1 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

وَأظهَرَ اللهُ نِعمَةً لِسارَةَ كَما وَعَدَ. وَعَمِلَ اللهُ مَعَها كَما سَبَقَ أنْ أعلَنَ لِزَوْجِها.

2 З ащото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

فَحَبِلَتْ سارَةُ وَأنجَبَتْ وَلَداً لإبْراهِيمَ فِي شَيخُوخَتِهِ. وَفِي المَوْعِدِ الَّذِي سَبَقَ أنْ حَدَّدَهُ اللهُ لَها.

3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

وَسَمَّى إبْراهِيمُ ابْنَهُ الَّذِي وَلَدَتْهُ لَهُ سارَةُ إسْحاقَ.

4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

وَخَتَنَ إبْراهِيمُ ابْنَهُ إسْحاقَ عِنْدَما بَلَغَ ثَمانِيَةَ أيّامٍ مِنْ عُمْرِهِ، كَما أوْصاهُ اللهُ.

5 А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

وَكانَ عُمْرُ إبْراهِيمَ مِئَةَ سَنَةٍ عِنْدَما رُزِقَ بِابْنِهِ إسْحاقَ.

6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

فَقالَتْ سارَةُ: «لَقَدْ أضحَكَنِي اللهُ. وَكُلُّ مَنْ يَسْمَعُ عَنْ هَذا سَيَضْحَكُ مَعِي.»

7 К аза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

وَقالَتْ أيضاً: «مَنْ كانَ يَتَخَيَّلُ أنْ يُقالَ لإبْراهِيمَ: ‹سَتُرْضِعُ سارَةُ أطفالاً›؟ لَكِنِّي أنجَبْتُ وَلَداً لَهُ فِي شَيخُوخَتِهِ.» طردُ هاجَرَ وَإسْماعيل

8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

وَكَبِرَ الطِّفلُ وَفُطِمَ. فَأقامَ إبْراهِيمُ حَفلَةً كَبِيرَةً يَوْمَ فُطِمَ إسْحاقُ.

9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

وَرَأتْ سارَةُ ابْنَ هاجَرَ المِصْرِيَّةَ الَّذِي وَلَدَتْهُ لإبْراهِيمَ يُضايِقُ إسْحاقَ.

10 з атова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

فَقالَتْ لإبْراهِيمَ: «اطرُدْ هَذِهِ الجارِيَةَ وَابْنَها بَعِيداً، لأنَّ ابْنَ هَذِهِ الجارِيَةِ لَنْ يَرِثَ مَعَ ابْنِي إسْحاقَ.»

11 О баче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

فَساءَ هَذا الأمْرُ إبْراهِيمَ كَثِيراً بِسَبَبِ ابْنِهِ إسْماعِيلَ.

12 Н о Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

فَقالَ اللهُ لإبْراهِيمَ: «لا تَتَضايَقْ بِسَبَبِ ابْنِكَ وَجارِيَتِكَ، بَلِ افْعَلْ كُلَّ ما قالَتْهُ لَكَ سارَةُ. وَسَيَكُونُ لَكَ نَسلٌ بِواسِطَةِ إسْحَاقَ.

13 Н о и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

وَسَأجعَلُ ابْنَ الجارِيَةِ أيضاً أُمَّةً، لِأنَّهُ ابْنُكَ.»

14 Т огава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

فَقامَ إبْراهِيمُ فِي الصَّباحِ الباكِرِ، وَأخَذَ طَعاماً وَقِرْبَةَ ماءٍ وَوَضَعَهُما عَلَى كَتِفِ هاجَرَ، ثُمَّ أعطاها الوَلَدَ وَأرْسَلَهُما فِي طَرِيقِهِما. فَغادَرَتْ هاجَرُ ذَلِكَ المَكانِ، وَارْتَحَلَتْ فِي صَحْراءِ بِئْرِ السَّبْعِ.

15 Н о изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст

فَلَمّا نَفِذَ الماءُ مِنَ القِرْبَةِ، وَضَعَتِ الوَلَدَ تَحْتَ إحدَى الأشْجارِ.

16 и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

وَذَهَبَتْ لِتَجلِسَ بَعِيداً عَنْهُ، عَلَى بُعْدِ رَمْيَةِ قَوْسٍ. إذْ قالَتْ: «لا أُرِيدُ أنْ يَمُوتَ ابْنِي تَحْتَ نَظَرِي.» فَجَلَسَتْ عَلَى مَسافَةٍ، وَأخَذَتْ تَبْكِي.

17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

فَسَمِعَ اللهُ صَوْتَ الوَلَدِ. فَنادَى مَلاكُ اللهِ هاجَرَ مِنَ السَّماءِ وَقالَ لَها: «ما لَكِ، يا هاجَرُ؟ لا تَخافِي، فَاللهُ قَدْ سَمِعَ الوَلَدَ يَبْكِي هُناكَ.

18 С тани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

فَقُومِي! أنْهِضِي الوَلَدَ، وَأمْسِكِيهِ جَيِّداً مِنْ يَدِهِ. فَأنا سَأجعَلُهُ أُمَّةً عَظِيمَةً.»

19 Т огава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

ثُمَّ أراها اللهُ بِئْرَ ماءٍ. فَذَهَبَتْ وَمَلأتِ القِرْبَةَ ماءً. ثُمَّ سَقَتِ الوَلَدَ.

20 Б ог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

وَكانَ اللهُ مَعَ الوَلَدِ حَتَّى كَبِرَ. وَسَكَنَ إسْماعِيلُ فِي الصَّحْراءِ. وَصارَ رامِيَ سِهامٍ.

21 З асели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

وَعاشَ فِي بَرِّيَّةِ فارانَ. وَاختارَتْ لَهُ أُمُّهُ زَوْجَةً مِنْ أرْضِ مِصْرَ. عَهْدُ إبْراهيمَ وَأبِيمالِك

22 П о онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

فِي ذَلِكَ اليَومِ، قالَ أبِيمالِكُ وَمَعْهُ فِيكُولُ قائِدُ جَيشِهِ لإبْراهِيمَ: «إنَّ اللهَ مَعَكَ فِي كُلِّ ما تَفعَلُهُ.

23 С ега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

فاحلِفْ لِي بِاللهِ أنَّكَ لَنْ تَلْجَأ يَوْماً إلَى الغَدْرِ فِي تَعامُلِكَ مَعِي أوْ مَعَ أبْنائِي أوْ مَعَ نَسلِي. فَكَما كُنْتُ كَرِيماً مَعَكَ، احلِفْ أنْ تَكُونَ كَرِيماً مَعِي وَمَعَ هَذِهِ الأرْضِ الَّتِي تَغَرَّبْتَ فِيها.»

24 И рече Авраам: Заклевам се.

فَقالَ إبْراهِيمُ: «أحلِفُ.»

25 П одир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

ثُمَّ اشْتَكَى إبْراهِيمُ لِأبِيمالِكَ مِنْ أنَّ عَبِيدَهُ اسْتَولُوا عَلَى بِئْرِ ماءٍ يَخُصُّهُ.

26 Н о рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

فَقالَ أبِيمالِكُ: «لا أعلَمُ مَنِ الَّذِي فَعَلَ هَذا. فَأنتَ لَمْ تُخبِرْنِي فِيما مَضَى، وَلَمْ أسْمَعْ بِهَذا الأمْرِ إلّا اليَوْمَ.»

27 Т огава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.

فَأخَذَ إبْراهِيمُ غَنَماً وَبَقَراً وَأعطاها لِأبِيمالِكَ. وَقَطَعَ الاثْنانِ بَينَهُما عَهداً.

28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

وَفَرَزَ إبْراهِيمُ سَبْعَ نِعاجٍ مِنَ القَطِيعِ.

29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

فَسَألَ أبِيمالِكُ إبْراهِيمَ: «لِماذا فِرَزْتَ هَذِهِ النِّعاجَ السَّبْعَ وَحْدَها؟»

30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

فَقالَ إبْراهِيمُ: «سَتَأْخُذُ هَذِهِ النِّعاجَ السَّبْعَ مِنِّي شَهادَةً عَلَى أنِّي حَفَرْتُ هَذَهِ البِئْرَ.»

31 З атова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

فَبَعْدَ ذَلِكَ سُمِّيَتْ تِلْكَ البِئْرُ بِئْرَ سَبْعٍ، لِأنَّهُما قَطَعا عَهداً وَأقْسَما هُناكَ.

32 Т ака те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

فَقَطَعا عَهْداً فِي بِئْرِ السَّبْعِ. وَبَعْدَ ذَلِكَ عادَ أبِيمالِكُ وَفِيكُولُ رَئِيسُ جَيشِهِ إلَى أرْضِ الفِلِسْطِيِّينَ.

33 И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

وَزَرَعَ إبْراهِيمُ شَجَرَةَ أثلٍ فِي بِئْرِ السَّبْعِ. وَهُناكَ صَلَّى بِاسمِ يهوه، الإلَهِ السَّرْمَدِيِّ.

34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

وَتَغَرَّبَ إبْراهِيمُ فِي أرْضِ الفِلِسْطِيِّينَ مُدَّةً طَوِيلَةً.