1 Т огава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ إلَى فِرعَوْنَ وَقُلْ لَهُ: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ يهوه إلَهُ العِبرانِيِّينَ: ‹أطلِقْ شَعبِي لِيَعبُدَنِي.

2 З ащото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,

فَإنْ رَفَضْتَ أنْ تُطلِقَهُمْ وَأطَلْتَ احتِجازَهُمْ،

3 е то, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

فَإنَّ يَدَ اللهِ سَتَكُونُ ضِدَّ مَواشِيَكَ الَّتِي فِي الحَقلِ، ضِدَّ الخَيلِ وَالحَمِيرِ وَالجِمالِ وَالبَقَرِ وَالغَنَمِ، إذْ سَأضْرِبُها بِمَرَضٍ شَدِيدٍ.

4 И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

لَكِنَّ اللهَ سَيُمَيِّزُ بَينَ مَواشِيَ بَنِي إسْرائِيلَ وَمَواشِيَ مِصْرَ، إذْ لَنْ يَمُوتَ رَأْسٌ مِنْ مَواشِي بَنِي إسْرائِيلَ.

5 И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

قَدْ حَدَّدَ اللهُ وَقتاً فَقالَ: غَداً سَأفعَلُ هَذا الأمرَ فِي الأرْضِ.›»

6 Н а другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

وَقَدْ صَنَعَ اللهُ هَذا الأمرَ فِي اليَومِ التّالِي، فَماتَتْ كُلُّ مَواشِي مِصرَ، لَكِنْ لَمْ يَمُتْ رَأْسٌ مِنْ مَواشِي بَنِي إسْرائِيلَ.

7 И Фараон прати <да видят>, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

لَكِنْ لَمّا استَخبَرَ فِرعَوْنُ عَمَّا حَدَثَ، وَوَجَدَ أنَّهُ لَمْ يَمُتْ رَأْسٌ واحِدٌ مِنْ مَواشِي بَنِي إسْرائِيلَ، تَقَسَّى قَلْبُهُ وَلَمْ يَسمَحْ بِإطلاقِ الشَّعبِ. الدَّمامِل

8 Т огава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ: «خُذا حَفْنَةً مِنْ رَمادِ الفُرنِ، وَلْيَرمِها مُوسَى بِاتِّجاهِ السَّماءِ أمامَ فِرعَوْنَ،

9 и <пепелта> ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

فَيَصِيرَ الرَّمادُ غُباراً عَلَى كُلِّ أرْضِ مِصرَ، وَيُسَبِّبُ دَمامِلَ مُتَقَيِّحَةً عَلَى النّاسِ وَالحَيواناتِ فِي كُلِّ أرْضِ مِصرَ.»

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

فَأخَذا رَماداً مِنَ الفُرنِ وَوَقَفا أمامَ فِرعَوْنَ. وَرَماهُ مُوسَى نَحوَ السَّماءِ، فَصارَ دَمامِلَ مُتَقَيِّحَةً عَلَى النّاسِ وَالحَيواناتِ.

11 И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, <както> и на всичките египтяни.

وَبِسَبَبِ الدَّمامِلِ، لَمْ يَستَطِعِ السَّحَرَةُ أنْ يَقِفُوا أمامَ مُوسَى لِيَتَحَدُّوهُ. لِأنَّ الدَّمامِلَ كانَتْ عَلَى السَّحَرَةِ وَعَلَى كُلِّ المِصرِيِّينَ.

12 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

لَكِنَّ اللهَ قَسَّى قَلبَ فِرعَوْنَ، وَلَمْ يَستَمِعْ إلَيهِما كَما قالَ اللهُ لِمُوسَى. البَرَد

13 С лед това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ وَقِفْ أمامَ فِرعَوْنَ فِي الصَّباحِ الباكِرِ وَقُلْ لَهُ: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ يهوه إلَهُ العِبرانِيِّينَ: ‹أطلِقْ شَعبِي لِيَعْبُدَنِي.

14 З ащото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

فَفِي هَذِهِ المَرَّةِ، سَأُرسِلُ كُلَّ أوبائِيَ الَّتِي سَتَكُونُ عِبئاً عَلَى قَلبِكَ وَعَلَى وُزَرائِكَ وَشَعبِكَ، كَي تَعرِفَ أنَّهُ لَيسَ هُناكَ مِثلِي فِي الأرْضِ.

15 П онеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

لِأنِّي كُنتُ أستَطِيعُ أنْ أمُدَّ يَدِي وَأضرِبَكَ وَأضرِبَ شَعبَكَ بِالوَباءِ، فَتُقطَعُونَ مِنَ أرْضِكُمْ.

16 а ко не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

لَكِنَّنِي أبقَيتُكَ لِأُظهِرَ لَكَ قُوَّتِي، وَلِكَي أجعَلَ اسْمِي مَعرُوفاً فِي كُلِّ الأرْضِ.

17 О ще ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

وَما زِلْتَ تُضايِقُ شَعبِيَ وَلَمْ تُطلِقْهُمْ.

18 Е то, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

فِي الغَدِ، فِي مِثلِ هَذا الوَقتِ، سَآتِي بِبَرَدٍ ضَخمٍ لَمْ يَأْتِ مِثلُهُ عَلَى مِصرَ مِنْ وَقتِ تَأْسِيسِها وَحَتَّى الآنَ.

19 С ега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; <защото> града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

فَضَعُوا مَواشِيَكُمْ وَكُلَّ ما لَكُمْ فِي الحَقلِ فِي حَظائِرَ مَسقُوفَةٍ. كُلُّ إنسانٍ أوْ حَيوانٍ فِي الحَقلِ لا يُؤتَى بِهِ إلَى الدّاخِلِ سَيَمُوتُ حِينَ يَسقُطُ البَرَدُ عَلَيهِ.›»

20 П рочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

وَكُلُّ خادِمٍ مِنْ خُدّامِ فِرعَوْنَ، خافَ كَلِمَةَ اللهِ ، أدخَلَ خُدّامَهُ وَمَواشِيَهُ إلَى الدّاخِلِ.

21 а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

لَكِنَّ الَّذِي تَجاهَلَ كَلِمَةَ اللهِ تَرَكَ خُدّامَهُ وَمَواشِيَهُ فِي الحَقلِ.

22 Т огава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

وَقالَ اللهُ لِمُوسَى: «مُدَّ يَدَكَ نَحوَ السَّماءِ، لِيَأْتِيَ البَرَدُ عَلَى كُلِّ أرْضِ مِصرَ، وَعَلَى النّاسِ وَالحَيواناتِ وَكُلِّ نَباتاتِ الحَقلِ فِي أرْضِ مِصرَ.»

23 И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

فَمَدَّ مُوسَى عَصاهُ نَحوَ السَّماءِ، فَأرسَلَ اللهُ رَعداً وَبَرقاً وَبَرَداً. أمطَرَ اللهُ بَرَداً عَلَى الأرْضِ.

24 Т ака имаше град, и огън размесен с града, <град> много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

كانَ هُناكَ بَرَدٌ مَعَ بَرْقٍ بِشَكلٍ مُستَمِرٍّ. كانَ شَدِيداً جِدّاً وَلَمْ يَأْتِ مِثلُهُ فِي كُلِّ أرْضِ مِصرَ مُنذُ أنْ سَكَنَها البَشَرُ.

25 В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

وَضَرَبَ البَرَدُ كُلَّ ما فِي الحَقلِ مِنَ النّاسِ وَالحَيواناتِ فِي كُلِّ أرْضِ مِصرَ. وَضَرَبَ البَرَدُ كُلَّ النَّباتاتِ الَّتِي فِي الحَقلِ وَحَطَّمَ كُلَّ أشجارِ الحَقلِ.

26 С амо в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

لَكِنْ عَلَى أرْضِ جاسانَ، لَمْ يَأْتِ بَرَدٌ. وَهِيَ الأرْضُ الَّتِي سَكَنَها بَنُو إسْرائِيلَ.

27 Т огава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.

وَاستَدعَى فِرعَوْنُ مُوسَى وَهارُونَ وَقالَ لَهُما: «قَدْ أخطَأْتُ هَذِهِ المَرَّةَ. اللهُ هُوَ المُحِقُّ، وَأنا وَشَعبِي عَلَى خَطَأِ.

28 П омолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

صَلِّيا للهِ ، يَكفِي ما نِلْناهُ مِنْ رَعدٍ وَبَرَدٍ. سَأُطلِقُكُمْ، وَلَنْ تَضْطَرُّوا لِلبَقاءِ أكثَرَ.»

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

فَقالَ مُوسَى لَهُ: «حِينَ أخرُجُ مِنَ المَدِينَةِ سأرْفَعُ يَدِيَّ للهِ ، فَيَتَوَقَّفُ الرَّعدُ وَلا يَبقَى بَرَدٌ، كَي تَعرِفَ أنَّ الأرْضَ للهِ.

30 О баче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

أمّا أنتَ وَخُدّامُكَ، فَأنا أعْرِفُ أنَّكُمْ لا تَخافُونَ اللهَ.»

31 ( Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

وَكانَ قَدْ تَلِفَ الكِتّانُ وَالشَّعِيرُ. لِأنَّ الكِتّانَ كانَ قَدِ اخْضَرَّ، وَالشَّعِيرَ أنبَتَ سَنابِلَهُ.

32 н о пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

أمّا حُبُوبُ القَمْحِ وَالعَلَسِ فَلَمْ تَتلَفْ، لِأنَّها تنْضِجُ فِي وَقتٍ مُتَأخِّرٍ.

33 И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

وَخَرَجَ مُوسَى مِنْ عِنْدِ فِرعَوْنَ وَمِنَ المَدِينَةِ وَرَفَعَ يَدَهُ إلَى اللهِ وَصَلَّى، فَتَوَقَّفَ الرَّعدُ وَالبَرقُ، وَلَمْ يَعُدِ المَطَرُ يَنسَكِبُ عَلَى الأرْضِ.

34 Н о като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.

وَحِينَ رَأى فِرعَوْنُ أنَّ المَطَرَ وَالبَرَدَ وَالرَّعدَ قَدْ تَوَقَّفَتْ، أخطَأ ثانِيَةً، وَقَسَّى هُوَ وَخُدّامُهُ قُلُوبَهُمْ.

35 С ърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

فَتَقَسَّى قَلبُ فِرعَوْنَ وَلَمْ يُطلِقْ بَني إسْرائِيلَ، كَما سَبَقَ أنْ قالَ اللهُ عَلَى فَمِ مُوسَى.