1 И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

وَظَهَرَتْ عَلامَةٌ عَظِيمَةٌ فِي السَّماءِ: امْرأةٌ تَلبِسُ الشَّمسَ، وَالقَمَرُ تَحتَ قَدَمَيها، وَفَوقَ رَأسِها تاجٌ باثْنَتَي عَشرَةَ نَجمَةً.

2 Т я бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

كانَتْ حُبلَى، وَصَرَخَتْ بَسَبَبِ آلامِ المَخاضِ، لِأنَّها كانَتْ عَلَى وَشْكِ الوِلادَةِ.

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

ثُمَّ ظَهَرَتْ عَلامَةٌ أُخْرَى فِي السَّماءِ: تِنِّينٌ ضَخمٌ أحمَرُ كَالنّارِ، لَهُ سَبعَةُ رُؤُوسٍ وَعَشْرَةُ قُرُونٍ، وَعَلَى رُؤُوسِهِ سَبعَةُ تِيجانٍ.

4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

سَحَبَ ذَيلُهُ ثُلْثَ نُجُومِ السَّماءِ، وَرَمَى بِها إلَى الأرْضِ! وَقَفَ التِّنِّيْنُ أمامَ المَرأةِ الَّتِي كانَتْ عَلَى وَشَكِ الوِلادَةِ، عَلَّهُ يَتَمَكَّنُ مِنَ التِهامِ الوَلِيدِ حالَ وِلادَتِهِ.

5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато <и занесено> при Бога, дори при Неговия престол.

ثُمَّ وَلَدَتِ المَرأةُ ابناً، صَبِيّاً كانَ يَنبَغِي أنْ يَحكُمَ كُلَّ الأُمَمِ بِعَصاً مِنْ حَدِيدِ. لَكِنَّ طِفلَها اختُطِفَ إلَى حَيثُ اللهُ وَعَرشُهُ،

6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

وَهَرَبَتِ المَرأةُ إلَى مَكانٍ أعَدَّهُ اللهُ لَها فِي البَرِّيَّةِ، حَيثُ سَيُعتَنَى بِها لِمُدَّةِ ألفٍ وَمِئَتَينِ وَسِتِّينَ يَوماً.

7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

ثُمَّ اندَلَعَتْ حَربٌ فِي السَّماءِ. وَحارَبَ مِيخائِيلُ وَمَلائِكَتُهُ التّنِّينَ، وَحارَبَهُمُ التِّنِّيْنُ وَمَلائِكَتُهُ.

8 о баче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

لَكِنْ لَمْ تَكُنْ لَدَى التِّنِّيْنِ وَمَلائِكَتِهِ قُوَّةٌ كافِيَةٌ، فَخَسِرُوا مَكانَهُمْ فِي السَّماءِ.

9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

وَأُلقِيَ التِّنِّينُ الضَّخمُ إلَى الأسفَلِ، وَهُوَ تِلكَ الحَيَّةُ القَدِيمَةُ الَّتِي تُدعَى إبلِيسَ أوِ الشَّيطانَ، وَالَّتِي تُضَلِّلُ كُلَّ ساكِنِي الأرْضِ. سَقَطَ هُوَ وَمَلائِكَتُهُ مَعَهُ.

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً عالِياً فِي السَّماءِ يَقُولُ: «هَذِهِ هِيَ لَحظَةُ انتِصارِ إلَهِنا وَقُوَّتِهِ وَمُلكِهِ، وَها مَسِيحُهُ قَدْ أظهَرَ سَلطانَهُ! لِأنَّ الَّذِي اتَّهَمَ إخْوَتَنا قَدْ سَقَطَ، وَهُوَ الَّذِي كانَ يَتَّهِمُهُمْ أمامَ إلَهِنا لَيلَ نَهارَ.

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до <толкоз, щото да бягат от> смърт.

لَكِنَّهُمْ هَزَمُوهُ بِدَمِ الحَمَلِ، وَبِالشَّهادَةِ الَّتِي قَدَّمُوها، إذِ لَمْ يَهتَمُّوا بِحَياتِهِمْ حَتَّى إلَى المَوتِ.

12 З атова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

لِذا افرَحِي أيَّتُها السَّماواتُ، وَأنتُمُ الَّذِينَ تَعِيشُونَ فِيها. لَكِنْ يا لِهَولِ ما سَيَحْدُثُ لِلأرْضِ وَلِلبَحرِ، لِأنَّ الشَّيطانَ قَدْ نَزَلَ إلَيكُمْ! إنَّهُ مَملُوءٌ بِالغَضَبِ، فَهوَ يَعلَمُ أنَّهُ لَمْ يَبقَ لَهُ إلّا وَقتٌ قَلِيلٌ.»

13 И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото <дете>.

وَعِندَما رَأى التِّنِّيْنُ أنَّهُ طُرِحَ إلَى الأرْضِ، بَدَأ باضطِهادِ المَرأةِ الَّتِي وَلَدَتِ الطِّفلَ الذَّكَرَ.

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, <скрита> от лицето на змея {Гръцки: Змията.}.

لَكِنَّ المَرأةَ كانَتْ قَدْ مُنِحَتْ جَناحَيْ نَسرٍ عَظِيمٍ، حَتَّى تُحَلِّقَ بَعِيداً إلَى البَرّيَّةِ، إلَى المَكانِ المُعَدِّ لَها، حَيثُ سَتُعالُ لِمُدَّةِ ثَلاثِ سَنَواتٍ وَنِصفٍ بَعِيداً عَنِ الحَيَّةِ.

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

عِندَها سَكَبَتِ الحَيَّةُ عَلَى المَرأةِ ماءً مِنْ فَمِها كَالنَّهرِ، لِكَي يَجرِفَها النَّهرُ.

16 Н о земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

لَكِنَّ الأرْضَ ساعَدَتِ المَرأةَ، فَفَتَحَتْ فَمَها وَابتَلَعَتِ النَّهرَ الَّذِي سَكَبَهُ التِّنِّيْنُ مِنْ فَمِهِ.

17 Т огава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и <змеят> застана на морския пясък.

فاشتَعَلَ غَضَبُ التِّنِّينِ عَلَى المَرأةِ، وَذَهَبَ لِيُحارِبَ بَقِيَّةَ نَسلِها الَّذِينَ يَحفَظونَ وَصايا اللهِ، وَيَشهَدُونَ عَنْ يَسُوعَ.