1 А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване <на потребностите> техните вдовици били пренебрегвани.

فِي تِلكَ الأيّامِ كانَ عَدَدُ التَّلامِيذِ يَتَزايَدُ. فَتَذَمَّرَ اليَهُودُ النّاطِقُونَ بِاليُونانِيَّةِ مِنَ اليَهُودِ النّاطِقِينَ بِالأرامِيَّةِ، لِأنَّهُ كانَ يَتِمُّ تَجاهُلُ أرامِلِهُمْ فِي التَّوزِيعِ اليَومِيِّ.

2 П о това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

فَدَعا الاثنا عَشَرَ كُلَّ جَماعَةِ التَّلامِيذِ مَعاً وَقالُوا: «لا يَصِحُّ لَنا أنْ نُهمِلَ التَّعلِيمَ بِكَلِمَةِ اللهِ لِنَخدِمَ فِي إعدادِ مَوائِدِ الطَّعامِ.

3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

فَاختارُوا أيُّها الإخوَةُ مِنْ بَينِكُمْ سَبعَةَ رِجالٍ لَهُمْ سُمْعَةٌ حَسَنَةٌ وَمُمتَلِئِينَ مِنَ الرُّوحِ وَالحِكْمَةِ فَنوكِلَ إلَيْهِمْ هَذِهِ الخِدمَةَ.

4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

أمّا نَحنُ فَسَنُكَرِّسُ أنفُسَنا لِلصَّلاةِ وَخِدمَةِ الكَلِمَةِ.»

5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

فَاسْتَحْسَنَ الجَمِيعُ هَذا الاقتِراحُ، وَاختارُوا إستِفانُوسَ، وَهُوَ رَجُلٌ مَملُوءٌ مِنَ الإيمانِ وَمِنَ الرُّوحِ القُدُسِ. وَاختارُوا أيضاً فِيلِبُّسَ وَبُرُوخُورُسَ وَنِيكانُورَ وَتِيمُونَ وَبَرْمِيناسَ وَنِيقُولاوُسَ الأنطاكِيَّ، وَهُوَ رَجُلٌ كانَ قَدْ دَخَلَ اليَهُودِيَّةَ.

6 Т ях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

وَقَدَّمُوا هَؤُلاءِ الرِّجالَ إلَى الرُّسُلِ، فَصَلَّى الرُّسُلُ وَوَضَعُوا عَلَيهِمُ الأياديْ.

7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

وَانتَشَرَتْ رِسالَةُ اللهِ، وَتَكاثَرَ عَدَدُ التَّلامِيذِ فِي القُدسِ بِشَكلٍ كَبيرٍ، وَأطاعَ الإيمانَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ الكَهَنَةِ. اليَهُودُ ضِدَّ إستِفانُوس

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

وَكانَ إستِفانُوسُ مَملُوءاً نِعمَةً وَقُوَّةً. فَأجرَى عَجائِبَ وَمُعْجِزاتٍ عَظيمَةً بَينَ النّاسِ.

9 Т огава някои от синагогата наречена <синагога> на либертинците, и от киринейците и александрийците, и <някои> от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

فَتَصَدَّى لَهُ بَعضُ أعضاءِ مَجمَعِ «المُتَحَرِّرونَ،» كَما كانَ يُدعَى. وَكانَ هَؤُلاءِ يَهُوداً مِنَ قِيرِينَ وَالاسكَندَرِيَّةِ، وَمِنْ كِيلِيْكِيّا وَأسِيّا، فَراحُوا يُجادِلُونَ إستِفانُوسَ.

10 Н о не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَطِيعُوا الصُّمُودَ أمامَ الحِكْمَةِ وَالرُّوحِ اللَّذَيْنِ كانَ يَتَكَلَّمُ بِهِما.

11 Т огава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и <против> Бога.

فَقَدَّمُوا رِشْوَةً لِبَعضِ الرِّجالِ لِيَقُولُوا: «سَمِعناهُ يَتَكَلَّمُ كَلاماً يُهِينُ بِهِ مُوسَى وَاللهَ.»

12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

وَهَكَذا أهاجُوا عَلَيهِ النّاسَ وَالشُّيُوخَ وَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ. فَجاءُوا وَأمسَكُوا بِهِ، وَأحضَرُوهُ أمامَ مَجلِسِ اليَهُودِ.

13 г дето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и <против> закона;

وَقَدَّمُوا شُهُودَ زُورٍ قالُوا: «لا يَتَوَقَّفُ هَذا الرَّجُلُ أبَداً عَنْ سَبِّ الهَيكَلِ وَالشَّرِيعَةِ.

14 з ащото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

فَنَحنُ سَمِعناهُ يَقُولُ إنَّ يَسُوعَ النّاصِرِيَّ سَيُدَمِّرُ الهَيكَلَ وَيُبَدِّلُ العاداتِ الَّتِي سَلَّمَنا إيّاها مُوسَى.»

15 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

فَوَجَّهَ جَمِيعُ الجالِسِينَ فِي المَجلِسِ أنظارَهُمْ إلَيهِ، وَرَأَوْا أنَّ وَجهَهُ بَدا كَوَجهِ مَلاكٍ.