1 Н о Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би <се смилила> за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.

فَقالَ اللهُ لِي: «حَتَّى لَو وَقَفَ مُوسَى وَصَمُوئِيلُ أمامِي، فَلَنْ أغفِرَ لِهَذا الشَّعبِ. أبعِدْهُمْ مِنْ أمامِي وَأخرِجهُمْ.

2 И когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.

وَإنْ قالُوا لَكَ: ‹أينَ نَذهَبُ؟› فَحِينَئِذٍ، قُلْ لَهُمْ: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «‹مَنْ مَصِيرُهُ المَوتُ سَيَمُوتُ، وَمَنْ مَصِيرُهُ المَعرَكَةُ فَسَيَسقُطُ فِي المَعرَكَةِ، وَمَنْ مَصِيرُهُ المَجاعَةُ فَسَيَجُوعُ، وَمَنْ مَصِيرُهُ السَّبيُ، فَسَيَذهَبُ إلَى السَّبيِ.

3 И ще докарам на тях четири вида <язви>, казва Господ: Ножът да заколи и кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да изтребят.

سَأُعاقِبُهُمْ بِأربَعِ طُرُقٍ، يَقُولُ اللهُ ، بِالسَّيفِ القاتِلِ، وَبِالكِلابِ الَّتِي سَتَسحَبُهُمْ، وَبِطُيُورِ السَّماءِ وَبِحَيواناتِ الأرْضِ الَّتِي سَتَأكُلُهُمْ وَسَتُهلِكُهُمْ.

4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.

سَأُرعِبُ جَمِيعَ مَمالِكِ الأرْضِ، بِسَبَبِ مَنَسَّى بْنِ حَزَقِيّا مَلِكِ يَهُوذا، وَكُلِّ الأُمُورِ الَّتِي عَمِلَها فِي القُدْسِ.›

5 З ащото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

«مَنْ سَيُشفِقُ عَلَيكِ يا قُدسُ؟ مَنْ سَيَتَحَسَّرُ عَلَيكِ؟ مَنْ سَيَمُرُّ بِكِ، لِيسألَ عَنْ أحْوالِكِ؟

6 Т и си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра ръката Си против тебе та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.

«تَرَكتِنِي، يَقُولُ اللهُ ، وَتَراجَعْتِ، لِذَلِكَ سَأُهاجِمُكِ وَأُدَمِّرُكِ. مَلَلْتُ مِنْ إظهارِ الشَّفَقَةِ لَكِ.

7 Щ е ги отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, <Защото> не се връщат от пътищата си.

سَأُشَتِّتُهُمْ بِالمِذراةِ عِندَ بَوّاباتِ أرْضِهِمْ. سَأحْرِمُهُمْ مِنْ أولادِهِمْ، سَأُهلِكُ شَعبِي بِسَبَبِ طُرُقِهِمْ الّتِي لَمْ يَتْرُكُوها.

8 В довиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

سَتَكُونُ أرامِلُهُمْ أكثَرَ مِنَ الرَّملِ الَّذِي عَلَى شاطِئِ البَحرِ، فِي الظَّهِيرَةِ سَآتِي بِدَمارٍ عَلَى أُمَّهاتِ الشَّبابِ. سَأجلِبُ عَلَيهِمْ القَلَقَ وَأُمُوراً مُرعِبَةً فَجأةً.

9 О ная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе, когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.

الَّتِي وَلَدَتْ سَبعَةً سَتَذبُلُ، وَسَتَلفُظُ أنفاسَها الأخِيرَةَ. لَنْ تُشرِقَ عَلَيها الشَّمسُ فِيما بَعْدُ، سَتُذَلُّ وَتُخزَى. أمّا بَقِيَّتُهُمْ فَسَيَمُوتُونَ فِي المَعرَكَةِ أمامَ أعدائِهِمْ،» يَقُولُ اللهُ. شَكوَى لإرْمِيا إلَى الله

10 Г орко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, <Все пак, обаче>, всеки от тях ме кълне.

يا أُمِّي، وَيلٌ لِي لأنَّكِ وَلَدْتِنِي إنسانَ نِزاعٍ وَفِي خِلافٍ مَعَ كُلِّ الأرْضِ. لَمْ أُقرِضْ شَيئاً، وَلا استَقرَضْتُ شَيئاً، وَمَعَ هَذا فَإنَّ كُلَّ واحِدٍ يَلعَنُنِي.

11 Г оспод ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.

وَقالَ لِيَ اللهُ: «قَدْ حَفِظْتُ حَياتَكَ لأجلِ الخَيرِ، وَحَمَيتُكَ مِنْ أعدائِكَ فِي وَقتِ الضِّيقِ وَالشِّدَّةِ.» إجابَةُ اللهِ لإرْمِيا

12 & lt;Има ли> желязо, <което> може да счупи северното желязо и медта?

«هَلْ يُمكِنُ كَسْرُ الحَدِيدِ أوْ البُرونْزِ الآتِي مِنَ الشَّمالِ؟

13 И мотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.

سَأُعطِي ثَروَتَكَ وَكُنُوزَكَ كَغَنِيمَةٍ بِلا ثَمَنٍ، بِسَبَبِ خَطاياكَ فِي كُلِّ مَكانٍ مِنْ أرْضِكَ.

14 И ще <те> отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми, И ще гори върху вас.

وَسَأجعَلُكَ تَذهَبُ مَعَ أعدائِكَ إلَى أرْضٍ لا تَعرِفُها. لأنَّ غَضَبِيَ اشتَعَلَ، وَسَيَلتَهِمُكُمْ جَمِيعاً.»

15 Т и, Господи, познаваш <делото ми> спомни си за мене; Посети ме и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

يا اللهُ أنتَ تَعلَمُ ما يَحدُثُ. اذكُرْنِي وَاهتَمَّ بِي، انتَقِمْ لِي مِنَ الَّذِينَ يُطارِدُونَنِي. لا تَدَمِّرْنِي بِينَما تَصبِرُ عَلَيهِمْ. وَانْظُرْ كَيفَ أهانُونِي مِنْ أجلِكَ.

16 К ато намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

وَجَدتُ كَلامَكَ فَالتَهَمتُهُ، فَجَعَلَنِي كَلامُكَ سَعِيداً وَمُبتَهِجاً، لأنِّي دُعِيتُ باسمِكَ أيُّها الإلَهُ القَدِيرُ.

17 Н е седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах <с тях>; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.

لَمْ أجلِسْ مَعَ جَماعَةِ الضّاحِكِينَ لأحتَفِلَ. لأنَّكَ أنتَ سَيِّدِي، جَلَسْتُ وَحِيداً، لأنَّكَ مَلأْتَنِي بِالغَضَبِ عَلَيهِمْ.

18 З ащо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив <поток>, Като непостоянни води?

لِماذا وَجَعِي بِلا نِهايَةٍ؟ لِماذا جُرحِي مُمِيتٌ لا يُشفَى؟ هَلْ سَتَكُونُ لِي كَالسَّرابِ، كَمياهٍ وَهْمِيَّةٍ؟

19 З атова, така казва Господ: Ако се върнеш <от тоя си ум>, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще <те направя да> бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

فَقالَ اللهُ: «إنْ رَجِعتَ تائِباً فَسَأقبَلُكَ، وَسَتَقِفُ أمامِي. وَإنْ غَيَّرْتَ الكَلامَ الرَّدِيءَ إلَى كَلامٍ حَسَنٍ، فَحِينَئِذٍ، سَتَكُونُ المُتَكَلِّمَ عَنِّي وَلأجلِي. سَيَرجِعُونَ إلَيكَ، وَلَكِنَّكَ لَنْ تَرجِعَ إلَيْهِمْ.

20 И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.

سَأجعَلُكَ كَسُورٍ مِنْ بُرونْزٍ مُحَصَّنٍ أمامَ هَذا الشَّعبِ. سَيُحارِبُونَكَ، وَلَكِنَّهُمْ لَنْ يَهزِمُوكَ، لأنِّي مَعَكَ، سَأُخَلِّصُكَ وَأُنقِذُكَ، يَقُولُ اللهُ ،

21 Щ е те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.

سَأُنقِذُكَ مِنْ يَدِ الأشرارِ وَسَأفدِيكَ مِنْ سَيطَرَةِ المُرعِبِينَ.»