1 Н аричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

«قُولُوا لإخوَتِكُمْ ‹أنتُمْ شَعبِي،› وَقُولُوا لأخَواتِكُمْ ‹سَوفَ تُرحَمُونَ.›» رسالةُ اللهِ إلَى شَعبِه

2 С ъдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

«قَدِّمُوا قَضِيَّتِي لأُمِّكُمْ لأنَّها لَيسَت زَوجَتِي، وَأنا لَستُ زَوجَها. فَلتَتَوَقَّفْ عَنْ زِناها وَتُبعِدِ الذِّيِنَ تَزنِي مَعَهُمْ عَن صَدرِها.

3 Д а не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

وَإلّا فَإنِّي سَأُعَرِّيها وَأُوقِفُها عارِيَةً كَما وُلِدَتْ. سَأُحَوِّلُها إلَى بَرِّيَّةٍ وَسَأجعَلُها أرْضاً ناشِفَةً، وَسَأقتُلُها بِالعَطَشِ.

4 Д аже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

لَنْ أرحَمَ أولادَها لأنَّهُمْ أولادُ زِنَى.

5 З ащото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

لِذَلِكَ حَبِلَتْ بِهِمْ أُمُّهُمُ الزّانِيَةُ وَعَلَيها أن تَخجَلَ مِمّا عَمِلَت. قالَت: ‹سَألحَقُ بِمُحِبِيَّ الَّذِينَ يُعطُونَنِي طَعامِيَ وَمائِيَ وَصُوفِيَ وَكِتّانِيَ وَزَيتِيَ وَشَرابِيَ.›

6 З атова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

لِذَلكَ سَأُسَيِّجُ طَرِيقَها بِالأشواكِ، وَسَأبنِي حائِطاً حَولَها فَلا تَستَطِيعُ أن تَجِدَ طَرِيقَها.

7 Т я ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

وَمَعَ أنَّها سَتَلحَقُ بِهِمْ، إلّا أنَّها لَن تَصِلَ إلَيْهِمْ. حِينَئِذٍ، سَتَقُولُ: ‹سَأرجِعُ إلَى زَوجِي الأوَّلِ، لأنَّ حالَتِي فِي ذَلِكَ اليَومِ كانَت أفضَلُ مِمّا هِيَ عَلَيهِ الآنَ.›

8 И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

لَكِنَّها لَمْ تَعرِفْ أنِّي أنا مَنْ أعطاها القَمحَ وَالنَّبيذَ وَالزَّيتَ. أعطَيتُها الكَثِيرَ مِنَ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ فَصَنَعَتْ مِنها تِمثالاً لِلبَعلِ.

9 З атова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

«لِذَلِكَ سَأعُودُ لأستَعِيدَ قَمحِي فِي وَقتِ حَصادِهِ، وَنَبيذِي فِي وَقتِ عَصرِهِ. سَأستَعِيدُ صُوفِي وَكِتّانِيَ الَّذَي تَستَخدِمهُ لِسِترِ عُريِها.

10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

سَأكشِفُ أعْمالَها المُخزِيَةَ أمامَ كُلِّ مُحِبِّيها. وَلَن يَستَطِيعَ أحَدٌ أن يُنقِذَها مِنْ يَدَيّ.

11 И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

وَسَأُوقِفُ احتِفالاتِها وَأعيادَها أوائِلَ شُهُورِها وَسُبُوتِها وَكُلَّ مَواسِمِها.

12 Щ е опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

سَأُخَرِّبُ كُرُومَها وَأشجارَ التِّينِ الَّتِي قالَت عَنها: ‹هَذِهِ هَدايا أعطاها لِي مُحِبِيَّ.› وَسَأُحَوِّلُها إلَى غابَةٍ، وَسَتَأكُلُها الحَيواناتُ البَرِّيَّةُ.

13 И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

سَأُعاقِبُها عَلَى الوَقتِ الَّذِي أحرَقَتْ فِيهِ البَخُورَ للبَعلِ حِينَ كانَت تَتَزَيَّنُ بِالحِلِيِّ وَالجَواهِرِ وَتَذهَبُ وَراءَ مُحِبِّيها، وَقَد نَسِيَتنِي، يَقُولُ اللهُ.

14 Н о, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

«لِذَلِكَ سَأفْتِنُها وَأقُودُها إلَى البَرِّيَّةِ وَأُكَلِّمُ قَلَبَها.

15 И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

وَسَأُعطِيها كُرُومَها هُناكَ، وَسَيَصِيرُ وادِي عَخُورَ باباً للأمَلِ. وَسَتُجِيبُنِي هُناكَ كَما أجابَتنِي فِي أيّامِ شَبابِها حِينَ خَرَجَتْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ.»

16 В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

يَقُولُ اللهُ: «فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَتَدعِينَنِي ‹رَجُلِي،› وَلَن تَعُودِي تَدعِينَنِي ‹بَعلِي.›

17 З ащото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

وَسَأنزَعُ أسماءَ البَعلِ مِنْ فَمِها، فلا تَعُودُ تُذكَرُ فِيما بَعْدُ.

18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, <и ги махна> от земята, Ще ги населя в безопасност.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأقطَعُ عَهداً لَهُمْ مَعَ الحَيواناتِ البَرِّيَّةِ وَطُيُورِ السَّماءِ وَالحَيواناتِ الزّاحِفَةِ، وَسَأُزِيلُ القَوسَ وَالسَّيفَ وَالقِتالَ مِنَ الأرْضِ، وَسَأجعَلُهُمْ يَنامُونَ بِأمانٍ.

19 И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

وَسَآخُذُكِ لِنَفسِي إلَى الأبَدِ. سَآخُذُكِ لِنَفسِي وَأُعامِلُكِ بِالبِرِّ وَالعَدلِ وَالمَحَبَّةِ وَالرَّحمَةِ.

20 Щ е те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

سَآخُذُكِ لِنَفسِي وَأُعامِلُكِ بِأمانَةٍ وَسَتَعرِفِينَ اللهَ.

21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأستَجِيبُ. سَأستَجِيبُ للسَّماواتِ، وَالسَّماواتُ سَتَستَجِيبُ لِلأرْضِ.

22 И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

وَسَتَستَجِيبُ الأرْضُ بِأن تُعطِيَ قَمحاً وَنَبيذاً وَزَيتاً. وَهَذِهِ كُلُّها سَتَستَجِيبُ لِيَزْرَعِيلَ.

23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат <всеки един>: Ти си мой Бог.

لأنِّي سَأزرَعُها لِنَفسِي فِي الأرْضِ، وَسَأرحَمُ لُورُحامَةَ، وَسَأقُولُ لِلُوعَمِّي: ‹أنتَ شَعبِي› وَهُوَ سَيَقُولُ: ‹أنتَ إلَهِي.›»