1 С ърцето на царя е в ръката на Господа, <като> водни бразди; Той на където иска го обръща.

قُلُوبُ المُلُوكِ فِي يَدِ اللهِ مِثلُ جَداوِلِ المِياهِ، يُدِيرُها حَيثُما يُرِيدُ.

2 В сичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

كُلُّ طُرُقِ الإنسانِ قَدْ تَبدُو صَحِيحَةً فِي عَينَيهِ، وَلَكِنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي يَفحَصُ القُلُوبَ.

3 Д а върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

فِعلُ ما هُوَ صَحِيحٌ وَعادِلٌ أهَمُّ عِنْدَ اللهِ مِنْ تَقدِيمِ الذَّبائِحِ.

4 Н адигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

النَّظراتُ المُتَعَجْرِفَةُ وَالأفْكارُ المُتكبِّرةُ تُظْهِرُ خَطيَّةَ الشِّرِّيرِ.

5 М ислите на трудолюбивите <спомагат> само <да има> изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

خُطَطُ المُجتَهِدِ تَقُودُهُ إلَى الرِّبحِ، أمّا المُتَهَوِّرُ فَيَصيرُ فَقِيراً.

6 П ридобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, <търсят> смърт.

الكُنُوزُ الَّتِي تَأتِي بِالكَذِبِ هِيَ بُخارٌ يَتَلاشَى وَفَخٌّ يُؤَدِّي إلَى المَوْتِ.

7 Г рабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.

عُنْفُ الأشرارِ يَجُرُّهُمْ بَعِيداً، لِأنَّهُمْ يَرفُضُونَ عَمَلَ ما هُوَ عَدلٌ.

8 П ътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

المُذنِبُ يَتَصَرَّفُ بِخِداعٍ، أمّا البَرِيءُ فَطُرُقُهُ مُستَقِيمَةٌ.

9 П о-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

خَيرٌ لِلإنسانِ أنْ يَسكُنَ فِي زاوِيَةِ البَيتِ، مِنْ أنْ يَعِيشَ فِي بَيتٍ واسِعٍ مَعَ زَوجَةٍ تُثِيرُ النِّزاعَ.

10 Д ушата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

الشِّرِّيرُ يَشْتَهِي الشَّرَّ، وَهُوَ لَيسَ رَحِيماً مَعَ جارِهِ.

11 К огато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.

عِندَما يُعاقَبُ المُتَكَبِّرُ، يُصبِحُ الجاهِلُ حَكِيماً. وَعِندَما يُنصَحُ الحَكِيمُ وَيُرْشَدُ، فَإنَّهُ يَكتَسِبُ المَعْرِفَةَ.

12 С праведливият <Бог> наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

اللهُ البارُّ يُراقِبُ بُيُوتَ الأشرارِ، وَيُدّمِّرُ الأشْرارَ تَدْمِيراً.

13 К ойто затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

مَنْ يَسُدُّ أُذُنَيهِ عِنْ نِداءِ الفَقِيرِ، يَطلُبُ هُوَ المُساعَدَةَ وَلا يَجِدُ مَنْ يُجِيبُهُ.

14 Т айният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха <укротява> силен гняв.

الهَدِيَّةُ الَّتِي تُعطَى فِي السِّرِّ تُهَدِّئُ الغَضَبَ، وَالهَدَيَّةُ الحَميمَةُ تُهَدِّئُ الغَضَبَ الشَّدِيدَ.

15 Р адост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

البارُّ يَفرَحُ بِالعَدلِ، وَالهَلاكُ لِفاعِلِي الشَّرِّ.

16 Ч овек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.

مَنْ يَتَجَنَّبُ طَرِيقَ الفَهمِ يَرتاحُ مَعَ جَماعَةِ الأمواتِ.

17 К ойто обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.

مُحِبُّ المَلَذّاتِ يُصِيرُ فَقِيراً، وَمُحِبُّ الخَمْرِ وَالتَّرَفِ لَنْ يَغْتَنِيَ.

18 Н ечестивият <ще бъде> откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

يُؤخَذُ الشِّرِّيرُ عِوَضاً عَنِ البارِّ، وَيُعاقَبُ الخائِنُ لا المُسْتَقِيمُ.

19 П о-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

خَيرٌ لِلإنسانِ أنْ يَحيا فِي الصَّحراءِ مِنْ أنْ يَعِيشَ مَعَ زَوجَةٍ مُتَقَلِّبَةٍ تُثِيرُ النِّزاعَ.

20 С къпоценно съкровище и масло <се намират> в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

فِي بَيتِ الحَكِيمِ تَجِدُ كَنزاً ثَمِيناً وَزَيتاً مُخَزَّناً، أمّا الأحْمَقُ فَيَستَهلِكُ كُلَّ ما لَدَيْهِ.

21 К ойто следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.

مَنْ يتْبَعُ العَدلَ وَالرَّحمَةَ سَيَجِدُ حَياةً وَكَرامَةً وَبِرّاً.

22 М ъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

رَجُلٌ حَكِيمٌ يَغلِبُ مَدِينَةَ مُحارِبِينَ، وَيُدَمِّرُ حِصنَها المَنيعَ.

23 К ойто въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

مَنْ يَنتَبِهْ إلَى كَلامِهِ يَحفَظْ نَفسَهُ مِنَ المَتاعِبِ.

24 П рисмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

المُتَكَبِّرُ المَغرُورُ يَسَخَرُ بِهِ النّاسُ، وَهُوَ يَتَصَرَّفُ بِتَفاخُرٍ شَدِيدٍ.

25 Ж еланието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,

شَهْوَةُ الكَسْلانِ سَتَقتُلُهُ، لِأنَّهُ لا يُحِبُّ أنْ يَعمَلَ.

26 Т ой се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

فَهُوَ يَشتَهِي أكثَرَ فَأكثَرَ، أمّا البارُّ فَيُعطِي مِنْ دُونِ تَأخِيرٍ.

27 Ж ертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

الذَّبائِحَ الَّتِي يُقَدِّمُها الشِّرِّيرُ كَرِيهةٌ، لِأنَّهُ يُقَدِّمُها بِغِشٍّ.

28 Л ъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша <поука - ще го търсят да> говори всякога.

شُهُودُ الزُّورِ يُعاقَبونَ، أمّا مَنْ يُصغِي لِضَمِيرِهِ فَإنَّهُ يَتَكَلَّمُ بِثِقَةٍ.

29 Н ечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

الشِّرِّيرُ يُغَيِّرُ مَلامِحَ وَجهِهِ، أمّا الصّالِحُ فَواثِقٌ مِنْ طَرِيقِهِ.

30 Н яма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

ما مِنْ حِكمَةٍ وَلا فَهْمٍ وَلا مَشُورَةٍ تَنجَحُ ضِدَّ اللهِ.

31 К онят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

الحِصانُ يُجَهَّزُ لِيَومِ الحَربِ، أمّا النُّصرَةُ فَهِيَ مِنْ عِندِ اللهِ.