1 Т огава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ فِي أرْضِ مِصرَ:

2 Т оя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

«سَيَكُونُ هَذا الشَّهرُ أوَّلَ شَهرٍ لَكُمْ. وَسَيَكُونُ الشَّهرَ الأوَّلَ مِنَ السَّنَةِ.

3 Г оворете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

كَلِّما كُلَّ جَماعَةِ إسْرائِيلَ وَقُولا لَهُمْ: فِي اليَومِ العاشِرِ مِنْ هَذا الشَّهرِ، عَلَى كُلِّ رَجُلٍ أنْ يُخَصِّصَ حَمَلاً لِعائِلَتِهِ.

4 Н о ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

وَإنْ كانَتِ العائِلَةُ صَغِيرَةً، فَلْيَشْتَرِكْ هُوَ وَجارُهُ بِحَمَلٍ وَاحِدٍ لِعائِلَتَيهِما، بِحَسَبِ عَدَدِ أفرادِ العائِلَتَينِ. احسِبُوا عَدَدَ الآكِلِينَ مِنَ الحَمَلِ.

5 А гнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

«يَنْبَغِي أنْ يَكُونَ الحَمَلُ ذَكَراً سَليماً مِنَ العُيُوبِ، عُمْرُهُ سَنَةٌ. وَيُمْكِنُ أنْ يَكُونَ مِنَ الغَنَمِ أوِ الماعِزِ.

6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.

احتَفِظُوا بِهِ إلَى اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنْ هَذا الشَّهرِ. حِينَئِذٍ، عَلَى جَماعَةِ بَني إسْرائِيلَ أنْ يَذبَحُوهُ فِي المَساءِ،

7 П осле нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

ثُمَّ يَأْخُذُوا مِنَ الدَّمِ وَيَضَعُوهُ عَلَى قائِمَتَيِّ البابِ، وَعَلَى عَتَبَتِهِ العُليا، فِي البُيُوتِ الَّتِي سَيَأكُلُونَ فِيها الحَمَلَ.

8 П рез същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

«وَيَأكُلُونَ اللَّحمَ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ مَشوِيّاً عَلَى النّارِ مَعَ خُبزٍ غَيرِ مُختَمِرٍ وَأعشابٍ مُرَّةٍ.

9 Д а не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

لا تَأكُلُوا مِنهُ نَيِّئاً أوْ مَسلُوقاً فِي الماءِ، بَلْ مَشوِيّاً عَلَى النّارِ مَعَ رَأسِهِ وِسِيقانِهِ وَأحشائِهِ الدّاخِلِيَّةِ.

10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

وَلا تُبقُوا شَيئاً مِنهُ حَتَّى الصَّباحِ. كُلُّ ما يَتَبَقَّى مِنهُ تُحرِقُونَهُ بالنّارِ.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.

«هَكَذا تَأكُلُونَهُ: تَكُونُ أوساطُكُمْ مَشدُودَةً، وَتَرتَدُونَ أحذِيَتَكُمْ فِي أرجُلِكُمْ، وَتَحْمِلُونَ عِصِيَّكُمْ فِي أيدِيكُمْ. تَأكُلُونَهُ بِسُرعَةٍ، فَهُوَ فِصحٌ للهِ.

12 З ащото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

«وَأنا سَأجْتازُ فِي هَذِهِ اللَّيلَةِ عَبرَ أرْضِ مِصرَ وَأقتُلُ كُلَّ الأبْكارِ فِي أرْضِ مِصرَ مِنَ النّاسِ وَالبَهائِمِ. سَأحكُمُ عَلَى آلِهَةِ مِصرَ، أنا الإلَهَ الحَقِيقِيَّ، يهوه.

13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

«سَيَكُونُ الدَّمُ عَلامَةً لَكُمْ عَلَى البُيُوتِ الَّتِي أنتُمْ فِيها. فَأرَى الدَّمَ وَأعْبُرُ عَنْكُمْ. لَنْ تَأتِيَ عَلَيكُمْ ضَربَةٌ حِينَ أضرِبُ أرْضَ مِصرَ.

14 О ня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

سَيَكُونُ هَذا اليَومُ ذِكْرَى لَكُمْ تَحتَفِلُونَ بِهِ عِيداً للهِ. احْفَظُوا هَذا العِيدَ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ كَعادَةٍ دائِمَةٍ.

15 С едем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

لِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ، تَأكُلُونَ خَبْزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ. فِي اليَومِ الأوَّلِ، تُخرِجُونَ الخَمِيرَةَ مِنْ بُيُوتِكُمْ، لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَأكُلُ خُبْزاً مُخْتَمِراً مِنَ اليَومِ الأوَّلِ وَحَتَّى السّابِعِ، يُقطَعُ مِنْ إسْرائِيلَ.

16 Н а първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

«فِي اليَومِ الأوَّلِ، تَعقِدُونَ تَجَمُّعاً مَهِيباً. وَفِي اليَومِ السَّابِعِ، تَعقِدُونَ تَجَمُّعاً مَهِيباً آخَرَ. لا يَنبَغِي أنْ تَنْشَغِلُوا بِأيِّ عَمَلٍ فِي هَذَينِ اليَومَينِ، عَدَا ما يَعْمَلُهُ كُلُّ واحِدٍ لإعْدادِ طَعامِهِ.

17 Д а пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

«احْفَظُوا عِيدَ الخُبْزِ غَيرِ المُخْتَمِرِ، لِأنِّي فِي هَذا اليَومِ سَأُخرِجُ صُفُوفَ إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصْرَ. احْفَظُوا هَذا العِيدَ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ كَعادَةٍ دائِمَةٍ.

18 О т вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

مِنَ اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ وَحَتَّى مَساءِ اليَومِ الحادِي وَالعِشْرِينَ مِنَ الشَّهرِ، تَأكُلُونَ خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ.

19 С едем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

لا تُبقُوا خَمِيراً فِي بُيُوتِكُمْ لِسَبعَةِ أيّامٍ. فَأيُّ إنسانٍ، سَواءٌ أكانَ غَرِيباً أمْ مِنْ مَوالِيدِ الأرْضِ، يَأكُلُ شَيئاً فِيهِ خَمِيرٌ، يُقطَعُ مِنْ شَعبِ إسْرائِيلَ.

20 Н ищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

فَلا تَأكُلُوا أيَّ شَيءٍ فِيهِ خَمِيرٌ، بَلْ كُلُوا خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ فِي كُلِّ مَساكِنِكُمْ.»

21 Т огава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

وَاستَدعَى مُوسَى كُلَّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَقالَ لَهُمْ: «اختارُوا حَمَلاً لِعائِلاتِكُمْ وَاذبَحُوهُ كَحَمَلٍ لِلفِصحِ.

22 П осле да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

وَخُذُوا باقَةً مِنْ نَباتِ الزُّوفا وَاغمِسُوها فِي حَوضِ الدَّمِ، ثُمَّ اصبِغُوا بِالدَّمِ العَتَبَةَ العُليا وَالعارِضَتَينِ اليُمنى وَاليُسرَى لأبْوابِ بُيُوتِكُمْ. وَلا تَخرُجُوا مِنْ أبْوابِ بُيُوتِكُمْ حَتَّى الصَّباحِ.

23 З ащото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

حِينَ يَعبُرُ اللهُ لِيَضرِبَ أرْضَ مِصرَ، فَإنَّهُ سَيَرَى الدَّمَ عَلَى العَتَبَةِ العُليا وَالقائِمَتَينِ، فَيَتَجاوَزُ اللهُ ذَلِكَ البابَ وَلا يَسمَحُ لِلمَلاكِ المُهلِكِ بِالدُّخُولِ إلَى بُيُوتِكُمْ لِيَقتُلَ أولادَكَمْ.

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

«احْفَظُوا هَذا الأمرَ كَعادَةٍ دائِمَةٍ لَكُمْ وَلِأولادِكُمْ.

25 К огато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

وَحِينَ تَأتُونَ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها اللهُ لَكُمْ كَما وَعَدَ، تَحفَظُونَ هَذِهِ الفَرِيضَةِ.

26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

«وَحِينَ يَسْألُ أولادُكُمْ: ‹ما مَعنَى هَذِا العِيدِ؟›

27 Щ е отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

قُولُوا: ‹إنَّها ذَبِيحَةُ فِصحِ اللهِ الَّذِي تَجاوَزَ بُيُوتَ بَنِي إسْرائِيلَ حِينَ ضَرَبَ مِصرَ، لَكِنَّهُ أنقَذَ بُيُوتَنا.›» حِينَئِذٍ، رَكَعَ الشَّعبُ وَعَبَدُوا اللهَ.

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

وَذَهَبَ بَنُو إسْرائِيلَ وَعَمِلُوا كَما أمَرَ اللهُ مُوسَى وَهارُونَ.

29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

وَعِندَ مُنتَصَفِ اللَّيلِ، ضَرَبَ اللهُ الأبْكارَ فِي أرْضِ مِصرَ، مِنْ بِكرِ فِرعَوْنَ الجالِسِ عَلَى عَرشِهِ إلَى بِكرِ السُّجَناءِ إلَى أبْكارِ الحَيواناتِ.

30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

وَسَهِرَ فِرعَوْنُ وَخُدّامُهُ وَكُلُّ مِصرَ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ. وَكانَ هُناكَ نُواحٌ شَدِيدٌ فِي مِصرَ، لِأنَّهُ لَمْ يَكُنْ هُناكَ بَيتٌ لَمْ يَكُنْ فِيهِ مَيِّتٌ. خُرُوجُ بَنِي إسْرائِيلَ من مِصر

31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

فَاسْتَدعَى فِرعَوْنُ مُوسَى وَهارُونَ تِلكَ اللَّيلَةَ وَقالَ لَهُما: «قُومُوا وَاخرُجُوا مِنْ وَسْطِ شَعبِي، أنتُما وَبَنو إسْرائِيلَ. اذهَبُوا وَاخْدِموا اللهَ كَما قُلْتُمْ.

32 п одкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

خُذُوا غَنَمَكُمْ وَبَقَرَكُمْ كَما قُلْتُمْ. اذهَبُوا، وَبارِكُونِي.»

33 Т оже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

وَحَثَّ المِصرِيُّونَ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى الإسراعِ فِي الخُرُوجِ مِنَ الأرْضِ، لِأنَّهُمْ قالُوا: «سَنَمُوتُ جَمِيعاً!»

34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

وَأخَذَ الشَّعبُ عَجِينَهُمْ قَبلَ أنْ يَختَمِرَ. وَهُمْ يَصُرُّونَ أوعِيَةَ العَجِينِ فِي ثِيابِهِمْ، وَيَحْمِلُونَها عَلَى أكتافِهِمْ.

35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

وَفَعَلَ بَنو إسْرائِيلَ ما قالَهُ مُوسَى لَهُمْ، فَطَلَبُوا فِضَّةً وَذَهَباً وَثِياباً مِنَ المِصرِيِّينَ.

36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

وَجَعَلَ اللهُ المِصرِيِّينَ كُرَماءَ مَعَ بَنِي إسْرائِيلَ. فَأعطاهُمُ المِصرِيُّونَ ما طَلَبُوهُ. وَبِهَذا أخَذَ بَنُو إسْرائِيلَ ثَرْوَةً مِنَ المِصرِيِّينَ.

37 П рочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

وَرَحَلَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ مَدِينَةِ رَعَمْسِيسَ إلَى مَدِينَةِ سُكُّوتَ. كانَ هُناكَ نَحْوُ سِتِّ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ عَدا الأطفالِ.

38 О ще с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

وَخَرَجَتْ مَعَهُمْ جَماعَةٌ كَبِيرَةٌ مِنْ غَيرِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَكَذَلِكَ الكَثِيرُ مِنَ الغَنَمْ وَالبَقَرِ.

39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

وَخَبَزُوا العَجِينَ الَّذِي أخرَجُوهُ مِنْ مِصرَ وَعَمِلُوا مِنهُ خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ لِأنَّهُمْ طُرِدُوا مِنْ مِصرَ، وَلَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَتَأخَّرُوا لإعدادِ الطَّعامِ.

40 А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

وَسَكَنَ بَنو إسْرائِيلَ فِي أرْضِ مِصْرَ أربَعَ مِئَةٍ وَثَلاثِينَ سَنَةً.

41 И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

وَبَعدَ أربَعِ مِئَةٍ وَثَلاثِينَ سَنَةً، خَرَجَتْ كُلُّ صُفُوفِ شَعبِ اللهِ مِنْ أرْضِ مِصرَ.

42 Т ова е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

كانَتْ لَيلَةً سَهِرَ اللهُ فِيها عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ لِيُخرِجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ، وَلِذا عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يُخَصِّصُوا «لَيلَةَ سَهَرٍ» للهِ ، لِيَتَذَكَّرُوا إلَى الأبَدِ ما عَمِلَهُ.

43 И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ: «هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ عِيدِ الفِصحِ: لا يَجُوزُ لأجنَبِيٍّ أنْ يَأكُلَ مِنْ ذَبِيحَةِ الفِصحِ.

44 о баче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

أمّا العَبدُ المُشْتَرَى بِالمالِ، فَبَعدَ خِتانِهِ يُمكِنُ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

45 Н икой пришелец или наемник да не яде от нея.

وَلا يَجُوزُ لِلزّائِرِ أوْ لِلأجيرِ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

46 В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

«يَنبَغي أنْ يُؤكَلَ الفِصْحُ فِي بَيتٍ واحِدٍ، فَلا يَجُوزُ إخراجُ أيِّ شَيءٍ مِنَ اللَّحمِ إلَى خارِجِ البَيتِ. وَلا تَكسِرُوا عَظماً واحِداً مِنْ عِظامِهِ.

47 Ц ялото общество израилтяни ще я пазят.

عَلَى كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يَعمَلُوا هَذا.

48 И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

وَإنْ أرادَ غَرِيبٌ يَسكُنُ مَعَكُمْ أنْ يَحفَظَ عِيدَ الفِصحِ للهِ ، ينبَغِي خِتانُ كُلِّ ذُكُورِهِ، حِينَئِذٍ، يُمكِنُهُ أنْ يَشْتَرِكَ فِي احتِفالِ الفِصْحِ هُوَ وَعائِلَتِهِ. فَيَكُونُ الغَرِيبُ حِينَئِذٍ كَالمُولُودِ فِي الأرْضِ. وَلا يَجُوزُ لِأحَدٍ غَيرِ مَختُونٍ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

49 Е дин закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

هَذِهِ شَرِيعَةٌ واحِدَةٌ لِلمُواطِنِ المَولُودِ فِي الأرْضِ، وَلِلغَرِيبِ المُقِيمِ بَينَكُمْ.»

50 И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

وَعَمِلَ بَنو إسْرائِيلَ بِحَسَبِ أمرِ اللهِ لِمُوسَى وَهارُونَ.

51 И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، أخرَجَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصرَ بِحَسَبِ صُفُوفِهِمْ.