهَ فِي أرْضِ كَنْعانَ لِيَعُودُوا إلَى أرْضِ جِلعادَ، أرْضِهِمِ الَّتِي امتَلَكُوها بِحَسَبِ أمرِ اللهِ عَلَى فَمِ مُوسَى.

10 И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.

وَحِينَ أتَوْا إلَى جَلِيلُوثَ عِندَ نَهْرِ الأُردُنِّ فِي أرْضِ كَنْعانَ، بَنَى الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ وَنِصفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى هُناكَ مَذْبَحاً كَبِيراً عِندَ نَهْرِ الأُردُنِّ.

11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

وَسَمِعَ بَقِيَّةُ بَنِي إسْرائِيلَ أنَّ الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَنِصفَ قَبِيلَةِ مَنَسَّى قَدْ بَنَوْا مَذْبَحاً عَلَى حُدُودِ أرْضِ كَنْعانَ فِي جَلِيلُوثَ قُرْبَ نَهْرِ الأُردُنِّ، فِي جِهَةِ بَنِي إسْرائِيلَ الغَربِيَّةِ.

12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

فلَمّا سَمِعُ بَنُو إسرائِيلَ بِذَلِكَ، اجتَمَعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ فِي شِيلُوهَ لِيَذْهَبُوا وَيُحارِبُوهُمْ.

13 И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,

وَأرسَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الكاهِنَ فِينْحاسَ بْنَ ألِعازَرَ إلَى الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَنِصفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى فِي جِلعادَ.

14 и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.

وَأرسَلُوا مَعَهُ عَشْرَةَ قادَةٍ، قائِداً مِنْ كُلِّ عَشِيرَةٍ فِي إسْرائِيلَ. فَكانَ كُلُّ واحِدٍ مِنْهُمْ رَئِيساً فِي قَبِيلَتِهِ وَسَطَ قَبائِلِ إسْرائِيلَ.

15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:

فَذَهَبُوا إلَى الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَنِصفِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى فِي أرْضِ جِلعادَ وَقالُوا لَهُمْ:

16 Т ака говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ كُلُّ شَعبِ اللهِ: ‹ما هَذِهِ الخِيانَةُ الَّتِي خُنْتُمْ بِها إلَهَ إسْرائِيلَ: حِدْتُمُ اليَومَ عَنِ اتِّباعِ اللهِ ، وَبَنَيتُمْ مَذْبَحاً مُتَمَرِّدِينَ عَلَى اللهِ ؟

17 М алко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, <поради него>, стана язва в Господното общество,

ألَمْ تَكُنْ خَطِيَّةُ فَغُورَ كافِيَةً لَنا؟ إنَّنا حَتَّى الآنَ لَمْ نَتَطَهَّرْ مِنْ تِلْكَ الخَطِيَّةِ مَعَ أنَّ وَباءً أتَى عَلَى شَعبِ اللهِ.

18 т а вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

فَهَلْ تَترُكُونَ اللهَ الآنَ؟ إنْ تَمَرَّدْتُمْ عَلَى اللهِ اليَومَ، فَإنَّ اللهَ سَيَغضَبُ غَداً عَلَى كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ.

19 Н о ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.

«‹إنْ كانَتِ الأرْضُ الَّتِي أخَذْتُمُوها نَجِسَةً، فاعبُرُوا إلَى أرْضِ اللهِ حَيثُ تُوجَدُ خَيمَةُ اللهِ ، وَخُذُوا قِسْماً مِنَ الأرْضِ بَينَنا. لا تَتَمَرَّدُوا عَلَى اللهِ أوْ عَلَينا بِبِنائِكُمْ مَذْبَحاً غَيرَ مَذْبَحِ إلَهِنا.

20 А хан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

أِلَمْ يَرفُضْ عَخانُ بْنُ زارَحَ أنْ يُطِيعَ الأمْرَ المُتَعَلِّقَ بِإتلافِ الغَنِيمَةِ، فَأتَى العِقابُ عَلَى كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ؟ وَلَمْ يَهلِكْ هُوَ وَحدَهُ بِسَبَبِ خَطِيَّتِهِ؟›»

21 Т огава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:

فَأجابَ الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ وَنِصفُ قَبِيلَةِ مَنَسَّى قادَةَ قَبائِلِ إسْرائِيلَ:

22 М огъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако <сме сторили това> за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, <Господи>, днес.

«يهوه هُوَ اللهُ العَظيمُ! يهوه هُوَ اللهُ العَظيمُ! هُوَ يَعلَمُ. وَلْيَعلَمْ إسْرائِيلُ أيضاً! إنْ كُنّا قَدْ تَمَرَّدْنا أوْ عَصَيْنا اللهَ ، فَلا تُنَجِّنا اليَومَ.

23 А ко сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,

وَإنْ كُنّا قَدْ بَنَينا لِأنفُسِنا مَذْبَحاً مُنْحَرِفِينَ عَنْ اتِّباعِ اللهِ ، وَلِتَقدِيمِ ذَبائِحَ أوْ تَقدِماتِ حُبُوبٍ أوْ ذَبائِحَ سَلامٍ، فَلْيُعاقِبْنا اللهُ نَفسُهُ.

24 & lt;и види> дали, <напротив>, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?

بَلْ فَعَلنا ذَلِكَ خَوْفاً مِنْ يَوْمٍ يَأتِي، حِينَ يَقُولُ أولادُكُمْ لِأولادِنا: ‹ما عَلاقَتُكُمْ بِاللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ؟

25 З ащото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.

اللهُ وَضَعَ نَهْرَ الأُردُنِّ بَينَنا وَبَينَكُمْ أيُّها الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ! فَلَيسَ لَكُمْ نَصِيبٌ فِي اللهِ.› وَبِهَذا يُوقِفُ أولادُكُمْ أولادَنا عَنْ عِبادَةِ اللهِ.

26 З атова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,

«فَقُلْنا: ‹فَلْنَعمَلْ شَيئاً لِأنفُسِنا، فَلْنَبنِ مَذْبَحاً.› لَيسَ لِلتَّقْدِماتِ أوِ الذَّبائِحِ،

27 н о за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

بَلْ لِيَكُونَ شاهِداً بَينَنا وَبَينَكُمْ وَبَينَ الأجيالِ الَّتِي سَتَأْتِي بَعدَنا أنَّنا سَنَعبُدُ اللهَ فِي حَضْرَتِهِ بِذَبائِحَ صاعِدَةٍ وَقَرابِينَ وَذَبائِحَ شَرِكَةٍ. فَلا يَستَطِيعَ أولادُكُمْ أنْ يَقُولُوا لِأولادِنا فِي المُستَقبَلِ: ‹لَيسَ لَكُمْ نَصِيبٌ فِي اللهِ.›

28 З атова рекохме, ако се случи утре да говорят <така> нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.

وَقُلْنا: ‹إنْ حَدَثَ هَذا مَعْنا أوْ مَعَ أولادِنا فِي المُستَقبَلِ، سَنَقُولُ لَهُمْ: انظُرُوا إلَى نَمُوذَجِ مَذْبَحِ اللهِ الَّذِي بَناهُ آباؤنا. فَلَيسَ هُوَ لِلتَّقْدِماتِ أوِ الذَّبائِحِ، بَلْ لِيَكُونَ شاهِداً بَينَنا وَبَينَكُمْ.›

29 Н е дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.

«لَنْ نَتَمَرَّدَ عَلَى اللهِ وَنَتَوَقَّفَ اليَومَ عَنِ اتِّباعِهِ بِبِناءِ مَذْبَحٍ لِلتَّقْدِماتِ الصّاعِدَةِ أوْ تَقدِماتِ الحُبُوبِ أوِ الذَّبائِحِ غَيرَ مَذبَحِ إلَهِنا الَّذِيِ أمامَ خَيمةِ محضرِه.»

30 А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

فَحِينَ سَمِعَ الكاهِنُ فِينْحاسُ وَقادَةُ الشَّعبِ وَرُؤَساءُ العَشائِرِ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ كَلامَ الرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَالمَنَسِّيِّينَ، فَرِحُوا وَاستَراحُوا.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.

وَقالَ الكاهِنُ فِينْحاسُ بْنُ ألِعازَرَ لِلرَأُوبَيْنِيِّينَ وَالجادِيِّينَ وَالمَنَسِّيِّينَ: «الآنَ نَعرِفُ أنَّ اللهَ فِي وَسَطِنا، لِأنَّكُمْ لَمْ تَتَمَرَّدُوا عَلَى اللهِ فِي هَذا الأمرِ. قَدْ أنقَذْتُمْ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ عِقابِ اللهِ.»

32 Т огава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.

حِينَئِذٍ، عادَ الكاهِنُ فِينْحاسُ بْنُ ألِعازَرَ وَالقادَةُ مِنْ عِندِ الرَأُوبَيْنَيِّينَ وَالجادِيِّينَ فِي أرْضِ جِلْعادَ إلَى بَنِي إسْرائِيلَ فِي أرْضِ كَنْعانَ، وَأخبَرُوهُمْ بِما جَرَى بَينَهُمْ.

33 И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.

وَسَرَّتِ الأخبارُ بَنِي إسْرائِيلَ، وَسَبَّحُوا اللهَ. وَتَراجَعُوا عَنِ الحَربِ ضِدَّ الرَأُوبَيْنِّيُنَ وَالجادِيِّينَ لِتَدْمِيرِ أرْضِهِمْ.

34 И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.

وَدَعا الرَأُوبَيْنِيُّونَ وَالجادِيُّونَ اسْمَ المَذْبَحِ «شاهِدٌ،» فَقَدْ قالُوا: «إنَّ شاهِداً بَينَنا حَقّاً. يهوه هُوَ اللهُ حَقّاً.»