1 А ко слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.

«إن أطَعْتُم إلَهَكَمْ بِحِفظِ جَمِيعِ وَصاياهِ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، فَإنَّ إلَهَكُمْ سَيَجعَلُكُمْ أعظَمَ مِنْ كُلِّ أُمَمِ الأرْضِ.

2 И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.

وَسَتَأتِي كُلُّ هَذِهِ البَرَكاتِ عَلَيْكُمْ إنْ أطَعْتُمْ وَصايا إلَهِكُمْ:

3 Б лагословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.

«تَكُونُونَ مُبارَكِينَ فِي المَدِينَةِ، وَمُبارَكِينَ فِي الحَقلِ.

4 Б лагословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти;

وَيَكُونُ أولادُكُمْ مُبارَكِينَ، وَمَحاصِيلُكُمْ مُبارَكَةً، وَأبْكارُ حَيواناتِكُمْ مُبارَكَةً، وَعُجُولُكُمْ وَحِملانُكُمْ مُبارَكَةً.

5 б лагословен кошът ти и нощвата ти.

وَسِلالُكُمْ وَمَعاجِنُكُمْ مُبارَكَةً.

6 Б лагословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.

مُبارَكِينَ تَكُونُونَ حِينَ تَدخُلُونَ، وَمُبارَكِينَ حِينَ تَخرُجُونَ.

7 Г оспод ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.

«وَسَيُعينُكُمُ اللهُ فِي هَزِيمَةِ أعدائِكُمْ حِينَ يَهجُمُونَ عَلَيكُمْ. سَيَهْجُمُونَ عَلَيكُمْ مِنِ اتِّجاهٍ واحِدٍ، لِكَنْ سَيَهرُبُونَ فِي سَبعَةِ اتِّجاهاتٍ.

8 Г оспод ще заповяда <да дойде> благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.

«وَسَيُبارِكُكُمُ اللهُ بِمَخازِنَ مَملُوءَةٍ، وَسَيُبارِكُ كُلَّ شَيءٍ تَفعَلُونَهُ. سَيُبارِكُكُمُ اللهُ فِي الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها لَكُمْ.

9 Г оспод ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища;

وَسَيَجعَلُكُمْ اللهُ شَعباً مُقَدَّساً وَخاصّاً لَهُ، كَما أقسَمَ لَكُمْ، إنْ أطَعتُمْ وَصايا إلَهِكُمْ وَعِشتُمْ كَما يُرِيدُ لَكُمْ أنْ تَعِيشُوا.

10 И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе.

حِينَئِذٍ، سَتَرَى كُلُّ شُعُوبِ الأرْضِ أنَّكُمْ شَعبٌ مَدعُوٌّ بِاسْمِ اللهِ ، وَأنَّهُ هُوَ حامِيكُمْ، فَيَخافُونَ مَنكُمْ.

11 Г оспод ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.

«وَسَيُنجِحُكُمُ اللهُ بِشَكلٍ عَظِيمٍ، فَيُعطِيكُمْ أولاداً كَثِيرِينَ، وَنَسلاً كَثِيراً لِحَيواناتِكُمْ وَمَحصُولاً عَظِيماً فِي أرْضِكُمُ الَّتِي أقسَمَ اللهُ لآبائِكُمْ أنْ يُعطِيَها لَكُمْ.

12 Г оспод ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.

وَسَيَفتَحُ اللهُ لَكُمْ مَخازِنَ بَرَكاتِهِ السَّماوِيَّةِ، فَيُعطِي مَطَراً لِأرضِكُمْ فِي الوَقتِ المُناسِبِ، وَيُبارِكُكُمْ فِي كُلِّ ما تَعمَلُونَ. وَسَيَكُونُ لَدَيكُمْ مالٌ لِتُقرِضُوا الأُمَمَ الأُخرَى، وَأنتُمْ لَنْ تَقتَرِضُوا.

13 Г оспод ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.

وَيَجعَلُكُمْ اللهُ رَأساً لا ذَنَباً. وَتَكُونُونَ فِي القِمَّةِ لا فِي القاعِ. هَذا إنْ أطَعْتُمْ وَصايا إلَهِكُمْ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، وَحَفِظتُمُوها بِحِرصٍ،

14 О т думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.

وَلَمْ تَنحَرِفُوا يَمِيناً أوْ يَساراً عَنْ كَلِماتِي الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، فَلَمْ تَتبَعُوا آلِهَةً أُخْرَى لِتَعبُدُوها. لَعْناتُ عِصيانِ الشَّرِيعَة

15 Н о ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.

«وَلَكِنْ إنْ لَمْ تُطِيعُوا إلَهَكَمْ ، وَلَمْ تَحرِصُوا عَلَى حِفظِ كُلِّ وَصاياهُ وَشَرائِعَهُ الَّتِي أُوصِيكُمْ بِها اليَومَ، سَتَأتِي عَلَيكُمْ كُلُّ هَذِهِ الَّلَعْناتِ:

16 П роклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.

«مَلعُونِينَ تَكُونُونَ فِي المَدِينَةِ، وَمَلعُونِينَ فِي الحَقلِ.

17 П роклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти;

تَكُونُ سِلالُكُمْ وَمَعاجِنُكُمْ مَلعُونَةً.

18 п роклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти.

وَأولادُكُمْ وَمَحاصِيلُكُمْ وَعُجُولُ بَقَرِكُمْ وَحِملانُ غَنَمِكُمْ مَلعُونَةً.

19 П роклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си.

مَلعُونِينَ تَكُونُونَ حِينَ تَدخُلُونَ، وَمَلعُونِينَ حِينَ تَخرُجُونَ.

20 Г оспод ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.

«وَيُرسِلُ اللهُ عَلَيكُمْ لَعنَةً وَاضْطِراباً وَإحْباطاً فِي كُلِّ شَيءٍ تُحاوِلُونَ عَمَلَهُ، حَتَّى تَهلِكُوا وَتَفنُوا سَرِيعاً بِسَبَبِ أعْمالِكُمُ الشِّرِّيرَةِ، إذْ تَرَكْتُمْ اللهَ.

21 Г оспод ще направи да се залепва за тебе мор, догде те довърши от земята, в която отиваш да я завладееш.

وَيُصِيبُكُمُ اللهُ بِمَرَضٍ مُرعِبٍ، فَيُبِيدُكُمْ مِنَ الأرْضِ الَّتِي تَدخُلُونَ إلَيها لِتَمتَلِكُوها.

22 Г оспод ще те поразява с охтика, с треска, с огница, с възпаление, със суша {Или, нож.}, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те гонят догде погинеш.

وَيُعاقِبُكُمُ اللهُ بِالحُمَّى وَالانتِفاخِ وَالحَرارَةِ وَالجَفافِ وَالرِّياحِ الحارِقَةِ وَاليَرَقانِ، إلَى أنْ تَهلِكُوا.

23 Н ебето над главата ти ще бъде мед, и земята под тебе желязо.

وَسَتَكُونُ السَّماءُ كَالبُرونْزِ فَوقَ رُؤُوسِكُمْ، وَتَكُونُ الأرْضُ مِنْ تَحتِكُمْ كَالحَدِيدِ.

24 Г оспод ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен.

وَيُحَوِّلُ اللهُ مَطَرَ أرْضِكُمْ إلَى غُبارٍ يَنزِلُ مِنَ السَّماءِ إلَى أنْ تَبِيدُوا.

25 Г оспод ще направи да бъдеш поразяван пред неприятелите си; през един път ще излизаш против тях, а през седем пътища ще бягаш отпред тях; и ще бъдеш тласкан по всичките царства на света.

«وَسَيَجعَلُكُمُ اللهُ تُهزَمُونَ أمامَ أعدائِكُمْ. تَخرُجُونَ ضِدَّهُمْ مِنَ اتِّجاهٍ واحِدٍ، لَكِنَّكُمْ سَتَهرُبُونَ مِنهُمْ فِي سَبعَةِ اتِّجاهاتٍ. وَيَخافُ كُلُّ سُكّانِ الأرْضِ حِينَ يَرَونَ الشُّرُورَ الَّتِي حَدَثَتْ لَكُمْ.

26 Т рупът ти ще бъде храна на всичките въздушни птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги отпъжда.

وَتَكُونُ جُثَثُكُمْ طَعاماً لِكُلِّ طُيُورِ السَّماءِ وَحَيواناتِ الأرْضِ، وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يُخيفُها.

27 Г оспод ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш.

«وَيُعاقِبُكُمُ اللهُ بِالقُرُوحِ وَالدَّمامِلِ، كَما ضَرَبَ المِصْرِيِّينَ بِالقُرُوحِ وَالبَواسِيرِ وَالجَرَبِ وَالحَكَّةِ الَّتِي لا شِفاءَ مِنها.

28 Г оспод ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето;

وَيُصِيبُكُمُ اللهُ بِالجُنُونِ وَالعَمَى وَالتَّشوِيشِ،

29 и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави.

فَتَتَلَمَّسُونَ طَرِيقَكُمْ فِي ضَوْءِ النَّهارِ كَالأعمَى الَّذِي يَتَلَمَّسُ طَرِيقَهُ فِي الظَّلامِ، وَتَفشَلُونَ فِي كُلِّ ما تَفعَلُونَهُ، وَلَيسَ مَنْ يُنقِذُكُمْ أوْ يُساعِدُكُمْ.

30 Щ е се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.

«يَخطِبُ أحَدُكُمُ امْرأةً، وَرَجُلٌ آخَرَ يَغتَصِبُها. تَبنِي بَيتاً وَلا تَسكُنُ فِيهِ، وَتَزرَعُ كَرماً وَلا تَتَمَتَّعُ بِثَمَرِهِ.

31 Г оведото ти ще бъде заклано пред очите ти, и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред тебе, и няма да ти се върне; овците ти ще бъдат предадени на неприятелите ти, и не ще имаш, кой да <ги> избави.

يُذْبَحُ ثَورُكَ أمامَكَ، وَلا تَأكُلُ مِنْهُ. وَيُسْرَقُ حِمارُكَ أمامَكَ، وَلا يُعادُ لَكَ. سَتُعطِي غَنَمَكَ لِأعدائِكَ، وَلَنْ تَجِدَ مَنْ يُنقِذُكَ وَيُساعِدُكُ.

32 С иновете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден, но нищо не ще бъде в силата на ръката ти <да им помогне>.

«سَيُعطَى أولادُكَ وَبَناتُكَ لِشَعبٍ آخَرَ، فَتَكِلُّ عَيناكَ وَهُما تَنتَظِرانِ عَودَتَهُمْ. لَكِنَّكَ لَنْ تَستَطِيعَ فِعلَ شَيءٍ.

33 Н арод, когото не познаваш, ще изяде плода на земята ти и <на> всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.

«شَعبٌ لا تَعرِفُهُ سَيَأْكُلُ مَحاصِيلَكَ وَكُلَّ ما تَعِبتَ فِي عَمَلِهِ. وَلَنْ تَجِدَ سِوَى سُوءِ المُعامَلَةِ وَالاستِغلالِ دائِماً.

34 Щ е полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.

وَسَتُصابُ بِالجُنُونِ بِسَبَبِ ما تَراهُ.

35 Г оспод ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, тъй щото не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на нозете си до темето си.

وَسَيَضرِبُكُ اللهُ بِقُرُوحٍ مُؤلِمَةٍ عَلَى رُكبَتَيكَ وَساقَيكَ. وَلا تَجِدُ لَها شِفاءً مِنْ أسْفَلِ قَدَمِكَ إلَى أعلَى رَأسِكَ.

36 Г оспод ще заведе тебе и царя, когото ще си поставил над себе си, при народ, когото не си познавал, нито ти нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък.

«سَيُرسِلُكُمُ اللهُ ، أنتُمْ وَمَلِكَكُمُ الَّذِي اختَرتُمُوهُ، إلَى أُمَّةٍ لَمْ تَعرِفُوها، وَلَمْ يَعرِفْها آباؤكُمْ مِنْ قَبلِكُمْ. وَهُناكَ سَتَعبُدُونَ وَتَخدِمُونَ آلِهَةً أُخْرَى مَصنُوعَةً مِنَ الخَشَبِ وَالحَجَرِ.

37 И ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе.

فَيَرتَعِبُ النّاسُ مِنَ الشُّرُورِ الَّتِي سَتَحدُثُ لَكُمْ، وَيَضحَكُونَ عَلَيكُمْ، وَيَستَهزِئُونَ بِكُمْ بَينَ الأُمَمِ حَيثُ سَيَأخُذُكُمْ اللهُ. لَعْنَةُ الفَشَل

38 М ного семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го пояждат.

«تَزرَعُونَ كَثِيراً فِي حُقُولِكُمْ، لَكِنَّكُمْ سَتَحصُدُونَ القَلِيلَ، لِأنَّ الجَرادَ سَيَأكُلُهُ.

39 Л озя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш <от тях>, нито ще събираш <грозде>, защото червей ще ги изяде.

تَزرَعُونَ كُرُوماً وَتَتْعَبُونَ فِيها، وَلَنْ تَشرَبُوا نَبيذَها، وَلَنْ تَجمَعُوا عِنَبَها، لِأنَّ الدُّودَ سَيَأكُلُها.

40 М аслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

وَيَكُونُ لَدَيكُمْ أشجارُ زَيتُونٍ فِي كُلِّ أرْضِكُمْ، لَكِنَّكُمْ لَنْ تَتَدَهَّنُوا بِزَيتٍ لِأنَّ الزَّيتُونَ سَيَسقُطُ وَيَتَناثَرُ وَيَتَعَفَّنُ.

41 С инове и дъщери ще раждаш, но те не ще бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.

تُنْجِبُونَ أبناءً وَبَناتٍ وَلا تَحْتَفِظُونَ بِهِمْ لِأنَّهُمْ سَيُؤْخَذُونَ إلَى السَّبْيِ.

42 В сичките ти дървета и плода на земята ти, щурецът ще ги пояде.

يَلتَهِمُ الجَرادُ وَالحَشَراتُ أشجارَكُمْ وَمَحاصِيلَكُمْ.

43 Ч ужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу.

«تَزدادُ سُلطَةُ الغَرِيبِ السّاكِنِ فِي وَسَطِكُمْ، بَينَما تَتَناقَصُ سُلطَتُكُمْ.

44 Т ой ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.

تَقْتَرِضُونَ مِنَ الغَرِيبِ، وَلا تُقْرِضُونَهُ. يُصبِحُ هُوَ الرَّأسُ وَأنتُمُ الذَّنَبُ.

45 В сички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда.

«فَإذا لَمْ تُطِيعُوا إلَهَكُمْ ، بِحِفْظِ وَصاياهُ وَشَرائِعِهِ الَّتِي أوصاكُمْ بِها، سَتَحِلُّ كُلُّ هَذِهِ الَّلَعْناتِ عَلَيكُمْ، وَتُلاحِقُكُمْ باستِمرارٍ، وَتُمسِكَ بِكُمْ حَتَّى تُهلِكَكُمْ.

46 Т ова ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти.

وَتَكُونُ فِي وَسَطِكُمْ وَوَسَطِ نَسلِكُمْ عَلامَةً وَنَذِيراً إلَى الأبَدِ.

47 П онеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко,

«وَلِأنَّكُمْ لَمْ تَعبُدُوا إلَهَكُمْ وَلَمْ تَخدِمُوهُ بَفَرَحٍ وَسُرُورٍ عِندَما تَوَفَّرَ لَكُمْ كُلُّ شَيءٍ،

48 з а това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.

فَإنَّكُمْ سَتَخدِمُونَ أعداءَكُمُ الَّذِينَ سَيُرسِلُهُمْ اللهُ ضِدَّكُمْ، وَأنتُمْ فِي جُوعٍ وَعَطَشٍ وَعُرْيٍ وَنَقصٍ فِي كُلِّ شَيءٍ. وَسَيَضَعُ عَلَى رِقَابِكُمْ نِيْراً مِنْ حَدِيدٍ حَتَّى يُحَطِّمَكُمْ. لَعنَةُ جَلبِ أُمَّةٍ غَرِيبَة

49 Г оспод ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш;

«وَسَيَجلِبُ اللهُ ضِدَّكُمْ أُمَّةً مِنْ بَعِيدٍ، مِنْ أقْصَى الأرْضِ. أُمَّةً لا تَعْرِفُونَ لُغَتَها، فَتَهْجُمُ عَلَيكُمْ كَالنَّسرِ.

50 н арод със свиреп поглед, който не ще почете стар нито <ще> пожали млад;

وَتَكُونُ أُمَّةً قاسِيَةً لا تَحْتَرِمُ الكِبارَ، وَلا تَرْحَمُ الصِّغارَ.

51 и ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти догде починеш; който не ще ти остави ни жито, ни вино, ни масло, нито рожбите от говедата ти, нито малките от овците ти, догде те погуби.

وَسَتَأكُلُ صِغارَ حَيواناتِكُمْ وَمَحاصِيلَ أرْضِكُمْ إلَى أنْ تَهلِكُوا. وَلَنْ يَترُكُوا لَكُمْ قَمْحاً وَلا نَبيذاً وَلا زَيتاً وَلا عُجُولاً وَلا حِملاناً حَتَّى تُهلِكَكُمْ.

52 Щ е те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ твоят Бог ти даде.

وَسَتُحاصِرُكُمْ وَتُهاجِمُكُمْ فِي كُلِّ مُدُنِكُمْ إلَى أنْ تَسقُطَ أسوارُ المُدُنِ الحَصِينَةُ فِي كُلِّ أرْضِكُمْ وَمُدُنِكُمُ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ.

53 И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал.

«سَتَأكُلُونَ أطفالَكُمْ، وَلَحْمَ أبْنائِكُمْ وَبَناتِكُمُ الَّذِينَ أعطاهُمْ إلَهُكُمْ لَكُمْ، حِينَ يُحاصِرُونَكُمْ، وَيُسَبِّبُونَ لَكُمُ الضِّيقَ.

54 О ня мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще гледа с немилостиво око на брата си, на жената, <която почива> на пазухата му и на останалите чада, които му оцелеят,

وَأكثَرُ الرِّجالِ رِقَّةً وَرَفاهِيَّةً بَينَكُمْ سَيُصبِحُ بَخِيلاً نَحوَ أخِيهِ وَزَوجَتِهِ الَّتِي يُحِبُّها، وَما تَبَقَّى مِنْ أطْفالِهِ.

55 т а няма да даде ни на едного от тях от месото на чадата си, които ще яде; защото не ще му остане нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.

فَلا يُعْطِي أحَداً مَنْ لَحْمِ أبْنائِهِ الَّذِي يَأكُلُهُ، لِأنَّهُ لَمْ يَتَبَقَّ الكَثِيرُ لَهُ! هَذا حَينَ يُحاصِرُكُمُ الأعْداءُ وَيُسَبِّبُونَ لَكُمُ الضِّيقَ فِي كُلِّ مُدُنِكُمْ.

56 Ж ената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, <който почива> на пазухата й, на сина си, на дъщеря си,

وَأكثَرُ النِّساءِ رِقَّةً وَرَفاهِيَّةً بَينَكُمْ، وَالَّتِي لِشِدَّةِ تَنَعُّمِها وَرَفاهِيَّتِها لا تَدُوسُ الأرْضَ بِرِجلِها، سَتُصبِحُ بَخِيلَةً نَحوَ زَوجِها الَّذِي يُحِبُّها، وَنَحْوَ ابْنِها وَابْنَتِها.

57 и на малкото си <дете>, което е излязло измежду краката й, да! на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти.

سَتَبْخَلُ بِالمَشِيمَةِ الّتِي تَخْرُجُ مِنْها، وَبِالأطْفالِ الّذينَ تَلِدْهُمْ، لأنَّها تأكُلُهُمْ فِي الخَفاءِ! إذْ لا يَكُونُ لَدَيها شَيءٌ آخَرٌ حَينَ يُحاصِرُكُمُ الأعداءُ، وَيُسَبِّبُونَ لَكُمُ الضِّيقَ فِي كُلَّ مُدُنِكُمْ.

58 А ко не внимаваш да изпълняваш всичките думи на тоя закон, които са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно име ИЕОВА ТВОЯ БОГ,

«إنْ لَمْ تَكُونُوا حَرِيصِينَ عَلَى إطاعَةِ كُلِّ كَلامِ هَذِهِ الشَّرِيعَةِ المَكتُوبَةِ فِي هَذا الكِتابِ، وَلَمْ تَخافُوا وَتَحتَرِمُوا هَذِا الاسْمَ المَجِيدَ الرَّهِيبَ الرّائِعَ، اسْمَ يهوه إلَهِكُمْ،

59 т огава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.

فَإنَّ اللهَ سَيَجلِبُ عُقُوباتٍ فَظِيعَةً وَغَيرَ عادِيَّةٍ، عُقُوباتٍ شَدِيدَةً وَمُزمِنَةً، وَأمراضاً مَؤلِمَةً وَمُزمِنَةً عَلَيكُمْ وَعَلَى نَسلِكُمْ.

60 И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе;

وَسَيَجلِبُ عَلَيكُمْ كُلَّ أمراضِ مِصْرَ الَّتِي كُنتُمْ تَخافُونَ مِنها، فَتَلتَصِقَ بِكُمْ.

61 о ще и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на тоя закон, Господ ще ги нанесе на тебе догде бъдеш изтребен.

كَما سَيَجلِبُ عَلَيكُمْ أمراضاً وَضِيقاتٍ، وَإنْ لَمْ يَكُنْ مَنصُوصاً عَلَيها فِي كِتابِ هَذِهِ الشَّرِيعَةِ. سَيَضرِبُكُمُ اللهُ حَتَّى يُهلِكَكُمْ.

62 Щ е останете малцина на брой, - докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог.

وَسَيَبقَى القَلِيلُونَ مِنكُمْ فَقَطْ مَعَ أنَّكُمْ كُنتُمْ كَثِيرِينَ بِعَدَدِ نُجُومِ السَّماءِ، لِأنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُوا إلَهَكُمْ.

63 И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

«وَكَما قَرَّرَ اللهُ أنْ يُنجِحَكُمْ وَيَجعَلَكُمْ أكثَرَ عَدَداً، سَيُقَرِّرُ أنْ يُبيدَكُمْ وَيُهلِكَكُمْ. وَسَتُنزَعُونَ مِنَ الأرْضِ الَّتِي سَتَدْخُلُونَ لِتَمتَلِكُوها.

64 Г оспод ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал нито бащите ти, на дърво и камък.

وَسَيُشَتِّتُكُمُ اللهُ بَينَ الأُمَمِ مِنْ طَرَفِ الأرْضِ إلَى طَرَفِها الآخَرِ حَيثُ سَتَعبُدُونَ وَتَخدِمُونَ آلِهَةً أُخْرَى لَمْ تَعرِفُوها أنتُمْ وَلا آباؤكُمْ، آلِهَةً مَصنُوعَةً مِنْ خَشَبٍ وَحَجَرٍ.

65 Н о и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.

«وَفِي وَسَطِ تِلكَ الأُمَمِ لَنْ يَكُونَ لَكُمْ سَلامٌ، وَلَنْ تَجِدُوا مَكاناً لِراحَةِ أرجُلِكُمْ، وَسَيُعطِيكُمْ اللهُ هُناكَ ذِهناً قَلِقاً وَعُيُوناً ضَعِيفَةً وَحَلْقاً جافّاً.

66 Ж ивотът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.

وَتَكُونُ حَياتُكُمْ فِي خَطَرٍ دائِمٍ، وَتَكُونُونَ خائِفِينَ فِي الَّليلِ وَالنَّهارِ، وَلَنْ تَأمَنُوا عَلَى حَياتِكُمْ.

67 З аран ще думаш: О да мръкнеше! и вечер ще думаш: О да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш.

فِي الصَّباحِ سَتَقُولُونَ: ‹يا لَيتَهُ كانَ المَساءُ!› وَفِي المَساءِ سَتَقُولُونَ: ‹يا لَيتَهُ كانَ الصَّباحُ!› وَذَلِكَ بِسَبَبِ الخَوفِ الَّذِي سَيَكُونُ فِي قُلُوبِكُمْ، وَبِسَبَبِ ما تَراهُ أعيُنُكُمْ.

68 И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти рекох: Вече няма да го видиш; и там ще <искате да> се продадете на неприятелите <си> за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.

وَسَيُعِيدُكُمْ اللهُ إلَى مِصْرَ فِي سُفُنٍ إلَى المَكانِ الَّذِي وَعَدَكُمْ بِأنَّكُمْ لَنْ تَرَوْهُ ثانِيَةً. وَهُناكَ سَتُحاوِلُونَ بَيعَ أنفُسِكُمْ لِأعدائِكُمْ كَعَبِيدٍ وَإماءٍ، وَلَكِنْ لَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ سَيَشتَرِيكُمْ.»