1 Т огава Иов отговори Господу, казвайки:

فَأجابَ أيُّوبُ اللهَ وَقالَ:

2 З ная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

«أعلَمُ أنَّكَ تَستَطِيعُ كُلَّ شَيءٍ، وَلا يُحْبَطُ لَكَ هَدَفٌ.

3 & lt;Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

قُلْتَ: ‹مَنْ هَذا الَّذِي يُشِيعُ الفَوضَى حَولَ مَقاصِدِي بِقِلَّةِ الفَهْمِ؟› حَقّاً تَكَلَّمْتُ عَنْ أُمُورٍ لَمْ أفهَمْها، أُمُورٍ مُذهِلَةٍ أعلَى مِنِّي لَمْ أستَوعِبها.

4 С лушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

قُلْتَ لِي: ‹اسمَعْنِي فَأتَكَلَّمَ، وَأسألُكَ فَأجِبْنِي.›

5 С лушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

قَدْ سَمِعْتُ عَنكَ بِسَماعِ الأُذُنِ فَقَطْ، أمّا الآنَ فَقَدْ رَأتكَ عَيْنيَ.

6 З атова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.

لِهَذا أخْجَلُ مِنْ نَفْسِي، وَأندَمُ جالِساً فِي التُّرابِ وَالرَّمادِ.» اللهُ يُعَوّضُ أيُّوب

7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

وَبَعدَ أنْ كَلَّمَ اللهُ أيُّوبَ حَولَ هَذِهِ الأُمُورِ، قالَ لألِيفازَ التَّيْمانِيِّ: «غَضَبِي مُتَّقِدٌ عَلَيكَ وَعَلَى صاحِبَيْكَ لأنَّكُمْ لَمْ تَقُولُوا فِيَّ الصَّوابَ كَما فَعَلَ عَبدِي أيُّوبُ.

8 З атова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

وَالآنَ خُذُوا لِأنفُسِكُمْ سَبعَةَ ثِيرانٍ وَسَبعَةَ كِباشٍ وَاذْهَبُوا إلَى عَبدِي أيُّوبَ، وَقَدِّمُوا ذَبِيحَةً عَنكُمْ. وَسَيُصَلِّي عَبدِي أيُّوبُ مِنْ أجلِكُمْ. لأنِّي سَأُكرِمُ طَلَباتِ أيُّوبَ. وَلَنْ أتَعامَلَ مَعَكُمْ حَسَبَ حَماقَتِكُمْ، لأنَّكُمْ لَمْ تَقُولُوا فِيَّ الصَّوابَ كَعَبدِي أيُّوبَ.»

9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

فَذَهَبَ ألِيفازُ التَّيْمانِيُّ وَبِلْدَدُ الشُّوحِيُّ وَصُوفَرُ النَّعْماتِيُّ وَفَعَلُوا كَما أمَرَهُمْ اللهُ. وَأكرَمَ اللهُ طِلبَةَ أيُّوبَ.

10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.

وَرَدَّ اللهُ ثَرَواتِ أيُّوبَ السّابِقَةِ بَعدَ أنْ صَلَّى مِنْ أجلِ أصحابِهِ. وَأعطاهُ اللهُ ضِعفَيِّ ما كانَ لَهُ مِنْ مُقتَنَياتٍ.

11 Т огава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

وَجاءَ إلَيهِ جَمِيعُ إخْوَتِهِ وَأخَواتِهِ وَكُلُّ الَّذِينَ كانُوا قَدْ عَرَفُوهُ، وَتَناوَلُوا مَعَهُ الطَعامَ فِي بَيتِهِ. وَأظهَرُوا تَعاطُفاً مَعَهُ، وَعَزُّوهُ عَنْ كُلِّ الضِّيقِ الَّذِي جَلَبَهُ اللهُ عَلَيهِ. وَأعطاهُ كُلٌّ مِنهُمْ قِطعَةً مِنَ الفِضَّةِ وَخاتِماً مِنَ الذَّهَبِ.

12 Т ака Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

وَبارَكَ اللهُ أيُّوبَ فِي النِّهايَةِ أكثَرَ مِنَ البِدايَةِ. فَكانَ لَهُ أربَعَةَ عَشَرَ ألفَ رَأسٍ مِنَ الغَنَمِ وَسِتَّةُ آلافِ رَأسٍ مِنَ الجِمالِ وَألفُ زَوجٍ مِنَ البَقَرِ وَألفُ حِمارٍ.

13 О ще му се родиха седем сина и три дъщери;

وَكانَ لَهُ سَبعَةُ أبناءٍ وَثَلاثُ بَناتٍ.

14 и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.

وَسَمَّى ابنَتَهُ الأُولَى يَمِيمَةَ، وَالثّانِيَةَ قَصِيعَةَ، وَالثّالِثَةَ قَرْنَ هَفُّوكَ.

15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.

وَلَمْ تَكُنْ فِي الأرْضِ نِساءٌ أجمَلَ مِنْ بَناتِ أيُّوبَ. وَأعطاهُنَّ أبُوهُنَّ أيُّوبُ جُزءاً مِنَ المِيراثِ كَما فَعَلَ مَعَ إخْوَتِهِنَّ.

16 П одир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.

وَعاشَ أيُّوبُ بَعدَ هَذا مِئَةً وَأربَعِينَ سَنَةً. وَرَأى أيُّوبُ أربَعَةَ أجيالٍ مِنْ نَسلِهِ.

17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

وَماتَ أيُّوبُ عَجُوزاً مُكتَفِياً مِنَ الأيّامِ.