1 А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, <в които> рече:

وَكانَ لأخآبَ سَبْعُونَ ابْناً فِي السّامِرَةِ. فَكَتَبَ ياهُو رَسائِلَ وَأرْسَلَها إلَى السّامِرَةِ إلَى رُؤَساءِ يَزْرَعِيلَ وَقادَتِهاِ فِي السّامِرَةِ وَإلَى مُرَبِّي أولادِ أخآبَ. وَجاءَ فِيها:

2 Щ ом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,

«أنتُمْ لَدَيكُمْ مَرْكِباتٌ وَخَيلٌ وَأسلِحَةٌ وَمَدِينَةٌ مُحَصَّنَةٌ، وَلَدَيكُمْ أولادُ سَيِّدِكُمْ. فَحالَما تَصِلُكُمْ رِسالَتِي هَذِهِ،

3 т о вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.

اختارُوا الأفضَلَ وَالأجدَرَ مِنْ أولادِ سَيِّدِكُمْ، وَاجعَلُوهُ مَلِكاً مَكانَ أبِيهِ. ثُمَّ حارِبُوا دِفاعاً عَنْ عائِلَةِ سَيِّدِكُمْ.»

4 Н о те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?

لَكِنَّهُمْ خافُوا كَثِيراً وَقالُوا: «لَمْ يَسْتَطِعْ مَلِكانِ اثْنانِ أنْ يَصمِدا فِي وَجهِ ياهُو، فَكَيفَ نَسْتَطِيعُ نَحنُ؟»

5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.

فَأرْسَلَ المَسْؤُولُ عَنْ بَيتِ أخآبَ، وَرَئِيسُ المَدِينَةِ، وَمُرَبُّو أولادِ المَلِكِ رِسالَةً جَوابِيَّةً إلَى ياهُو قالُوا فِيها: «نَحْنُ نُعلِنُ وَلاءَنا لَكَ. وَلَنْ نُنَصِّبَ مَلِكاً عَلَينا. بَلْ سَنَفعَلُ كُلَّ ما تَقُولُهُ لَنا. وَافْعَلْ ما تَراهُ مُناسِباً.» قادَةُ السّامِرَةِ يَقتُلُونَ أبناءَ أخآب

6 Т огава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).

فَكَتَبَ ياهُو رِسالَةً أُخْرَى إلَى هَؤُلاءِ القادَةِ قالَ فِيها: «إذا أرَدْتُمْ أنْ تُبَرْهِنُوا أنَّكُمْ مُوالُونَ لِي وَجادُّونَ فِي طاعَتِي، فاقطَعُوا رُؤُوسَ أولادِ أخآبَ، وَأحضِرُوها إلَيَّ فِي يَزرَعِيلَ فِي مِثلِ هَذا الوَقتِ مِنْ يَومِ غَدٍ.» وَكانَ لأخآبَ سَبْعُونَ ابْناً كانُوا مَعَ قادَةِ المَدِينَةِ الَّذِينَ رَبُّوهُمْ.

7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.

فَلَمّا اسْتَلَمَ قادَةُ المَدِينَةِ الرِّسالَةَ، أخَذُوا أولادَ المَلِكِ السَّبْعِينَ وَقَتَلُوهُمْ جَمِيعاً. ثُمَّ وَضَعُوا رُؤُوسَهُمْ فِي سِلالٍ وَأرْسَلُوها إلَى ياهُو فِي يَزرَعِيلَ.

8 И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.

فَجاءَ الرَّسُولُ إلَى ياهُو وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ أحضَرُوا رُؤُوسَ أبناءِ المَلِكِ.» فَقالَ ياهُو: «كَوِّمُوا الرُّؤُوسَ كَوْمَتَينِ عِندَ بابِ المَدِينَةِ حَتَّى الصَّباحِ.»

9 И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?

وَفِي الصَّباحِ خَرَجَ ياهُو وَوَقَفَ أمامَ الشَّعبِ وَقالَ لَهُمْ: «أنتُمْ أبْرِياءُ. ها أنا قَدْ تَمَرَّدْتُ عَلَى سَيِّدِي وَقَتَلْتُهُ. لَكِنْ مَنْ قَتَلَ أبناءَ أخآبَ هَؤُلاء؟ أنتُمْ قَتَلْتُمُوهُمْ!

10 З найте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.

فَلْيَكُنْ مَعلُوماً لَدَيكُمْ أنَّ كُلَّ ما أنْبَأ بِهِ اللهُ لا بُدَّ أنْ يَتَحَقَّقَ. وَقَدْ تَكَلَّمَ اللهُ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ عَنْ عائِلَةِ أخآبَ مِنْ خِلالِ إيلِيّا. وَها قَدْ فَعَلَ اللهُ ما تَكَلَّمَ بِهِ.»

11 И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.

فَقَتَلَ ياهُو كُلَّ أفرادِ عائِلَةِ أخآبَ السّاكِنِينَ فِي يَزرَعِيلَ. قَتَلَ قادَتَهُمْ وَأصْدِقاءَهُمْ وَكَهَنَتَهُمْ، فَلَمْ يَنجُ أحَدٌ مِنهُمْ. ياهُو يَقتُلُ كُلَّ أقارِبِ أخَزْيا

12 С етне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,

وَغادَرَ ياهُو يَزرَعِيلَ إلَى السّامِرَةِ. وَتَوَقَّفَ فِي الطَّرِيقِ فِي مَكانٍ يُدعَى «مُخَيَّمَ الرّاعِي.»

13 И иуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.

وَصادَفَ هُناكَ أقارِبَ أخَزْيا، مَلِكِ يَهُوذا. فَسَألَهُمْ ياهُو: «مَنْ تَكُونُونَ؟» فَأجابُوا: «نَحنُ أقرِباءُ أخَزْيا مَلِكِ يَهُوذا. وَقَدْ نَزَلْنا لِكَي نَزُورَ أبناءَ المَلِكِ وَأبناءَ المَلِكَةِ الأُمِّ.»

14 И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.

فَقالَ ياهُو: «أمسِكُوا بِهِمْ أحياءً.» فَأمسَكُوا بِهِمْ أحياءَ. وَكانَ عَدَدُهُمُ اثْنَينِ وَأربَعِينَ رَجُلاً. فَقَتَلَهُمْ عِندَ البِئْرِ قُرْبَ بَيتِ عَقْدٍ، وَلَمْ يَعفُ عَنْ أحَدٍ مِنهُمْ. ياهُو يُلاقِي يَهُوناداب

15 И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:

وَبَعدَ أنِ انطَلَقَ مِنْ هُناكَ، قابَلَ يَهُونادابَ بْنَ رَكابٍ الَّذِي كانَ قادِماً لِلِقائِهِ. فَحَيّا ياهُو يَهُونادابَ وَقالَ لَهُ: «هَلْ أنتَ وَفِيٌّ لِي كَما أنا لَكَ؟» فَأجابَ يَهُونادابُ: «نَعَمْ، هَذا أمْرٌ أكِيدٌ.» فَقالَ ياهُو: «إنْ كانَ الأمْرُ كَذَلِكَ، فَأعطِنِي يَدَكَ.» ثُمَّ مَدَّ ياهُو يَدَهُ وَأصعَدَهُ إلَى المَركَبَةِ.

16 Д ойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.

وَقالَ ياهُو: «تَعالَ مَعِي، وَسَأُرِيكَ مَدَى غَيرَتِي للهِ.» رَكِبَ يَهُونادابُ فِي مَركَبَةِ ياهُو.

17 И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.

وَجاءَ ياهُو إلَى السّامِرَةِ وَقَتَلَ كُلَّ عائِلَةِ أخآبَ الَّذِينَ كانُوا ما يَزالُونَ عَلَى قَيدِ الحَياةِ فِي السّامِرَةِ. أبادَهُمْ جَمِيعاً، كَما أنْبَأ اللهُ عَلَى لِسانِ إيلِيّا. ياهُو يَجمَعُ عابِدِي البَعل

18 Т огава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.

ثُمَّ جَمَعَ ياهُو الشَّعبَ مَعاً، وَقالَ لَهُمْ: «لَقَدْ خَدَمَ أخآبُ البَعلَ خِدمَةً قَليلَةً. وَأمّا أنا فَسَأخدِمُهُ خِدمَةً كَبِيرَةً وكَثِيرَةً!

19 С ега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам <да принеса> голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.

وَالآنَ، استَدعُوا كُلَّ كَهَنَةِ البَعلِ وَأنبِيائِهِ، وَكُلَّ مَنْ يَعبُدُ البَعلَ. لا تَدَعُوا أحَداً مِنْهُمْ يُفَوِّتُ هَذا الاجْتِماعَ. فَأنا سَأُقَدِّمُ ذَبِيحَةً عَظِيمَةً لِلبَعلِ. وَسَأقتُلُ كُلَّ مَنْ لا يَحضُرُ هَذا الاجْتِماعَ!» لَكِنَّ ياهُو كانَ يَحتالُ عَلَيهِمْ. إذْ كانَ يَنوِي أنْ يَقضِيَ عَلَى عابِدِي البَعلِ.

20 И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.

وَقالَ ياهُو: «أقِيمُوا اجتِماعاً مُقَدَّساً لِلبَعلِ.» فَأعلَنَ الكَهَنَةُ عَنِ الاجْتِماعِ.

21 И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.

فَأرسَلَ ياهُو رِسالَةً إلَى جَمِيعِ أنحاءِ أرْضِ إسْرائِيلَ. فَجاءَ كُلُّ عابِدِي البَعلِ. لَمْ يَتَخَلَّفْ أحَدٌ عَنِ الحُضُورِ. وَدَخَلُوا مَعبَدَ البَعلِ، فامتَلأ بِالنّاسِ.

22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.

حِينَئِذٍ، قالَ ياهُو لِلرَّجُلِ المَسؤُولِ المُوَكَّلِ عَلَى ثِيابِ العِبادَةِ: «أحضِرْ ثِيابَ العِبادَةِ لِعابِدِي البَعلِ.» فَأخرَجَ الثِّيابَ لَهُمْ.

23 Т огава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но <да бъдат> само служители на Ваала.

ثُمَّ دَخَلَ ياهُو وَيَهُونادابُ بْنُ رَكابٍ إلَى مَعبَدِ البَعلِ. وَقالَ ياهُو لِعابِدِي البَعلِ: «انظُرُوا حَولَكُمْ وَتَحَقَّقُوا مِنْ أنَّهُ لا يُوجَدُ بَينَكُمْ أحَدٌ مِنْ خُدّامِ اللهِ. تَحَقَّقُوا مِنْ أنَّهُ لا يُوجَدُ هُنا إلّا مَنْ يَعبُدُونَ البَعلَ.»

24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от <тия> човеци, които доведох в ръцете ви, животът му <ще се вземе> вместо неговия живот.

وَبَعدَ أنْ تَحَقَّقُوا مِنْ ذَلِكَ، دَخَلَ أنبِياءُ البَعلِ لِكَي يُقَدِّمُوا تَقدِماتٍ وَذَبائِحَ لَهُ. أمّا خارِجَ الهَيكَلِ، فَقَدْ كانَ هُناكَ ثَمانُونَ جُندِيّاً أحضَرَهُمْ ياهُو. فَقالَ لَهُمْ: «لا تَدَعُوا أحَداً يَهرُبُ. وَمَنْ يَسمَحُ لِأحَدٍ بِأنْ يَهرُبَ سَيَدفَعُ حَياتَهُ ثَمَناً لِذَلِكَ.»

25 И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,

وَحالَما انتَهَى ياهُو مِنْ تَقدِيمِ التَّقْدِماتِ وَالذَّبائِحِ. قالَ ياهُو لِلحُرّاسِ وَالقادَةِ: «ادخُلُوا وَاقتُلُوا عابِدِي البَعلِ. وَلا تَدَعُوا أحَداً مِنْهُمْ يَخرُجُ مِنَ الهَيكَلِ حَيّاً.» فَقَتَلُوهُمْ بِالسَّيفِ. وَرَمُوا جُثَثَهُم فِي الخارِجِ. ثُمَّ دَخَلَ الحَرَسُ وَالقادَةُ إلَى الغُرْفَةِ الرَّئِيسِيَّةِ لِمَعبَدِ البَعلِ.

26 и звадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,

وَأخرَجُوا الأنْصابَ التَّذْكارِيَّةَ مِنْ مَعبَدِ البَعلِ، وَأحْرَقُوا المَعبَدَ.

27 с трошиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, <както е> до днес.

ثُمَّ سَحَقُوا تِلكَ الأنْصابَ وَمَعبَدَ البَعلِ. وَحَوَّلُوا مَعبَدَ البَعلِ إلَى مِرْحاضٍ عامٍّ مازالَ يُسْتَخدَمُ إلَى هَذا اليَومِ.

28 Т ака Ииуй изтреби Ваала от Израиля.

وَهَكَذا قَضَى ياهُو عَلَى عِبادَةِ البَعلِ فِي إسْرائِيلَ.

29 Н о Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, <то ест>, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

غَيرَ أنَّهُ لَمْ يَتْرُك تَماماً خَطايا يَرُبْعامَ بْنِ ناباطَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. إذْ لَمْ يُحَطِّمِ العِجلَينِ الذَّهَبِيَّينِ فِي بَيتِ إيلَ وَفِي دانَ. ياهُو يَحكُمُ إسْرائِيل

30 Т огава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.

وَقالَ اللهُ لِياهُو: «أحسَنْتَ صُنعاً. قَدْ فَعَلْتَ ما يُرضِينِي، حَيثُ قَضَيتَ عَلَى عائِلَةِ أخآبَ حَسَبَ مَشِيئَتِي. لِهَذا سَيَحكُمُ نَسلُكَ إسْرائِيلَ إلَى الجِيلِ الرّابِعِ.»

31 О баче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.

غَيرَ أنَّ ياهُو لَمْ يَحرِصْ عَلَى إطاعَةِ شَرِيعَةِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ بِكُلِّ قَلبِهِ. فَقَدْ سارَ عَلَى خُطَى يَرُبْعامَ الَّذِي جَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ. حَزائِيلُ يَهزِمُ إسْرائِيل

32 В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، بَدَأ اللهُ يَقتَطِعُ أجزاءً مِنْ أرْضِ إسْرائِيلَ وَيُعطِيها لِأُمَمٍ أُخْرَى. وَهاجَمَ حَزائِيلُ مَلِكُ أرامَ إسْرائِيلَ مِنْ جَمِيعِ حُدُودِها وَهَزَمَها.

33 о т Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.

وَاسْتَولَى عَلَى كُلِّ أرْضِ جِلْعادَ، أيْ الأراضِي الَّتِي كانَتْ لِعَشائِرِ جادَ وَرَأُوبَيْنَ وَمَنَسَّى. وَاسْتَولَى عَلَى كُلِّ الأرْضِ مِنْ عَرُوعِيرَ قُرْبَ وادِي أرنُونَ إلَى جِلْعادَ وَباشانَ. مَوْتُ ياهُو

34 А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ ياهُو وَجَبَرُوتِهِ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

35 И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.

وَماتَ ياهُو وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. وَدُفِنَ فِي السّامِرَةِ. وَتَوَلَّى عَرْشَ إسْرائِيلَ بَعدَهُ ابْنُهُ يَهُوآحازُ.

36 И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.

وَقَدْ حَكَمَ ياهو مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ مُدَّةَ ثَمانٍ وَعَشْرِينَ سَنَةً فِي مَدِينةِ السّامِرَةِ.