1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

«هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ ذَبِيحَةِ الذَّنبِ. هِيَ نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

تُذَبحُ ذَبِيحَةُ الذَّنبِ فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ. وَيُرَشُّ دَمُها عَلَى جَوانِبِ المَذبَحِ.

3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

«وَيُقَدَّمُ الكاهِنُ شَحْمَها كُلَّهُ: الذَّيلَ وَالشَّحمَ الَّذِي يُغَطِّي الأحشاءَ،

4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

وَالكُلْيَتَينِ وَالشَّحمَ الَّذِي حَولَهُما وَالشَّحمَ الَّذِي عَلَى الخاصِرَتَينِ وَمُلحَقاتِ الكَبِدِ. فَيَنْزِعُ مُلحَقاتِ الكَبِدِ مَعَ الكُلْيَتَينِ.

5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

يَأخُذُهُ الكاهِنُ وَيُحْرِقُهُ عَلَى المَذبَحِ كَتَقدِمَةٍ للهِ. إنَّها ذَبِيحَةُ ذَنبٍ.

6 В секи от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

«يُمكِنُ لِكُلِّ الذُّكُورِ مِنَ الكَهَنَةِ أنْ يَأكُلُوها. يَنبَغِي أكلُها فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ، فَهِيَ نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

وَتَنطَبِقُ عَلَى ذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ القاعِدَةُ نَفسُها، أي أنَّ الذَّبِيحَةَ تَكُونُ لِلكاهِنِ الَّذِي يُقَدِّمُها.

8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

حِينَ يُقَدِّمُ الكاهِنُ ذَبيحَةً صاعِدَةً عَنْ إنْسانٍ، فَإنَّ جِلدَ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ الَّتِي يُقَدِّمُها يَكُونُ لِلكاهِنِ.

9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

وَكُلُّ تَقدِمَةِ طَحِينٍ مَخبُوزٍ فِي الفُرنِ، وَكُلُّ تَقدِمَةِ طَحِينٍ مُجَهَّزٍ فِي مِقلاةٍ أوْ عَلَى الصّاجِ فَإنَّها تَكُونُ لِلكاهِنِ الَّذِي يُقَدِّمُها.

10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

وَأمّا كُلُّ تَقدِماتِ الطَّحِينِ الأُخرَى، المَمزُوجَةِ بِالزَّيتِ، أوِ الجافَّةِ، فَتَكُونُ لِكُلِّ أبناءِ هارُونَ بِالتَّساوِي. ذَبِيحَةُ السَّلام

11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

«هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ ذَبِيحَةِ السَّلامِ الَّتِي يُقَدِّمُها الإنسانُ للهِ:

12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

إنْ قَدَّمَها شَخصٌ كَذَبيحَةِ شُكرٍ، فَلْيُحْضِرْ مَعَ ذَبِيحَةِ الشُّكرِ كَعكاً بِلا خَمِيرٍ مَمزُوجاً بِزَيتٍ، وَرَقائِقَ بِلا خَمِيرٍ مَسكُوباً عَلَيها زَيتٌ، وَأرغِفَةً مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ مَمزُوجَةً بِزَيتٍ بِشَكلٍ جَيِّدٍ.

13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

وَلْيُقَدِّمْ هَذِهِ التَّقدِمَةَ مَعَ خُبزٍ مُختَمِرٍ مَعَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ لِلتَّعبِيرِ عَنِ الشُّكرِ.

14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

وَيُقَدِّمُ رَغِيفُ خُبزٍ مِنْ كُلِّ نَوْعٍ تَقدِمَةً مَرفُوعَةً للهِ ، فَتَكُونُ هَذِهِ الإرْغِفَةُ مِنْ نَصِيبِ الكاهِنِ الَّذِي يَرُشُّ دَمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ.

15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

وَيَنبَغِي أنْ يُؤكَلُ لَحمُ تَقدِمَةِ السَّلامِ الَّتِي لإظْهارِ الشُّكْرِ فِي اليَومِ الَّذِي قُدِّمَتْ فِيهِ. لا تُبْقوا مِنْها شَيئاً إلَى الصَّباحِ.

16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

«فَإنْ كانَتِ ذَبِيحَةُ السَّلامِ اختِيارِيَّةً، أوْ بِسَبَبِ نَذْرٍ، فَيَنبَغِي أنْ تُؤكَلَ فِي اليَومِ الَّذِي تُقَدَّمُ فِيهِ. وَما يَتَبَقَّى مِنْها يُؤكَلُ فِي اليَومِ التّالِي.

17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

وَما يَتَبَقَّى مِنْ لَحمِ الذَّبِيحَةِ لِليَومِ الثّالِثِ يَنبَغِي حَرقُهُ.

18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

إنْ أكَلَ شَخْصٌ مِنْ لَحمِ ذَبِيحَةِ السَّلامِ فِي اليَومِ الثّالِثِ، فَإنَّها تُصْبِحُ غَيرَ مَقبُولَةٍ. لا تُحسَبُ لِلَّذِي قَدَّمَها. إنَّها نَتِنَةٌ، وَالَّذِي يَأكُلُ مِنْها مَسؤُولٌ عَنْ خَطِيَّتِهِ.

19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;

«اللَّحمُ الَّذِي يَمَسُّ أيَّ شَيءٍ نَجِسٍ لا يَنبَغِي أنْ يُؤْكَلَ، فَيَنبَغِي حَرقُهُ بِالنّارِ. أمّا اللَّحمُ الَّذِي لَمْ يَتَنَجَّسْ فَيُمكِنُ لِأيِّ شَخصٍ طاهِرٍ أنْ يَأكُلَهُ.

20 н о оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

وَأمّا مَنْ يَأكُلُ لَحمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ المُقَدَّمَةِ للهِ بَينَما هُوَ نَجِسٌ، فَيُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.

21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

«وَمَنْ يَلمِسُ شَيئاً نَجِساً – سَواءٌ أكانَ نَجاسَةً بَشَرِيَّةً أمْ حَيواناً نَجِساً أمْ أيَّ شَيءٍ كَرِيهٍ – ثُمَّ يَأكُلُ لَحْماً مِنْ ذَبِيحَةٍ سَلامٍ مُقَدَّمَةٍ للهِ ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.»

22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

«قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: لا تَأكُلُوا أيَّ شَحمٍ مِنْ ثَورٍ أوْ غَنَمٍ أوْ ماعِزٍ.

24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.

اسْتَخدِمُوا شَحْمِ الحَيوانِ المَيْتِ أوْ الحَيوانِ الَّذِي قُتِلَ وَتُرِكَ فِي أيِّ غَرَضٍ آخَرَ، لَكِنْ لا تَأكُلُوهُ.

25 З ащото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

إنْ أكَلَ أحَدٌ شَحْماً مِنْ حَيوانٍ مُقَدَّمٍ للهِ ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.

26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

«لا تَأكُلُوا دَماً، لا دَمَ طَيرٍ وَلا حَيوانٍ، فِي كُلِّ الأماكِنِ الَّتِي تَقطُنُونَ فِيها.

27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

مَنْ يَأْكُلُ دَماً مِنكُمْ، يُقطَعُ مِنْ عَشِيرَتِهِ.» نَصِيبُ الكَهَنَة

28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

«قُلْ لِبَنِي إسْرائِيلَ: مَنْ يُقَدِّمُ مِنكُمْ ذَبِيحَةَ سَلامٍ للهِ ، يَنبَغِي أنْ يُحْضِرَ بِنَفسِهِ ذَبِيحَةَ السَّلامِ للهِ ،

30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

وَأنْ يُحْضِرَ التَّقدِماتِ للهِ بِيَدَيهِ. فَلْيُحْضِرِ الشَّحمَ مَعَ صَدْرِ الحَيوانِ لِلكاهِنِ، وَيَرْفَعْهُ تَقْدِمَةً فِي حَضْرَةِ اللهِ.

31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

وَيُحرِقُ الشَّحمَ عَلَى المَذبَحِ. يَكُونُ الصَّدرُ لِهارُونَ وَأبْنائِهِ.

32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

وَتُعْطَى الفَخذُ اليُمنَى مِنْ ذَبيحَةِ السَّلامِ تَقدِمَةً لِلكاهِنِ.

33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

فَتَكُونُ الفَخذُ اليُمنَى مِنْ نَصِيبِ مَنْ يُقَدِّمُ دَمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ وَشَحمَها مِنْ بَنِي هارُونَ.

34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

فَقَدْ خَصَّصْتُ صَدْرَ وَفَخذَ التَّقدِمَةِ الَّتِي رُفِعَتْ فِي حَضرَةِ اللهِ لِهارُونَ الكاهِنِ وَأبْنائِهِ نَصِيباً دائِماً لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِ السَّلامِ الَّتِي يُقَدِّمُها بَنُو إسْرائِيلَ.»

35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,

هَذا هُوَ نَصِيبُ هارُونَ وَأبْنائِهِ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ المُعَدَّةِ بِالنّارِ مُنذُ تَعيِينِهِمْ لِيَخدِمُوا كَكَهَنَةٍ للهِ.

36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.

أمَرَ اللهُ بِإعطاءِ هَذِهِ الأجزاءِ لَهُمْ مِنْ وَقْتِ مَسْحِهِمْ كَكَهَنَةٍ، نَصِيباً دائِماً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ جَيلاً بَعْدَ جَيلِ.

37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

هَذِهِ هِيَ قَواعِدُ تَقدِيمِ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ، وَتَقدِماتِ الطَّحِينِ وَذَبِيحَةِ الذَّنبِ وَتَقدِماتِ تَعيِينِ الكَهَنَةِ وَذَبِيحَةِ السَّلامِ.

38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

أعطَى اللهُ هَذِهِ الوَصايا لِمُوسَى عَلَى جَبَلِ سِيناءَ حِينَ أمَرَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يُقَدِّمُوا تَقدِماتِهِمْ للهِ فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ.