1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

وَلَمْ يَكُنْ فِي الأرْضِ إلّا لُغَةٌ واحِدَةٌ لَها مُفْرَداتٌ مَحْدُودَةٌ.

2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

وَمَعَ ارتِحالِ النّاسِ مِنَ الشَّرْقِ، وَجَدُوا سَهلاً فِي أرْضِ شِنْعارَ. فَاسْتَقَرُّوا هُناكَ.

3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

فاتَّفَقُوا وَقالُوا: «لِنَصْنَعْ لِبْناً وَنَشْوِيهِ جَيِّداً حَتَّى نُقَسِّيهِ.» فَاسْتَخدَمُوا بَدَلَ الحِجارَةِ لِبْناً، وَبَدَلَ الطِّينِ قاراً.

4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

ثُمَّ قالُوا: «لِنَبْنِ لَنا مَدِينَةً، وَبُرْجاً تَصِلُ قِمَّتُهُ إلَى السَّماءِ. وَهَكَذا نَكْتَسِبُ شُهْرَةً. وَإلّا، فَإنَّنا سَنَتَشَتَّتُ عَلَى وَجْهِ الأرْضِ.»

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

وَنَزَلَ اللهُ لِيَرَى المَدِينَةَ وَالبُرْجَ اللَّذَينِ بَناهُما النّاسُ.

6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

وَقالَ اللهُ: «ها إنَّهُمْ شَعبٌ وَاحِدٌ يَتَكَلَّمُونَ لُغَةً واحِدَةً. وَما هَذِهِ إلّا البِدايَةُ. لا يَصْعُبُ عَلَيهِمْ شَيءٌ يَنْوُونَ عَمَلَهُ.

7 Е лате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

فَهَيّا نَنْزِلْ وَنُبَلْبِلْ لُغَتَهُمْ، فَلا يَعُودُ بَعْضُهُمْ يَفْهَمُ لُغَةَ بَعْضٍ.»

8 Т ака Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

فَشَتَّتَهُمُ اللهُ مِنْ هُناكَ عَلَى سَطْحِ الأرْضِ كُلِّها. فَتَوَقَّفَ بِناءُ المَدِينَةِ.

9 З а това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

وَلِهَذا سُمِّيَتِ المَدِينَةُ بابِلَ، لأنَّ اللهَ بَلْبَلَ هُناكَ لُغَةَ الأرْضِ كُلِّها. وَمِنْ هُناكَ، شَتَّتَهُمُ اللهُ عَلَى وَجهِ الأرْضِ كُلِّها. تاريخُ عائلةِ سام

10 Е то Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

هَذا سِجِلُّ مَوالِيدِ سامَ. عِنْدَما كانَ عُمْرُ سامَ مِئَةَ سَنَةٍ، أنْجَبَ أرْفَكْشادَ. وَكانَ هَذا بَعْدَ سَنَتَينِ مِنَ الطُّوفانِ.

11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

وَعاشَ سامُ خَمْسَ مِئَةِ سَنَةٍ بَعْدَ وِلادَةِ أرْفَكْشادَ. وَقَدْ أنجَبَ بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

12 А рфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

وَلَمّا بَلَغَ أرْفَكْشادُ خَمْساً وَثَلاثِينَ سَنَةً أنجَبَ شالَحَ.

13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

وَعاشَ أرْفَكْشادُ بَعْدَ وِلادَةِ شالَحَ أرْبَعَ مِئَةٍ وَثَلاثَ سِنِينَ أنجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

14 С ала живя тридесет години и роди Евера;

وَلَمّا بَلَغَ شالَحُ ثَلاثِينَ سَنَةً، أنْجَبَ عابِرَ.

15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

وَعاشَ شالَحُ بَعْدَ مَولِدِ عابِرَ أرْبَعَ مِئَةٍ وَثَلاثَ سِنِينَ أنجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

16 Е вер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

وَلَمّا بَلَغَ عابِرُ أرْبَعاً وَثَلاثِينَ سَنَةً، أنْجَبَ فالَجَ.

17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

وَعاشَ عابِرُ بَعْدَ مَولِدِ فالَجَ أرْبَعَ مِئَةٍ وَثَلاثِينَ سَنَةً أنْجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

18 Ф алек живя тридесет години и роди Рагава;

وَلَمّا بَلَغَ فالَجُ ثَلاثِينَ سَنَةً، أنْجَبَ رَعُواً.

19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

وَعاشَ فالَجُ بَعْدَ مَولِدِ رَعُوٍ مِئَتَينِ وَتِسْعَ سِنِينَ أنجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

20 Р агав живя тридесет и две години и роди Серуха;

وَلَمّا بَلَغَ رَعُوٌ اثْنَتَينِ وَثَلاثِينَ سَنَةً، أنْجَبَ سَرُوجَ.

21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

وَعاشَ رَعُوٌ بَعْدَ مَولِدِ سَرُوجَ مِئَتَينِ وَسَبْعَ سِنِينَ أنْجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

22 С ерух живя тридесет години и роди Нахора;

وَلَمّا بَلَغَ سَرُوجُ ثَلاثِينَ سَنَةً، أنْجَبَ ناحُورَ.

23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

وَعاشَ سَرُوجُ بَعْدَ مَولِدِ ناحُورَ مِئَتَي سَنَةٍ أنْجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

24 Н ахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

وَلَمّا بَلَغَ ناحُورُ تِسْعاً وَعِشْرِينَ سَنَةً، أنْجَبَ تارَحَ.

25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

وَعاشَ ناحُورُ بَعْدَ مَولِدِ تارَحَ مِئَةً وَتِسْعَ عَشْرَةَ سَنَةً، أنجَبَ خِلالَها بَنِينَ آخَرِينَ وَبَناتٍ.

26 Т ара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

وَلَمّا بَلَغَ تارَحُ سَبْعِينَ سَنَةً، أنْجَبَ أبْرامَ وَناحُورَ وَهارانَ. تاريخُ عائلةِ تارَح

27 Е то потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

هَذا سِجِلُّ مَوالِيدِ عائِلَةِ تارَحَ. أنْجَبَ تارَحُ أبْرامَ وَناحُورَ وَهارانَ. وَأنْجَبَ هارانُ لُوطَ.

28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

وَماتَ هارانُ قَبلَ أبِيهِ تارَحَ فِي أرْضِ مَولِدِهِ – فِي أُورِ الكِلْدانِيِّينَ.

29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

وَتَزَوَّجَ كُلٌّ مِنْ أبْرامَ وَناحُورَ. وَكانَ اسْمُ زَوْجَةِ أبْرامَ سارايَ. وَكانَ اسْمُ زَوْجَةِ ناحُورَ مِلْكَةَ. وَكانَتْ مِلْكَةُ ابْنَةَ هارانَ. وَكانَ هارانُ قَدْ أنْجَبَ مِلْكَةَ وَيِسْكَةَ.

30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

وَكانَتْ سارايُ عاقِراً وَلَيسَ لَها ابْنٌ.

31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

وَأخَذَ تارَحُ ابْنَهُ أبْرامَ، وَحَفِيدَهُ لُوطَ، ابْنَ ابْنِهِ هارانَ، وَكَنَّتَهُ سارايَ، زَوْجَةَ ابْنِهِ أبْرامَ، وَتَرَكُوا أُورَ الكِلْدانِيِّينَ لِيَتَّجِهُوا إلَى أرْضِ كَنْعانَ. لَكِنَّهُمْ لَمّا وَصَلُوا حارانَ، اسْتَقَرُّوا هُناكَ.

32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

وَعاشَ تارَحُ مِئَتَينِ وَخَمْسَ سَنَواتٍ. ثُمَّ ماتَ فِي حارانَ.