1 Д ано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

لَيتَكَ كُنْتَ أخِي، مَنْ رَضِعَ مِنْ ثَدْيَي أُمِّي؟ إذا قابَلتُكَ فِي الشّارِعِ، أُقَبِّلُكَ وَلا يَلُومُنِي أحَدٌ.

2 В зела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

أقتادُكَ وَأُحْضِرُكَ إلَى بَيتِ أُمِّي، إلَى غُرْفَةِ والِدَتِي، حَيثُ تُعَلِّمُنِي. وَسَأسقِيكَ خَمراً مَمزُوجَةً، هِيَ رَحِيقُ رُمّانِي. هِيَ تَقُولُ للفَتَيات:

3 Л евицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

شِمالُهُ تَحتَ رَأسِي، وَيُمينُهُ تُطَوِّقُنِي.

4 З аклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае.

يا بَناتِ القُدْسِ، أستَحلِفُكُنَّ ألّا تُنَبِّهْنَ أوْ تُيقِظْنَ الحُبَّ، حَتَّى أسْتَعِدَّ لَهُ. الفَتيات يَقُلْنَ:

5 К оя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.

مَنْ هَذِهِ الطّالِعَةُ مِنَ البَرِّيَّةِ مُستَنِدَةً عَلَى حَبِيبِها؟ هِيَ تَقُولُ لَهُ: تَحتَ شَجَرَةِ التُّفّاحِ أيقَظتُكَ. هُناكَ حَبِلَتْ بِكَ أُمُّكَ. هُناكَ حَبِلَت بِكَ الَّتِي وَلَدَتكَ.

6 П оложи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

كَخاتِمٍ ضَعنِي عَلَى قَلبِكَ، كَخاتِمٍ عَلِى ذِراعِكَ. لأنَّ الحُبَّ قَوِيٌّ كَالمُوتِ، غَيْرَتُهُ قاسِيَةٌ كَالهاوِيَةِ. شَرارُ الحُبِّ شَرارُ نارٍ، لَهَبٌ هائِلٌ.

7 М ного води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

لا يَقوَى طُوفانٌ عَلَى إطفاءِ الحُبِّ، وَالأنهُارُ لا تَقدِرُ أنْ تَجرِفَهُ. لَوْ أنَّ إنساناً قَدَّمَ كُلَّ ثَروَةِ بَيتِهِ بَدَلَ الحُبِّ، فَإنَّها سَتُحتَقَرُ كَثِيراً. أشِقّاؤها يَقُوُلُونَ:

8 Н ие имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

عِندَنا أُختٌ صَغِيرَةٌ، وَلَمْ يَكْبُرْ صَدرُها بَعدُ. فَماذا نَفعَلُ لِأُختِنا عِندَما تُطلَبُ للِزَّواجِ؟

9 А ко бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

إنْ كانَت سُوراً، سَنَبنِي عَلَيها بُرجاً مِنْ فِضَّةٍ. وَإنْ كانَتْ باباً، فَسَنَكسُوها بِالأرْزِ. هِيَ تُجيبهم:

10 А з съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

أنا سُورٌ، وَثَدْيايَ بُرجانِ، يَنظُرَ إلَيَّ وَيَجِدُ سَلاماً. هُوَ يَقُولُ:

11 С оломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

كانَ لِسُلَيْمانَ كَرمٌ فِي بَعلِ هامُونَ. فَأوكَلَ كَرمَهُ لِعُمّالٍ يَتَعَهَّدُونَهُ. فَكانَ كُلٌّ مِنهُمْ يُعطِي سُلَيْمانَ عَن ثَمَرِ الكَرمِ ألفَ قِطْعَةٍ مِنَ الفِضَّةِ.

12 М оето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

احتَفِظْ بِالألفِ، يا سُلَيْمانُ. وَأعطِ مِئَتَينِ لُحُرّاسِ الثَمَرِ. أمّا كَرمِي، الَّذِي أملُكُهُ، فَلِي وَحدِي. هُوَ يَقُولُ لَها:

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя.

يا مَنْ تَجلِسِينَ فِي البَساتِينِ، أصدِقائِي يَستَمِعُونَ إلَى صَوتِكِ. فَأسمِعِينِي صَوتَكِ أنا أيْضاً! هِيَ تَقُولُ لَهُ:

14 Б ързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

عَجِّلْ، يا حَبِيبِي، وَكُنْ كَغَزالٍ، أوْ كَالإيَّلِ عَلَى جِبالِ الأطْيابِ.