1 К ак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

مَهجُورَةً تَجلِسُ المَدِينَةُ، وَكانَتْ مَلأَى بِالنّاسِ. كَأرمَلَةٍ صارَتْ، وَهِيَ الَّتِي كانَتْ عَظِيمَةً بَينَ الشُّعُوبِ. أمِيرَةً كانَتْ بَينَ البُلْدانِ، أمّا الآنَ، فَقَدْ أُجْبِرَتْ عَلَى العُبُودِيَّةِ.

2 Н епрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

فِي اللَّيلِ تَبكِي بُكاءً، وَعَلَى خَدَّيها دُمُوعُها. لَيسَ مِنْ بَينِ مُحِبِّيها مَنْ يُعَزِّيها. كُلُّ أصدِقائِها خانُوها، وَانقَلَبُوا أعداءً لَها.

3 Ю да отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините <му>.

إلَى الأسْرِ مَضَتْ يَهُوذا بَعْدَ ذُلٍّ وَاسْتِعبادٍ كَثِيرٍ. تَسكُنُ بَينَ الشُّعُوبِ، وَلا تَجِدُ لَها مَكانَ راحَةٍ. أدرَكَها كُلُّ مُطارِدِيها فِي أمكِنَةٍ ضَيِّقَةٍ.

4 Т ъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

طُرُقاتُ صِهْيَوْنَ تَبكِي، إذْ لَيسَ مَنْ يَأْتِي إلَى العِيدِ. مَهجُورَةٌ بوّاباتُها. وَكَهَنَتُها يَئِنُّونَ حَسْرَةً. عَذاراها يَتَلَوَّعْنَ، وَهِيَ فِي مَرارَةٍ.

5 П ротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

خُصُومُها مُسَيطِرُونَ، وَأعداؤُها مُسْتَرِيحُونَ. فَقَدْ أذَلَّها اللهُ لِكَثْرَةِ تَعَدِّياتِها. سِيقَ صِغارُها أسْرَى أمامَ العَدُوِّ.

6 И изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

زالَ عَنِ العَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ كُلُّ جَمالِها. أشْرافُها صارُوا كَغُزلانٍ، لا تَجِدُ لَها مَرعَى، فَتَركُضُ بِلا قُوَّةٍ أمامَ صَيّادِيها.

7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

وَفِي أيّامِ بَلْواها وَتَشَرُّدِ أهلِها تَتَذَكَّرُ القُدْسُ كُلَّ ثَمِينٍ كانَ لَها فِيما مَضَى. تَتَذَكَّرُ يَوْمَ سَقَطَ أهلُها بِيَدِ العَدُوِّ، وَلَمْ يَكُنْ لَها مُعِينٌ. نَظَرَ إلَيها أعداؤُها. وَضَحِكُوا عَلَى نِهايَتِها.

8 Т ежко съгреши ерусалимската <дъщеря>, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

أخطَأتِ القُدْسُ خَطِيَّةً عَظِيمَةً. فَصارَتْ نَجِسَةً. الَّذِينَ كَرَّمُوها فِي الماضِي، يُحَقِّرُونَها الآنَ، بَعْدَ أنْ عاشَرُوها وَأذَلُّوها. وَهِيَ تَئِنُّ، وَتَرتَدُّ خَجلَى.

9 Н ечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, <вика тя>, защото неприятелят се възвеличи.

عَلَى ثَوْبِها نَجاسَتُها. لَمْ تُفَكِّرْ بِما سَيَحِلُّ بِها. سَقَطَتْ فِي عارٍ عَجِيبٍ. فَلَمْ يَكُنْ لَها مَنْ يُعَزِّيها. تَصْرُخُ: «انظُرْ، إلَى مَذَلَّتِي يا اللهُ ، لِأنَّ العَدُوَّ قَدْ تَجَبَّرَ.»

10 П ротивникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

مَدَّ العَدُوُّ يَدَهُ إلَى كُلِّ ثَمِينٍ لَدَيها. وَرَأتْ أُمَماً غَرِيبَةً تَدخُلُ هَيكَلَها. أمَرْتَ أُمَماً بِشَأْنِها يا اللهُ، أنْ لا يَشْتَرِكُوا فِي اجتِماعاتِكَ.

11 В сичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът <им>; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

أهلُها جَمِيعاً يَئِنُّونَ، وَيَبحَثُونَ عَنِ الخُبْزِ. بادَلُوا كُلَّ ثَمِينٍ لَدَيهِمْ بِالطَّعامِ، لِيَبْقُوا أحْياءً. وَتَقُولُ: «انظُرْ يا اللهُ كَمْ صِرْتُ مُحتَقَرَةً.

12 Н емарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене, Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

أيُّها العابِرُونَ مِنْ هُنا تَطَلَّعُوا إلَيَّ وَانْظُرُوا ألَمِي، الألَمُ الَّذِي حَلَّ بِي، الألَمُ الَّذِي أمَرَ بِهِ اللهُ عِندَما حَمِيَ غَضَبُهُ!

13 О т свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден.

مِنْ فَوقُ أرسَلَ ناراً، وَجَعَلَها تَسرِي فِي عُمْقِ عِظامِي. نَشَرَ شَبَكَةً لِيَصْطادَنِي، وَضَرَبَنِي. أمرَضَنِي طُولَ النَّهارِ.

14 Н ечестията ми бидоха стегнати <върху мене> като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

«ثَبَّتَ حِملَ تَعَدِّياتِي عَلَى كَتِفِي. أوقَعَنِي فِي شَرَكٍ، أمسَكَ بِي، مُلتَفّاً حَولَ عُنُقِي كَلَولَبٍ، امتَصَّ قُوَّتِي. أسلَمَنِي رَبِّي إلَى أيدِي مَنْ هُمْ أقوَى مِنِّي.

15 Г оспод презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

رَفَضَ الرَّبُّ جَمِيعَ قادَتِي الأقوِياءِ هُنا فِي المَدِينَةِ. جَمَعَ شُعُوباً كَثِيرَةً مَعاً، لِكَي يَسحَقُوا شُبّانِي. داسَ الرَّبُّ العَزِيزَةَ يَهُوذا.

16 З атова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

«عَلَى هَذِهِ أبكِي، تَسكُبُ عَينايَ ماءً. فَالمُعَزِّي بَعِيدٌ عَنِّي، وَأبنائِي بائِسُونَ. قَوِيَ عَلَيهِمْ عَدُوُّهُمْ.»

17 С ион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

تَمُدُّ صِهْيَوْنُ يَدَها، وَلَكِنْ لا مُعَزِّيَ لَها. أمَرَ اللهُ أعداءَ يَعقُوبَ بِأنْ يُحاصِرُوهُ. أصبَحَتِ القُدْسُ نَجاسَةً فِي وَسَطِهِمْ.

18 П раведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

وَتَقُولُ: «عادِلٌ هُوَ اللهُ فِي مُعاقَبَتِي، فَإنِّي قَدْ عَصَيتُ وَصاياهُ. اسْمَعُوا يا كُلَّ شُعُوبِ الأرْضِ، وَانظُرُوا ألَمِي. فَتَياتِي وَشُبّانِي المُختارُونَ ذَهَبُوا إلَى الأسْرِ.

19 П овиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

نادَيتُ أحِبَّتِي، لَكِنَّهُمْ غَدَرُوا بِي. كَهَنَتِي وَشُيُوخِي ماتُوا فِي المَدِينَةِ. ماتُوا وَهُمْ يَسْعَوْنَ إلَى الطَّعامِ لِأنفُسِهِمْ، لِكَي يَبْقُوا عَلَى قَيْدِ الحَياةِ.

20 В иж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>.

«انظُرْ يا اللهُ ضِيقِي. مَضْطَرِبٌ ما فِي داخِلِي. انقَلَبَ قَلْبِي داخِلِي نَدَماً، لِأنِّي تَمَرَّدْتُ. فِي الخارِجِ يَفتِكُ السَّيفُ بِأبنائِي. وَفِي الدّاخِلِ ما يُشبِهُ المَوْتِ.

21 Ч уха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

«سَمِعَ النّاسُ عَنْ أنِينِي. سَمِعُوا أنَّهُ لا مُعَزِّيَ لِي. كُلُّ أعدائِي سَمِعُوا بِمُصِيبَتِي. يُغَنُّونَ فَرَحاً لِأنَّكَ فَعَلْتَ هَذا بِي. لَيتَكَ تَجلِبُ عَلَيهِمِ اليَوْمَ الَّذِي وَعَدْتَ بِهِ، وَلَيتَ حالَهُمْ تَصِيرُ كَحالِي.

22 Н ека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;

«لَيتَكَ تَنظُرُ إلَى كُلِّ شُرُورِهِمْ، وَتَبطِشُ بِهِمْ. لَيتَكَ تَبطِشُ بِهِمْ كَما فَعَلْتَ بِي مِنْ أجلِ تَعَدِّياتِي. ها قّدْ كَثُرَ أنِينِي، وَقَلْبِي ضَعِيفٌ جِدّاً!»