1 Т ова е, което Господ Иеова ми показа: Ето кошница с узрели {Еврейски: Летни.} плодове.

هَذا ما أراهُ اللهُ لِي: سَلَّةً مِنْ ثِمارِ الصَّيفِ النّاضِجَةِ.

2 И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.

وَقالَ لِي: «يا عامُوسُ، ماذا تَرَى؟» فَقُلْتُ: «سَلَّةً مِنْ ثِمارِ الصَّيفِ النّاضِجَةِ.» حِينَئِذٍ، قالَ اللهُ لِي: «قَدْ أتَتْ نِهايَةُ شَعبِي إسْرائِيلَ، فَلَنْ أغفِرَ لَهُمْ.

3 И в оня ден, казва Господ Иеова, Храмовите песни ще бъдат виения; Защото труповете ще бъдат много; Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.

وَسَتُصبِحُ الأغانِي فِي القَصرِ نُواحاً فِي ذَلِكَ اليَومِ، يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ. فَسَتَكُونُ الأجسادُ المَيِّتَةُ كَثِيرَةً. سَوفَ تُلقَونَ إلَى كُلِّ مَكانٍ بِصَمتٍ.» الاهتِمامُ بالمال

4 С лушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,

استَمِعُوا لِهَذا يا مَنْ تَدُوسُونَ عَلَى البائِسِينَ، الَّذِينَ تُدَمِّرُونَ المَساكِينِ فِي هَذِهِ الأرْضِ،

5 К азвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим <на продан> пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -

يا مَنْ تَقُولُونَ: «مَتَى سَيَنتَهِي عِيدُ أوَّلِ الشَّهرِ، كَي نَعُودَ لِبَيعِ القَمحِ؟ وَمَتَى سَيَنتَهِي يَومُ السَّبتِ لِنَفتَحَ مَخازِنَ القَمحِ لِنبِيعَهُ؟ حِينَئِذٍ، سَنُقَلِّلُ حَجْمَ القُفَّةِ وَنَرفَعُ سِعْرَها. وَسَنَسْتَخْدِمُ مَكاييلَ مَغْشُوشَةً.

6 З а да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?

حِينَئِذٍ، سَنَشتَرِي المَساكِينَ بِالفِضَّةِ، وَالمُحتاجِينَ مُقابِلَ ثَمَنِ حِذائَينِ، وَسَنَبِيعُ القَمحَ الرَّدِيءَ.»

7 Г оспод се закле в оня, с когото Яков се слави, <като рече>: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

أقسَمَ اللهُ بِاسْمِهِ الَّذِي يَفخَرُ بِهِ يَعقُوبُ، وَقالَ: «لَنْ أنسَى أبَداً أيَّ عَمَلٍ مِنْ أعْمالِهِمِ الشِّرِّيرَةِ.

8 Н е ще ли се поклати земята за това, И всеки, който живее на нея да жалее? Така! И тя цяла ще се издига като Нил, Ще се развълнува и спада пак като Египетската река.

ألَنْ تَهتَزَّ الأرْضُ بِسَبَبِ هَذا، وَيَنُوحَ كُلُّ مَنْ يَسكُنُ فِيها، وَتَرتَفِعَ كُلُّها كَنَهرِ النِّيلِ وَتَتَقَلَّبُ، ثُمَّ تَغُوصَ ثانِيةً كَنِيلِ مِصْرَ؟»

9 В оня ден казва Господ Иеова, Ще направя да залезе слънцето на пладне, И ще помрача земята посред бял ден.

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَأجعَلُ الشَّمسَ تَغرُبُ فِي الظَّهِيرَةِ، وَسَأجعَلُ الأرْضَ مُظلِمَةً كَئِيبَةً،

10 Щ е обърна пируванията ви в жалеене, И всичките ви песни в плач; Ще туря вретище на всички кръстове, И плешивост на всяка глава; И ще причиня жалеене като за единороден син, И краят му ще бъде като ден на горчивина.

وَسَأُحَوِّلُ أغانِيكُمْ إلَى أغانِيَ نَوحٍ. سَأضَعُ ثِيابَ حُزنٍ عَلَى أجْسادِكُمْ، وَسَأجلِبُ الصَّلَعَ عَلَى كُلِّ رَأسٍ. سَأجعَلُ نَوحَكُمْ كَنَوحٍ عَلَى ابنٍ وَحِيدٍ، وَأجعَلُ نِهايَتَها يَوماً مُرّاً.» الجُوعُ لِكَلِمَةِ الله

11 Е то, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни.

يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «سَيَأتِي وَقتٌ حِينَ آتِي بِزَمَنِ جُوعٍ فِي الأرْضِ، لَيسَ جُوعاً لِلطَّعامِ، وَلا عَطَشاً لِلماءِ، لَكِنْ لِسَماعِ كَلامِ اللهِ.

12 Т е ще се скитат от море до море Да търсят словото Господно, И ще обикалят от север до изток, Но няма да го намерят.

سَيَجُولُونَ مِنَ البَحرِ إلَى البَحرِ، وَمِنَ الشَّمالِ إلَى الشَّرقِ. بَحثاً عَنْ كَلامِ اللهِ ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَجِدُوهُ.

13 В оня ден красивите девици И юношите ще примират от жажда.

فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَضعُفُ الفِتيانُ وَالفَتَياتُ الجَمِيلاتُ مِنَ العَطَشِ.

14 О ния, които се кълнат с престъплението на Самария, Като казват: Твоят Бог живее, Дане! И пътят на Вирсавее живее! - Те ще паднат и никога няма да станат вече.

وَالَّذِينَ يُقسِمُونَ بِإثمِ السّامِرَةِ وَيَقُولُونَ: ‹نُقْسِمُ بإلَهِكَ يا دانُ،› وَ‹نُقْسِمُ بِعِبادَةِ إلِهِ بِئرَ السَّبعِ،› سَيَسقُطُونَ وَلا يَقُومُونَ.»