1 А з съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

أنا هُوَ الرَّجُلُ المُتَألِّمُ! لَمّا ضَرَبَنِي اللهُ بِعَصا غَضَبِهِ.

2 Т ой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

ساقَنِي وَأجبَرَنِي عَلَى المَسِيرِ فِي الظُّلْمَةِ، لا فِي النُّورِ.

3 Н авярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

لَطَمَنِي بِيَدِهِ مَرَّةً بَعْدَ مَرَّةٍ، طَوالَ اليَوْمِ.

4 З астари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

أبلَى لَحمِي وَجِلْدِي، وَكَسَّرَ عِظامِي.

5 И здигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

حَشَدَ اللهُ جُيُوشاً ضِدِّي، وَحاصَرَنِي بِالفَقْرِ وَالتَّعَبِ.

6 Т ури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

أجلَسَنِي فِي ظُلْمَةٍ كَثِيفَةٍ كَما المَوْتَى مُنْذُ القِدَمِ.

7 О бгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

بَنَى جِداراً حَولِي لِئَلّا أهرُبَ، وَوَضَعَ عَلَيَّ سَلاسِلَ ثَقِيلَةً.

8 О ще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

صَرَخْتُ وَاستَغَثْتُ، لَكِنَّهُ تَجاهَلَ صَلاتِي.

9 О гради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

سَوَّرَ طُرُقِي بِحِجارَةٍ مَنحُوتَةٍ. عَوَّجَ سُبُلِي.

10 С тана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

يَتَرَبَّصُ بِي كَدُبٍّ، كَأسَدٍ فِي مَكْمَنِهِ.

11 О тби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

طارَدَنِي وَأبعَدَنِي عَنِ الطَّرِيقِ، مَزَّقَنِي إرَباً. وَتَرَكَنِي خَراباً.

12 З апъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

حَنَى قَوْسَهُ، وَنَصَبَنِي هَدَفاً لِسِهامِهِ.

13 З аби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

أصابَ كُلْيَتَيَّ بِسِهامٍ سَحَبَها مِنْ جُعْبَتِهِ.

14 С танах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

صِرْتُ أُضحُوكَةً لِكُلِّ شَعبِي، وَأُغنِيَةً يَتَسَلُّونَ بِها طَوالَ اليَوْمِ.

15 Н асити ме с горчивини; опи ме с пелин.

مَلأنِي بِكُلِّ مَرارَةٍ، وَسَقانِي أمَرَّ شَرابٍ.

16 П ри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

أعطانِي حَصَىً لِأمضَغَ فَتَفَتَّتَتْ أسنانِي. سَحَقَنِي فِي التُّرابِ بِقَدَمَيهِ.

17 О тблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

مَنَعَ عَنْ نَفسِيَ السَّلامَ. وَنَسِيتُ ما هُوَ «الخَيرُ.»

18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

قُلْتُ لِنَفْسِي: «ضاعَ نَصْرِي الَّذِي رَجَوْتُهُ! لَنْ يُنقِذَنِي اللهُ.»

19 П омни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

أتَذَكَّرُ ألَمِي وَتَشَرُّدِي، كَسُمٍّ وَمَرارَةٍ.

20 Д ушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

تَتَذَكَّرُ نَفسِي حَقّاً كُلَّ مَتاعِبِي، فَتَكتَئِبُ.

21 & lt;Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

لَكِنِّي أتَذَكَّرُ شَيئاً آخَرَ، فَيَتَوَّلَّدُ فِيَّ رَجاءٌ.

22 Ч е по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

إحساناتُ اللهِ لا تَتَوَقَّفُ، وَمَراحِمُهُ لا تَنْتَهِي.

23 Т е се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

فَهِيَ جَدِيدَةٌ مَعَ كُلِّ صَباحٍ. عَظِيمَةٌ أمانَتُكَ.

24 Г оспод е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

نَفسيِ تَقُولُ: « اللهُ قِسْمَتِي.» وَلِهَذا أنتَظِرُهُ وَأضَعُ رَجائِي فِيهِ.

25 Б лаг е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

صالِحٌ هُوَ اللهُ لِمَنْ يَنتَظِرُهُ. صالِحٌ لِلَّذِي يَطلُبُهُ.

26 Д обро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

حَسَنٌ لِلمَرْءِ أنْ يَرجُوَ بِهُدُوءٍ خَلاصَ اللهِ.

27 Д обро е за човека да носи хомот в младостта си.

حَسَنٌ لِلرَّجُلِ أنْ يَحمِلَ المَسؤُولِيَّةَ فِي شَبابِهِ.

28 Н ека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

أنْ يَجلِسَ وَحدَهُ وَيَسكُتَ، عِندَما يَضَعُ اللهُ المَسؤُولِيَّةَ عَلَيهِ.

29 Н ека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

أنْ يَضَعَ فَمَهُ فِي التُّرابِ مُنكَسِراً، فَلَعَلَّهُ يَكُونُ لَهُ رَجاءٌ.

30 Н ека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

أنْ يُعطِيَ خَدَّهُ لِلَّذِي يَضرِبُهُ، وَيَشْبَعَ مَهانَةً.

31 З ащото Господ не отхвърля до века.

لِأنَّ الرَّبَّ لا يَرفُضُ البَشَرَ إلَى الأبَدِ.

32 П онеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

لِأنَّهُ وَلَوْ ابتَلَى يُظهِرُ الرَّحمَةَ أيضاً، بِحَسَبِ فَيْضِ مَحَبَّتِهِ الثَّابِتَةِ.

33 З ащото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

لِأنَّهُ لا يُؤذِيَ وَلا يُحزِنُ أحَدَا عَنْ طِيبِ خاطِرٍ.

34 Д а се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

لا يَفرَحُ حِينَ يَسحَقُ واحِداً مِنّا نَحنُ البَشَرَ المَحجُوزِينَ فِي الأرْضِ.

35 Д а се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

وَلا يَفرَحُ حِينَ يُعَوِّجُ أحَدُهُمُ العَدالَةَ وَيَغِشَّ آخَرَ أمامَ عَينَيهِ.

36 Д а се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

حِينَ يُغتَصَبُ حَقُّ إنسانٌ فِي المَحكَمَةِ، ألا يَرَى الرَّبُّ ذَلِكَ؟

37 К ой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

مَنِ الَّذِي يَقُولُ فَيَصِيرَ، إلّا إنْ أمَرَ اللهُ بِحُدُوثِهِ؟

38 И з устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

ألا تَخرُجُ بِأمْرِ العَلِيِّ الأُمُورُ السَّيِّئَةُ وَالحَسَنَةُ مَعاً؟

39 З ащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

لِماذا يَتَذَمَّرُ إنسانٌ حَيٌّ مِنْ مُعاقَبَتِهِ عَلَى خَطاياهُ؟

40 Н ека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

لِنَفحَصْ سُلُوكَنا وَنُدَقِّقْ فِيهِ، وَلنَرجِعْ إلَى اللهِ.

41 Н ека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

لِنَرفَعْ قُلُوبَنا مَعَ أيدِينا إلَى اللهِ فِي السَّماواتِ.

42 С ъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

تَمَرَّدْنا وَعَصَيْنا. وَأنتَ لَمْ تَغفِرْ لَنا.

43 П окрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

غَطَّيتَنا بِغَضَبِكَ وَطارَدْتَنا. قَتَلْتَ بِلا رَحمَةٍ.

44 П окрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

تَغَطَّيتَ بِسَحابَةٍ، مانِعاً كُلَّ صَلاةٍ مِنَ الوُصُولِ إلَيكَ.

45 Н аправил си ни като помия и смет всред племената.

جَعَلْتَنا نَبدُو وَسَخاً وَقُمامَةً بَينَ شُعُوبٍ كَثِيرَةٍ.

46 В сичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

يَفتَحُ أعداؤُنا كُلُّهُمْ أفواهَهُمْ عَلَينا مُستَهزِئِينَ.

47 С трахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

وَقَعَ عَلَينا رُعبٌ وَخَطَرٌ، دَمارٌ وَهَلاكٌ.

48 В одни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

جَداوِلُ ماءٍ تَجرِي مِنْ عَينَيَّ بِسَبَبِ دَمارِ ابْنَةِ شَعبِي.

49 О кото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

تَسكُبُ عَينِي دُمُوعاً بِلا انقِطاعٍ.

50 Д окато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

سَأبكِي إلَى أنْ يَنظُرَ اللهُ مِنَ السَّماواتِ، وَيَرَى ما يَجرِي.

51 О кото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

أتعَسَتْ عَينِي نَفسِي بِسَبَبِ بُكائِي عَلَى مَدِينَتِي.

52 О ния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

الَّذِينَ عادُونِي دُونَ داعٍ، اصطادُونِي كَعُصْفُورٍ.

53 О тнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

حاوَلُوا أنْ يُنهُوا حَياتِي بِإلقائِي فِي هاوِيَةٍ. وَألقَوْا عَلَيَّ حِجارَةً.

54 В оди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

طَغَتِ المِياهُ فَوْقَ رَأْسِي، فَقُلْتُ: «انتَهَى أمرِي.»

55 П ризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

بِاسْمِكَ أدعُو يا اللهُ مِنْ أعمَقِ حُفرَةٍ.

56 Т и чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

أتَوَسَّلُ إلَيكَ فَاسْمَعْ. وَلا تَسُدَّ أُذُنَيكَ عَنْ تَنَهُّدِي وَاسْتِغاثَتِي!

57 П риближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

اقتَرِبْ حِينَ أدعُوكَ. قُلْ لِي: «لا تَخَفْ.»

58 З астъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

تَوَلَّ قَضِيَّتِي يا رَبُّ. افْدِ حَياتِي!

59 В идял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

انظُرْ يا اللهُ كَيفَ ظُلِمْتُ. اقْضِ لِي بِالعَدلِ.

60 В идял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

انظُرْ كُلَّ أعمالِ انتِقامِهِمْ، كُلَّ مُؤامَراتِهِمْ عَلَيَّ!

61 Т и си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

اسْمَعْ يا اللهُ تَعيِيرَهُمْ، كُلَّ مُؤامَراتِهِمْ عَلَيَّ!

62 Д умите на ония, които се подигат против мене цял ден.

طَوالَ النَّهارِ يَتَكَلَّمُ أعدائِي عَلَيَّ وَيُطلِقُونَ الشّائِعاتِ.

63 В иж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

ها أنا قَدْ أصبَحتُ أُغنِيَتَهُمُ الَّتِي يَتَنَدَّرُونَ بِها، مِنَ الفَجرِ إلَى الغَسَقِ.

64 Щ е им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

لَيتَكَ يا اللهُ تُجازِيهِمْ حَسْبَ ما فَعَلَتْهُ أيادِيهِمْ.

65 Щ е им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

ضَعْ عَذاباً فِي قُلُوبِهِمْ وَلْتَكُنْ عَلَيهِمْ لَعنَتُكَ.

66 Щ е ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

طارِدْهُمْ بِغَضَبِكَ، وَافنِهِمْ مِنْ تَحتِ سَماواتِ اللهِ.