1 И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

وَفَعَلَ بَنُو إسْرائِيلَ الشَّرَّ أمامَ اللهِ. فَأسقَطَهُمُ اللهُ بِيَدِ المِدْيانِيِّينَ مُدَّةَ سَبْعِ سَنَواتٍ.

2 И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

فَقَوِيَ بَنُو مِدْيانَ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ. وَبِسَبَبِ المِدْيانِيِّينَ، اضْطُرَّ بَنُو إسْرائِيلَ إلَى عَمَلِ مَخابِئَ لِأنفُسِهِمْ فِي الجِبالِ وَالكُهُوفِ وَالأماكِنِ المُنعَزِلَةِ.

3 И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

وَكُلَّما زَرَعَ بَنُو إسْرائِيلَ مَحاصِيلَ، كانَ بَنُو مِدْيانَ وَالعَمالِقَةُ وَالشَّرْقِيُّونَ يَصْعَدُونَ لِلهُجُومِ عَلَيهِمْ.

4 и , като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

فَكانُوا يُخَيِّمُونَ عَلَى أرْضِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَيُدَمِّرُونَ المَحاصِيلَ إلَى غَزَّةَ. وَلَمْ يَكُونُوا يَترُكُونَ لَهُمْ ما يَعْتاشُونَ عَلَيهِ، لا غَنَماً وَلا بَقَراً وَلا حَمِيراً.

5 З ащото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха <в страната> многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

أتَوا بِأعدادٍ كَبِيرَةٍ كالجَرادِ، هُمْ وَعائِلاتُهُمْ وَمَوَاشيهُمْ وَحَتَّى خِيامُهُمْ. فَكانُوا هُمْ وَجِمالُهُمْ أكْثَرَ مِنَ أنْ يُحْصَونَ. فَيَدْخُلُونَ الأرْضَ وَيُخَرِّبُونَها.

6 Т ака Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

فَصارَ بَنُو إسْرائِيلَ فُقَراءَ جِدّاً بِسَبَبِ مِدْيانَ، وَاسْتَنْجَدُوا بِاللهِ.

7 И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

وَعِنْدَما اسْتَنجَدَ بَنُو إسْرائِيلَ بِاللهِ بِسَبَبِ مِدْيانَ،

8 т огава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

أرْسَلَ اللهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ نَبِيّاً وَقالَ لَهُمِ: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹أنا أخرَجْتُكُمْ بِنَفسِي مِنْ مِصْرَ، وَأخرَجْتُكُمْ مِنْ ثَكَناتِ العَبِيدِ.

9 и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

أنقَذْتُكُمْ مِنْ سَيطَرَةِ المِصْرِيِّينَ، وَمِنْ كُلِّ مُضْطَهِدِيكُمْ هُنا فِي الأرْضِ. طَرَدْتُهُمْ أمامَكُمْ، وَأعطَيتُكُمْ أرْضَهُمْ.

10 И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

وَقُلْتُ لَكُمْ: أنا إلَهُكُمْ ، لا تُكْرِمُوا آلِهَةَ الأمُورِيِّينَ الَّذِينَ تَسكُنُونَ بَينَهُمْ. لَكِنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُونِي.›» مَلاكُ اللهِ يَزُورُ جِدْعُون

11 И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

وَجاءَ مَلاكُ اللهِ ، وَجَلَسَ تَحْتَ البَلُّوطَةِ فِي عَفْرَةَ، الَّتِي كانَتْ مُلْكاً لِيُوآشَ الأبِيعَزَرِيِّ. وَكانَ ابْنُهُ جِدْعُونُ يَدْرُسُ القَمْحَ فِي مِعْصَرَةِ العِنَبِ لِكَي يُخْفيهِ عَنِ المِدْيانِيِّينَ.

12 И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

وَظَهَرَ مَلاكُ اللهِ لِجِدْعُونَ، وَقالَ لَهُ: « اللهُ مَعَكَ أيُّها المُحارِبُ القَدِيرُ.»

13 А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

فَقالَ لَهُ جِدْعُونُ: «عَفْواً يا سَيِّدِي، لَكِنْ إنْ كانَ اللهُ مَعَنا، فَلِماذا حَدَثَ كُلُّ هَذا لَنا؟ وَأينَ كُلُّ أعمالِهِ القَدِيمَةِ الَّتِي أخبَرَنا عَنْها آباؤُنا وَقالُوا: ‹أخرَجَنا اللهُ مِنْ مِصْرَ!› فَها قَدْ تَرَكَنا اللهُ ، وَتَرَكَ المِدْيانِيِّينَ يَتَسَلَّطُونَ عَلَينا.»

14 И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

فَالْتَفَتَ إلَيهِ اللهُ وَقالَ: «اذْهَبْ بِقُوَّتِكَ هَذِهِ وَأنقِذْ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ سَيطَرَةِ مِدْيانَ، وَها أنا أُرسِلُكَ.»

15 А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

فَقالَ لَهُ جِدْعُونُ: «عَفواً يا رَبُّ، لَكِنْ كَيفَ لِي أنْ أُنْقِذَ إسْرائِيلَ؟ فَها عَشِيرَتِي هِيَ الأضْعَفُ فِي قَبِيلَةِ مَنَسَّى، وَأنا الأقَلُّ أهَمِّيَّةً فِي عائِلَتِي.»

16 Н о Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

فَقالَ لَهُ اللهُ: «لَكِنِّي سَأكُونُ مَعَكَ، وَسَتَهْزِمُهُمْ كَما لَو أنَّهُمْ رَجُلٌ واحِدٌ!»

17 С етне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за <да зная> Кой си Ти, Който говориш с мене;

فَقالَ لَهُ جِدْعُونُ: «إنْ كُنْتَ راضِياً عَنِّي، فَأعطِنِي عَلامَةً عَلَى أنَّكَ أنتَ الَّذِي تَتَكَلَّمُ مَعِي.

18 м оля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той <му> рече: Ще чакам догдето се върнеш.

وَلا تَذْهَبْ حَتَّى أعُودَ إلَيكَ وَمَعِي تَقْدِمَتِي، وَأضَعَها أمامَكَ.» فَقالَ: «سَأبقَى حَتَّى تَعُودَ.»

19 Т огава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи.

فَدَخَلَ جِدْعُونُ إلَى بَيتِهِ، وَأعَدَّ مِعْزَى صَغِيرَةً. وَخَبَزَ قُفَّةً مِنَ الطَّحِينِ بِلا خَمِيرٍ. وَوَضَعَ اللَّحمَ فِي سَلَّةٍ، وَالمَرَقَ فِي وِعاءٍ. ثُمَّ أحضَرَها إلَيهِ تَحْتَ البَلُّوطَةِ، وَقَدَّمَها لَهُ.

20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

فَقالَ لَهُ مَلاكُ اللهِ: «خُذِ اللَّحْمَ وَالخُبْزَ غَيرَ المُخْتَمِرِ، وَضَعْها عَلَى هَذِهِ الصَّخرَةِ، ثُمَّ ألقِ المَرَقَ بَعيداً.» فَفَعَلَ جَدْعُونُ كَما قالَ.

21 Т огава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

فَمَدَّ مَلاكُ اللهِ طَرَفَ العَصا الَّتِي بِيَدِهِ، وَلَمَسَ اللَّحْمَ وَالخُبْزَ غَيرَ المُخْتَمِرِ، فَصَعِدَتْ نارٌ مِنَ الصَّخرَةِ وَالْتَهَمَتِ اللَّحْمَ وَالخُبْزَ. ثُمَّ اخْتَفَى مَلاكُ اللهِ.

22 И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

فَأدْرَكَ جِدْعُونُ أنَّ الَّذِي ظَهَرَ لَهُ هُوَ مَلاكُ اللهِ ، فَقالَ جِدْعُونُ: «وَيلِي أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، فَقَدْ رَأيتُ مَلاكَ اللهِ وَجْهاً لِوَجهٍ.»

23 А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

ثُمَّ قالَ اللهُ: «سَلامٌ لَكَ. لا تَخَفْ. لَنْ تَمُوتَ.»

24 И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}; той е до днес в Офра на авиезерците.

فَبَنَى جِدْعُونُ هُناكَ مَذْبَحاً للهِ ، وَأسْماهُ: «يهوه سَلامٌ.» وَلَمْ يَزَلْ هَذا المَذْبَحُ فِي عَفْرَةَ الَّتِي تَخُصُّ الأبِيعَزَرِيِّينَ. جِدْعُونُ يَهدِمُ مَذْبَحَ البَعل

25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

وَفِي تِلْكَ اللَّيلَةِ قالَ لَهُ اللهُ: «خُذْ ثَوْرَ أبِيكَ، أيِ الثَّوْرَ الثّانِي ذا السَّنَواتِ السَّبْعِ، وَاهدِمْ مَذْبَحَ البَعلِ الَّذِي يَخُصُّ أباكَ، وَاخلَعْ عَمُودَ عَشْتَرُوتَ الَّذِي بِجانِبِهِ.

26 П осле на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

ثُمَّ ابْنِ مَذْبَحاً مُلائِماً لإلَهِكَ عَلَى قِمَّةِ هَذِا الجَبَلِ. وَخُذِ الثَّوْرَ الثّانِي وَقَدِّمْهُ ذَبيحَةً عَلَى خَشَبِ عَمُودِ عَشْتَرُوتَ.»

27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

فَأخَذَ جِدْعُونُ رَجُلَينِ مِنْ بَينِ خُدّامِهِ وَفَعَلَ كَما أمَرَهُ اللهُ. لَكِنَّهُ كانَ خائِفاً جِدّاً مِنْ عائِلَتِهِ وَمِنْ أهلِ البَلْدَةِ، لِهَذا لَمْ يَفعَلْ هَذا الأمرَ نَهاراً بَلْ لَيلاً.

28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

وَلَمّا اسْتَيقَظَ أهلُ البَلْدَةِ فِي الصَّباحِ التّالِي، دُهِشُوا إذْ رَأَوْا مَذْبَحَ البَعلِ مَهْدُوماً، وَعَمُودَ عَشْتَرُوتَ مَخلُوعاً وَمُلقَىً إلَى جانِبِهِ. وَدُهِشُوا أيضاً لِأنَّهُمْ رَأَوْا أنَّ الثَّورَ الثّانِي، قُدِّمَ عَلَى المَذْبَحِ الَّذِي بُنِيَ.

29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

فَقالُوا أحَدُهُمْ لِلآخَرِ: «مَنْ هَدَمَ المَذبَحَ، وَمَنْ خَلَعَ عَمُودَ عَشتَرُوتَ؟» وَبَعْدَ البَحثِ وَالتَّقَصِّي قِيلَ لَهُمْ: «إنَّ جِدْعُونَ بْنَ يُوآشَ هُوَ الَّذِي فَعَلَ هَذا.»

30 Т огава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

فَقالَ أهلُ البَلْدَةِ لِيُوآشَ: «أحْضِرِ ابْنَكَ لِكَي نَقتُلَهُ، لِأنَّهُ هَدَمَ مَذْبَحَ البَعلِ، وَقَطَعَ عَمُودَ عَشْتَرُوتَ.»

31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато <е още> заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.

فَقالَ يُوآشُ لِكُلِّ الَّذِينَ أحاطُوا بِهِ: «ألَعَلَّكُمْ تُرِيدُونَ أنْ تُدافِعُوا عَنِ البَعلِ؟ ألَعَلَّكُمْ تُرِيدُونَ أنْ تُخَلِّصُوهُ؟ مَنْ يُدافِعُ عَنْهُ سَيُقْتَلُ قَبلَ الصَّباحِ. إنْ كانَ إلَهاً حَقّاً، فَلْيُدافِعْ عَنْ نَفْسِهِ، فَقَدْ هَدَمَ أحَدُهُمْ مَذْبَحَهُ.»

32 З а това в същия ден той нарече <сина си> Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ سَمَّى يُوآشُ جِدْعَوْنَ «يَرُبَّعَلَ،» بِمَعْنَى: «لِيُواجِهْهُ البَعلُ إذاً، لِأنَّهُ هَدَمَ مَذْبَحَهُ.» جِدْعُونُ يَهْزِمُ المِدْيانِيِّين

33 Т огава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

وَاجتَمَعَ المِدْيانِيُّونَ وَالعَمالِقَةُ وَأهلُ الشَّرْقِ مَعاً. فَعَبَرُوا نَهْرَ الأُردُنِّ، وَخَيَّمُوا فِي وادِي يَزْرَعِيلَ.

34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

حِينَئِذٍ، حَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى جِدْعُونَ، فَنَفَخَ البُوقَ، وَدَعا الأبِيعَزَرِيِّينَ لِيَتْبَعُوهُ.

35 П осле изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

وَأرسَلَ رُسُلاً عَبْرَ جَمِيعِ الأراضِي التّابِعَةِ لِمَنَسَّى، وَاسْتَدْعَى أيضاً قَبِيلَةَ مَنَسَّى، وَأرسَلَ رُسُلاً إلَى قَبائِلِ آشَرَ وَزَبُولُونَ وَنَفْتالِي، فَصَعِدُوا لِلِقائِهِ.

36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,

فَقالَ جِدْعُونُ للهِ: «أصَحِيحٌ أنَّكَ تُرِيدُ أنْ تُنْقِذَ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى يَدَيَّ كَما قُلْتَ؟

37 е то, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

إنْ كانَ الأمْرُ كَذَلِكَ، فَها أنا أضَعُ بَعْضَ الصُّوفِ عَلَى البَيدَرِ. فَإذا وَجَدْتُ نَدَىً عَلَى الصُّوفِ وَحدَهُ، وَالأرْضُ كُلُّها جافَّةً مِنْ حَولِهِ، حِينَئِذٍ، سَأتَيَقَّنُ أنَّكَ سَتُنْقِذُ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى يَدَيَّ، كَما قُلْتَ.»

38 Т ака и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

وَهَذا ما حَدَثَ. فَعِنْدَما أفاقَ فِي الصَّباحِ التّالِي، وَعَصَرَ الصُّوفَ، خَرَجَ مِنْهُ مِلءُ وِعاءِ مِنَ النَّدَى.

39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

فَقالَ جِدْعُونُ للهِ: «لا يَشْتَعِلْ غَضَبُكَ مِنِّي إنْ طَلَبْتُ طَلَباً آخَرَ! أريدُ أنْ أمْتَحِنَ الأمْرَ ثانِيَةً بِالصُّوفِ. لِيَكُنِ الصُّوفُ جافّاً، وَالنَّدَى يُبَلِّلُ كُلَّ الأرْضِ مِنْ حَولِهِ.»

40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

وَفِي تِلْكَ اللَّيلَةِ، فَعَلَ اللهُ ذَلِكَ. فَكانَ الصُّوفُ جافّاً، وَالنَّدَى عَلَى كُلِّ الأرْضِ مِنْ حَولِهِ.