1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя.

وَخَرَجَتْ دِينَةُ ابْنَةُ لَيئَةَ وَيَعقُوبَ لِتَرَى بَناتِ تِلْكَ المَنطَقَةِ.

2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

فَرَآها شَكِيمُ بْنِ حَمُورَ، رَئِيسَ تِلْكَ المَنطَقَةِ، فَأمْسَكَ بِها وَاغتَصَبَها.

3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

لَكِنَّهُ تَعَلَّقَ بِدِينَةَ ابْنَةِ يَعقُوبَ. أحَبَّ الفَتاةَ وَكانَ رَقِيقاً مَعَها.

4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

فَقالَ شَكِيمُ لِأبِيهِ حَمُورَ: «زَوِّجْنِي مِنْ هَذِهِ البِنْتِ!»

5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

وَسَمِعَ يَعقُوبُ أنَّ شَكِيمَ اعتَدَى عَلَى ابْنَتِهِ دِينَةَ. وَكانَ أولادُهُ مَعَ الماشِيَةِ فِي الحَقلِ، فانتَظَرَ إلَى أنْ يَأْتُوا.

6 Т огава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

وَخَرَجَ حَمُورُ، أبو شَكِيمَ، إلَى يَعقُوبَ لِيَتَكَلَّمَ مَعَهُ.

7 А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

وَفِي هَذا الوَقْتِ، رَجِعَ أولادُ يَعقُوبَ مِنَ الحَقلِ. فَلَمّا سَمِعُوا بِما حَدَثَ، اشْتَدَّ غَضَبُهُمْ وَسَخَطُهُمْ، إذْ فَعَلَ شَكِيمُ أمراً مُشِيناً فِي إسْرائِيلَ بِاغْتِصابِ ابْنَةِ يَعقُوبَ. فَما كانَ يَنبَغِي لِمِثلِ هَذا أنْ يَحْدُثَ.

8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

فَقالَ حَمُورُ لَهُمْ: «قَدْ تَعَلَّقَ قَلبُ ابْنِي شَكِيمُ بِابْنَتِكُمْ، فَزَوِّجُوها لَهُ.

9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

صاهِرُونا. زَوِّجُونا مِنْ بَناتِكُمْ، وَتَزَوَّجُوا مِنْ بَناتِنا.

10 Ж ивейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

وَاسْتَقِرُّوا بَينَنا. فَالأرْضُ مَفْتُوحَةٌ أمامَكُمْ. اسْتَقِرُّوا وَتاجِرُوا وَتَمَلَّكُوا أراضِيَ فِيها.»

11 Т оже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

وَقالَ شَكِيمُ لِأبِيها وَإخوَتِها: «اقْبَلُونِي، وَسَأُعطِيكُمْ ما تَطلُبُونَ.

12 И скайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

ارفَعُوا قِيمَةَ المَهْرِ وَالهَدايا بِقَدْرِ ما شِئْتُمْ، وَسَأُعطِيكُمْ كُلَّ ما تَأْمُرُونَنِي بِهِ، لَكِنْ زَوِّجُونِي مِنَ البِنتِ.»

13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

فَأجابَ أولادُ يَعقُوبَ شَكِيمَ وَأباهُ حَمُورَ بِطَرِيقَةٍ ماكِرَةٍ، لِأنَّهُ اعتَدَى عَلَى أُختِهِمْ.

14 Н е можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

قالُوا لَهُمْ: «لا نَقْدِرُ أنْ نَفعَلَ هَذا الأمْرَ. لا يُمكِنُنا أنْ نُزَوِّجَ أُختَنا مِنْ رَجُلٍ غَيرِ مَختُونٍ، فَهَذا عارٌ لَنا.

15 С амо при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

فَلا نُوافِقَكُمْ عَلَى طَلَبِكُمْ إلّا بِشَرطٍ، وَهُوَ أنْ تُصبِحُوا مِثلَنا بِأنْ تَختِنُوا كُلَّ ذَكَرٍ بَينَكُمْ.

16 т огава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

حِينَئِذٍ، سَنُزَوِّجُكُمْ مِنْ بَناتِنا، وَسَنَتَزَوَّجُ مِنْ بَناتِكُمْ، وَسَنَسْتَقِرُّ بَينَكُمْ، وَنُصْبِحُ شَعباً واحِداً.

17 Н о ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

لَكِنْ إذا لَمْ تَستَمِعُوا لَنا وَتَختَتِنُوا، فَسَنَأْخُذُ ابْنَتَنا وَنَرْحَلُ.»

18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

فَاسْتَحْسَنَ حَمُورُ وَشَكِيمُ هَذا الكَلامَ.

19 М омъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

وَلَمْ يَتَرَدَّدِ الشّابُّ فِي فِعلِ ما طُلِبَ مِنْهُ، لِأنَّهُ فُتِنَ بِابْنَةِ يَعقُوبَ. وَكانَ شَكِيمُ ذا شأنٍ كَبيرٍ فِي بَيتِ أبِيهِ.

20 Т огава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

فَذَهَبَ حَمُورُ وَابْنُهُ شَكِيمُ إلَى بَوّابَةِ مَدِينَتِهِما. وَقالا لِرِجالِ المَدِينَةِ:

21 Т ия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

«هَؤُلاءِ الرِّجالُ طَيِّبُونَ مَعَنا. فَلْنَدَعْهُمْ يَسْتَقِرُّونَ فِي الأرْضِ وَيُتاجِرُونَ فِيها. فَها الأرْضُ تَتَّسِعُ لَهُمْ وَلَنا. وَلْنَتَزَوَّجْ مِنْ بَناتِهِمْ، وَلْنُزَوِّجهُمْ مِنْ بَناتِنا.

22 Т ия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

غَيرَ أنَّ لِهَؤُلاءِ القَوْمِ شَرْطاً لِكَي يَسْتَقِرُّوا بَينَنا، وَيَكُونُوا شَعباً واحِداً مَعَنا. وَهُوَ أنْ يُختَتَنَ كُلُّ ذَكَرٍ مِنّا مِثلَهُمْ.

23 Д обитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

سَتَكُونُ قُطْعانُهُمْ وَأملاكُهُمْ وَجَمِيعُ حَيواناتِهِمْ لَنا. لَكِنْ يَنبَغِي أنْ نُوافِقَ عَلَى شَرْطِهِمْ لِيَسْتَقِرُّوا بَينَنا.»

24 Т огава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му.

فَوافَقَ جَمِيعُ أهلُ المَدِينَةِ حَمُورَ وَابْنَهُ شَكِيمَ عَلَى رَأْيِهِما. وَاختَتَنَ كُلُّ ذَكَرٍ مِنْ أهلِ المَدِينَةِ.

25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

وَفِي اليَوْمِ الثّالِثِ كانَ رِجالُ المَدِينَةِ فِي ألَمٍ شَدِيدٍ. فَأخَذَ ابْنا يَعقُوبَ، شَمْعُونَ وَلاوِي، أخَوا دِينَةَ سَيفَيهِما، وَهاجَما أهلَ المَدِينَةِ السُّقَماءَ بِجَسارَةٍ. وَذَبَحا كُلَّ ذَكَرٍ فِيها.

26 У биха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

وَقَتَلا حَمُورَ وَابْنَهُ شَكِيمَ أيضاً. وَأخَذا دِينَةَ مِنْ بَيتِ شَكِيمَ، وَمَضَيا.

27 Т огава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

وَأتَى أبناءُ يَعقُوبَ الآخَرُونَ عَلَى جُثَثِ القَتلِى، وَنَهَبُوا المَدِينَةَ، لِأنَّ شَكِيمَ اعتَدَى عَلَى أُختِهِمْ.

28 З аграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство;

وَأخَذُوا ماشِيَتَهُمْ وَبَقَرَهُمْ وَحَمِيرَهُمْ وَكُلَّ ما كانَ فِي المَدِينَةِ وَفِي الحُقُولِ.

29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите.

سَبَوا وَأخَذُوا كُلَّ ثَرْوَتِهِمْ وَنِسائِهِمْ وَأبْنائِهِمْ، وَكُلَّ ما فِي بُيُوتِهِمْ.

30 Н о Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

فَقالَ يَعقُوبُ لِشَمْعُونَ وَلاوِي: «لَقَدْ أزْعَجْتُمانِي إذْ صِرْتُ مَكرُوهاً بَينَ قاطِنِي هَذِهِ البِلادِ مِنَ الكَنعانِيِّينَ وَالفِرِزِّيِّينَ. أنا وَعائِلَتِي قِلَّةٌ. لِهَذا أخشَى أنْ يَجتَمِعُوا عَلَينا، وَأنْ يُهاجِمُونا، فَيُدَمِّرُونا أنا وَأهلَ بَيتِي.»

31 А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

فَقالا لَهُ: «أكانَ يُفْتَرَضُ فِينا أنْ نَرضَى أنْ تُعامَلَ أُختُنا كَساقِطَةٍ؟»