1 Г оспод говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

وَتَكَلَّمَ اللهُ إلَى مُوسَى فِي سُهُولِ مُوآبَ بِقُربِ نَهرِ الأُردُنِّ، فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مُقابِلَ أرِيحا فَقالَ:

2 З аповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

«أوصِ بَني إسْرائِيلَ بِأنْ يُخَصِّصُوا لِلّاوِيِّينَ مُدُناً لِيَسكُنُوا فِيها مِنَ الأرْضِ الَّتِي أخَذُوها، وَمَراعِيَ حَولَ مُدُنِهِمْ.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

سَتَكُونُ هَذِهِ المُدُنُ لَهُمْ لِلسَّكَنِ، وَالمَراعِي لِماشِيَتِهِمْ وَجَمِيعِ الحَيواناتِ الَّتِي يَملِكُونَها.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

سَتَمتَدُّ مَراعِي اللّاوِيِّينَ مِنْ سُورِ المَدِينَةِ مَسافَةَ ألْفِ ذِراعٍ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

قِيسُوا خارِجَ المَدِينَةِ ألفِي ذِراعٍ مِنْ كُلِّ جِهَةٍ: ألفِي ذِراعٍ مِنَ الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ، وَألفِي ذِراعٍ مِنَ الجِهَةِ الجَنُوبِيَّةِ، ألفِي ذِراعٍ مِنَ الجِهَةِ الغَربِيَّةِ، وَألفِي ذِراعٍ مِنَ الجِهَةِ الشَّمالِيَّةِ. فَتَكُونُ المَدِينَةُ فِي الوَسَطِ، وَتَكُونُ هَذِهِ المساحاتُ الإضافِيّةُ مِراعِيَ لِمُدُنِ اللّاوِيِّينَ.

6 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

«وَمِنْ ضِمنِ المُدُنِ الَّتِي سَتُعطُونَها لِلّاوِيِّينَ، سَتَكُونُ هُناكَ سِتُّ مُدُنٍ لِلُّجُوءِ، يَهرُبَ إلَيها كُلُّ مَنْ يَقتُلُ شَخصاً آخَرَ بِغَيرِ قَصدٍ. وَبِالإضافَةِ إلَى هَذِهِ المُدُنِ السِّتِّ، أعطُوا اللّاوِيِّينَ اثنَتَيْنِ وَأربَعِينَ مَدِينَةً أُخْرَى.

7 В сичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

فَسَيَكُونُ مَجْمُوعُ المُدُنِ الَّتِي يأخُذُونَها ثَمانٍ وَأربَعِينَ مَدِينَةً مَعَ مَراعِيها.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

خُذُوا لِلّاوِيِّينَ مِنْ أرْضِ قَبائِلِ بَني إسْرائِيلَ عَدَداً مِنَ المُدُنِ يَتَناسَبُ مَعَ حَجمِ كُلِّ قَبِيلَةٍ. فَتُعْطِي كُلَّ قَبِيلَةٍ مِنْ مُدُنِها لِلّاوِيِّينَ، بِحَسَبِ مَساحَةِ حِصَّتِها مِنَ الأرْضِ.» مُدُنُ اللُّجوء

9 Г оспод говори още на Моисея казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى:

10 Г овори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

«قُلْ لِبَني إسْرائِيلَ: حِينَ تَعبُرُونَ نَهرَ الأُردُنِّ إلَى أرْضِ كَنعانَ،

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

اخْتارُوا مُدُناً لِتَكُونَ مُدُناً لِلُجُوءِ. فَمَنْ يَقتُلُ شَخْصاً بِغَيرِ قَصدٍ، يُمكِنُهُ الهُرُوبُ إلَى إحدَى هَذِهِ المُدُنِ.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

فَسَتَكُونُ مُدُناً يَلجأُ إلَيها القَاتِلُ مِنْ قَرِيبِ القَتِيلِ الَّذِي يُريدُ الأخذُ بِالثَّأرِ. وَهَكَذا لا يُقتَلُ القاتِلُ إلَى أنْ يَقِفَ أمامَ الشَّعبِ لِلمُحاكَمَةِ.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

فَالمُدُنُ الَّتِي تَخْتارُونَها سَتَكُونُ مُدُنَ لُجُوءٍ لَكُمْ.

14 Т ри града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

اخْتارُوا ثَلاثَ مُدُنٍ شَرقَ نَهرِ الأُردُنِّ، وَثَلاثَ مُدُنٍ فِي أرْضِ كَنْعانَ، لِتَكُونَ مُدُنَ لُجُوءٍ.

15 Т ия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

تَكُونُ هَذِهِ المُدُنُ السِّتُّ لِلُجُوءِ بَني إسْرائِيلَ وَالغُرَباءِ السّاكِنِينَ بَينَهُمْ. فَكُلُّ مَنْ يَقتُلُ شَخصاً بِغَيرِ قَصْدٍ، يَهْرُبُ إلَيها.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

«فَإنْ ضَرَبَ شَخصٌ شَخصاً آخَرَ بِأداةٍ مِنْ حَدِيدٍ فَماتَ، فَإنَّ الضّارِبَ يُعتَبَرُ قاتِلاً وَيَنْبَغِي قَتلُهُ.

17 А ко го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

وَإنْ ضَرَبَهُ بِحَجَرٍ بِيَدِهِ مِمّا سَبَّبَ مَوتَهُ، فَإنَّ الضّارِبَ يُعتَبَرُ قاتِلاً وَيَنْبَغِي قَتلُهُ.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

وَإنْ ضَرَبَهُ بِأداةٍ خَشَبِيَّةٍ بِيَدِهِ مِمّا سَبَّبَ مَوتَهُ، فَإنَّ الضّارِبَ يُعتَبَرُ قاتِلاً وَيَنْبَغِي قَتلُهُ.

19 М ъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

الَّذي يَثأرُ لِلدَّمِ هُوَ يَقْتُلُ القاتِلَ. عِنْدَما يَلْتَقِيانِ، فَالَّذي يَثأرُ لِلدَّمِ يُنَفِّذُ حُكْمَ الإعْدامِ.

20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

«وَكَذَلِكَ إنْ دَفَعَهُ بِسَبِبِ كُرْهِهِ لَهُ، أوْ ألقَى شَيئاً عَلَيهِ عَنْ قَصْدٍ فَماتَ،

21 и ли от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

أوْ إنْ ضَرَبَهُ بِيدِهِ بِسَبِبِ كُرْهِهِ لَهُ، فَماتَ، فَحِينَئِذٍ، يَنْبَغِي قَتلُهُ لأنَّهُ قاتِلٌ. وَالَّذي يَثأرُ لِلدَّمِ فَقَطْ، هُوَ يَقْتُلُ القاتِلَ عِنْدَما يَلْتَقِيانِ.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

«وَلَكِنْ إنْ دَفَعَهُ بِغَيرِ قَصدٍ وَمِنْ دُونِ كُرْهٍ، أوْ ألقَى شَيئاً عَلَيهِ بِغَيرِ قَصْدٍ،

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

أوْ أسقَطَ حَجَراً بِغَيرِ قَصدٍ، فَسَقَطَ عَلَيهِ فَماتَ، وَلَيسَ بَينَهُما عَداوَةٌ، وَلَمْ يَقصَدِ الأذَى،

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

سَيَحُكُمُ الشَّعبُ بَينَ القاتِلِ وَالَّذي يَثأرُ لِدَمِ القَتِيلِ بِحَسَبِ هَذِهِ القَواعِدِ.

25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

وَيَكُونُ عَلَى الشَّعبِ أنْ يَحمِيَ القاتِلَ مِنْ قَريبِ القَتِيلِ الَّذي يَثأرُ لِدَمِهِ. فَيُعيدُونَهُ إلَى مَدِينَةِ اللُّجُوءِ الَّتِي هَرَبَ إلَيها. فَيَسكُنُ هُناكَ إلَى أنْ يَمُوتَ رَئِيسُ الكَهَنةِ الَّذِي مُسِحَ بِالزَّيتِ المُقَدَّسِ.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

«لَكِنْ إنْ تَرَكَ القاتِلُ حُدُودَ مَدِينَةِ اللُّجُوءِ الَّتِي هَرَبَ إلَيها،

27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

وَوَجَدَهُ الَّذي يَثأرُ لِلدَّمِ خارِجَ مَدِينَةِ اللُّجُوءِ، فَيُمْكِنُ لِلَّذي يَثأرُ لِلدَّمِ أنْ يَقتُلَ القاتِلَ. وَلا يُحْسَبُ مُذنِباً بِجِرِيمَةِ قتلٍ.

28 з ащото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

لأنْ عَلَى القاتِلِ أنْ يَبقَى فِي مَدِينَةِ اللُّجُوءِ إلَى مَوتِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ. وَبَعْدَ مَوتِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ يُمكِنُ لِلقاتِلِ أنْ يَعُودَ إلَى أرْضِهِ.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

هَذِهِ هِيَ أحكامُ الشَّرِيعَةِ لَكُمْ مِنَ الآنَ فَصاعِداً، حَيثُما كَنتُمْ تَقيمُونَ.

30 К ойто убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

«إنْ قَتَلَ أحَدُهُمْ شَخصاً، فَإنَّهُ يُقتَلُ بِشَهادَةِ شُهُودٍ. لَكِنْ لا يَجُوزُ قَتلُ أحَدٍ بِشَهادَةِ شاهِدٍ واحِدٍ.

31 Н ито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

«لا تَقبَلُوا فِدْيَةً عَنْ حَياةِ القاتِلِ المَحكُومِ عَلَيهِ بِالمَوْتِ، لأنَّهُ يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

«لا تَقبَلُوا فِدْيةً مِنَ الشَّخصِ الَّذِي هَرَبَ إلَى مَدِينَةِ لُجُوءٍ لِكَي يَعُودَ وَيَسْكُنَ فِي الأرْضِ حَيثُما يَشاءُ. بَلْ يَبقَى هُناكَ إلَى مَوتِ رَئِيسِ الكَهَنَةِ.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

فَلا تُفسِدُوا الأرْضَ الَّتِي تَعيشُونَ عَلَيها، فَلا فِديَةَ لِتَحْريرِ الأرْضِ مِنْ جَرِيمَةِ القَتلِ الُمرتَكَبَةِ فِيها، إلّا مَوتُ القاتِلِ.

34 Н и един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

فَلا تُنَجِّسُوا الأرْضَ الَّتِي تُقيمُونَ فِيها، وَالَّتِي أنا أيضاً أسكُنْ فِي وَسَطِها. إنِّي أنا اللهُ السَّاكِنُ وَسَطَ بَني إسْرائِيلَ.»