1 О да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!

لَيتَ رَأسِي مَلِيئاً بِالماءِ، وَعَينَيَّ نَبعُ دُمُوعٍ. حِينَئِذٍ، كُنتُ سَأبكِي عَلَى جَرحَى شَعبِيَ العَزِيزِ لَيلاً وَنَهاراً.

2 О , да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.

لَيتَ لِي نُزلاً لِلمُتَغَرِّبينَ فِي الصَّحْراءِ، لَتَرَكْتُ شَعبِيَ وَرَحَلْتُ بَعِيداً عَنهُمْ، لأنَّهُمْ جَمِيعاً زُناةٌ، وَجَماعَةٌ مِنَ المُخادِعِينَ.

3 З апъват езика си <като че ли е> лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло в зло, А Мене не познават, казва Господ.

يَقُولُ اللهُ: «يَحنُونَ ألسِنَتَهُمْ كَأقواسٍ لإطلاقِ سِهامِ الكَذِبِ، وَأصبَحُوا أقوِياءَ فِي الأرْضِ لَيسَ لأجلِ الحَقِّ، لأنَّهُمْ يَتَقَدَّمُونَ مِنْ شَرٍّ إلَى آخَرَ، وَهُمْ لا يَعرِفُونَنِي.»

4 П азете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

«فَليَحذَرْ بَعْضُكُمْ مِنْ بَعضٍ، وَلا تَثِقُوا بِأقرِبائِكُمْ. لأنَّ كُلَّ أخٍ غَشّاشٌ، وَكُلَّ قَرِيبٍ يَجُولُ مُتَكَلِّماً بِالنَّمِيمَةِ.

5 В секи мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.

يَخدَعُ النّاسُ أصحابَهُمْ، وَلا يَتَكَلَّمُ أحَدٌ بِالحَقِّ. يُعَلِّمُونَ لِسانَهُمْ عَلَى الكَذِبِ. أتعَبتْهُمْ آثامُهُمْ حَتَّى تَكاسَلُوا عِنِ التَّوبَةِ.

6 Ж илището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

«ظُلمٌ بَعدَ ظُلمٍ، وَخِداعٌ فُوقَ خِداعٍ! رَفَضُوا أنْ يَعرِفُونِي،» يَقُولُ اللهُ.

7 З атова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «سَأُنَقِّيهِمْ وَسَأمتَحِنُهُمْ. لأنَّهُ ماذا أعمَلُ غَيرَ هَذا لأجلِ شَعبِيَ العَزِيزِ؟

8 Е зикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.

لِسانُهُمْ سَهمٌ مَبرِيٌّ، وَيَتَكَلَّمُونَ بِالخِيانَةِ بِألسِنَتِهِمْ. كُلُّ واحِدٍ يَتَكَلَّمُ بِالسَّلامِ مَعَ صاحِبِهِ، وَلَكِنْ فِي داخِلِهِ يُفَكِّرُ بِالانقِضاضِ عَلَيهِ.

9 Н яма ли да ги накажа за това? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

ألا يَنْبَغِي أنْ أُعاقِبَهُمْ لأجلِ هَذِهِ الأُمُورِ؟ ألا يَنْبَغِي أنْ أنتَقِمَ مِنْ أُمَّةٍ مِثلِ هَذِهِ؟» يَقُولُ اللهُ:

10 З а планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.

سَأبكِي وَأُوَلوِلُ عَلَى الجِبالِ، سَأُغَنِّي أُغنِيَةً حَزِينَةً عَلَى مَراعِي البَرِّيَّةِ، لأنَّها خَرِبَتْ، ولا يَمُرُّ فِيها أحَدٌ، وَلا يُسمَعُ صَوتُ الماشِيَةِ فِي الأرْضِ. مِنْ طَيرِ السَّماءِ إلَى وَحشِ الأرْضِ، كُلُّهُمْ تاهُوا وَذَهَبُوا.

11 А з ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, <останали> без жители.

وَيَقُولُ اللهُ: «سَأجعَلُ مَدينَةَ القُدْسِ كَومَةَ خَرابٍ وَمَسكِناً لِبَناتِ آوَى. سَأُحَوِّلُ مُدُنَ يَهُوذا إلَى خَرائِبَ، بِلا ساكِنِينَ.»

12 К ой е мъдър човек та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни, Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?

مَنْ هُوَ الحَكِيمُ الَّذِي يَفَهمُ هَذا؟ وَالَّذِي تَكَلَّمَ فَمُ اللهِ إلَيهِ، فَلِيَشرَحْ سَبَبَ خَرابِ الأرْضِ، وَسَبَبَ احتِراقِها كَالصَّحراءِ الَّتِي لا يَعبُرُها أحَدٌ.

13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,

وَقالَ اللهُ: «هَذا بِسَبَبِ تَركِهِمْ لِشَرِيعَتِي الَّتِي وَضَعتُها أمامَهُمْ. وَلَمْ يَستَمِعُوا لِي، وَلَمْ يَعمَلُوا ما تَقُولُهُ الشَّرِيعَةُ.

14 Н о ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,

بَلْ أصَرُّوا بِعِنادٍ عَلَى السَّيرِ فِي طَرِيقِهِمْ، وَأصَرُّوا عَلَى السَّيرِ وَراءَ البَعلِ، الَّذِي عَلَّمَهُمْ آباؤُهُمْ عَنهُ.»

15 З атова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «سَأجعَلُ هَذا الشَّعبَ يَأكُلُ المَرارَةَ، وَسَأسقِيهِمْ ماءَ العَلقَمِ.

16 Т оже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.

سَأُبَدِّدُهُمْ بَينَ الأُمَمِ الَّتِي لَمْ يَعرِفْها آباؤُهُمْ وَلا هُمْ عَرَفُوها. وَسَأُرسِلُ السَّيفَ وَراءَهُمْ حَتَّى أُبِيدَهُمْ تَماماً.»

17 Т ака говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «فَكِّرُوا بِما سَيَحدُثُ، وَاستَدْعُوا النَّواحاتِ، النِّساءِ الماهِراتِ فِي البُكاءِ.

18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.

لِيَأتِينَ سَرِيعاً، وَلْيَرفَعنَ عَلَينا وَلوَلَةً وَنُواحاً، حَتَّى تَفِيضَ الدُّمُوعُ مِنْ عُيُونِنا، وَتَتَدَفَّقُ أجفانُنا بِالماءِ.»

19 З ащото глас на ридание се чува от Сион, <който казва>: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.

«صَوتُ النُّواحِ مَسمُوعٌ مِنْ صِهْيَوْنَ: ‹كَيفَ خَرِبنا! نَحنُ خَجِلُونَ جِدّاً تَرَكْنا الأرْضَ! هَدَمَ الأعداءُ مَسكَنَنا.›»

20 О баче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.

أيَّتُها النِّساءُ، اسْمَعْنَ كَلِمَةَ اللهِ ، وَأصغِيْنَ إلَى ما يَقُولُهُ. عَلِّمْنَ بَناتِكُنَّ النُّواحَ، وَلْتُعَلِّمِ المَرأةُ جارَتَها أغنِيَةَ الحُزنِ هَذِهِ:

21 З ащото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.

«دَخَلَ المَوتُ مِنْ نَوافِذِنا، وَصَلَ إلَى حُصُونِنا، لِيَبتَعِدِ الأطفالَ عَنِ الشَّوارِعِ، وَالشَّبابَ عَنْ ساحاتِ المَدِينَةِ.»

22 Р ечи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.

«قُلْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: سَتَسقُطُ الجُثَثُ فِي الحُقُولِ كَرَوْثِ الماشِيَةِ، وَكَحُزمَةٍ مِنَ القَمحِ تُرِكَتْ بَعدَ الحَصادِ، وَلا يُوجَدُ مَنْ يَأخُذُها.›»

23 Т ака казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

هَذَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «لا يَفتَخِرِ الحَكِيمُ بِحِكمَتِهِ، وَلا القَوِيُّ بِقُوَّتِهِ، وَلا الغَنِيُّ بِثَروَتِهِ،

24 Н о който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,

لَكِنْ، إنْ أرادَ أحَدٌ أنْ يَفتَخِرَ، فَلْيَفتَخِرْ بِأنَّهُ يَفهَمُنِي وَيَعرِفُنِي أنا اللهَ الرَّحِيمَ العادِلَ البارَّ فِي الأرْضِ، وَمِثلُ هَؤُلاءِ يَحظَوْنَ بِرِضايَ.» يَقُولُ اللهُ.

25 Е то, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните;

يَقُولُ اللهُ: «ها الأيّامُ آتِيَةٌ، حِينَ أُعاقِبُ كُلَّ المَختُونِينَ فِي الظّاهِرِ فَقَطْ:

26 Е гипет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички <тия> народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.

مِصْرَ وَيَهُوذا وَأدُومَ وَالعَمُّونِيِّينَ وَمُوآبَ. وَسَأُعاقِبُ كُلَّ سُكّانِ البَرِّيَّةِ الَّذِينَ يَحلِقُونَ سَوالِفَهُمْ. وَكَذَلِكَ جَمِيعُ الأُمَمِ اللّامَختُونِينَ فِي أجسادِهِمْ، وَجَمِيعُ بَني إسْرائِيلَ الذِينَ قُلُوبُهُمْ غَيرُ مَختُونَةٍ.»