1 П оради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

لِهَذا لِنَترُكْ وَراءَنا التَّعالِيْمَ الابْتِدائِيَّةَ عَنِ المَسِيْحِ، وَلْنَتَقَدَّمْ عَلَى طَرِيْقِ الكَمالِ، فَلا حاجَةَ بِنا إلَى الحَدِيثِ ثانِيَةً عَنِ التَّوبَةِ عَنِ الأعمالِ الَّتِي تُؤَدِّي إلَى المَوتِ وَعَنِ الإيمانِ بِاللهِ.

2 у чение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

وَتَعلِيْمِ المَعمُودِيّاتِ، وَوَضْعِ الأيدِي، وَقِيامَةِ الأمواتِ، وَالدَّيْنُونَةِ الأبَدِيَّةِ.

3 И това ще сторим, ако Бог позволи.

وَسَنَتَقَدَّمُ بِالفِعلِ بِإذْنِ اللهِ.

4 З ащото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

فَالَّذِيْنَ استَنارُوا يُوماً، وَاختَبَرُوا المَوهِبَةَ السَّماوِيَّةَ، وَصارتْ لَهُمْ شَرَكَةٌ فِي الرُّوحِ القُدُسِ،

5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,

وَذاقُوا كَلِمَةَ اللهِ وَاختَبَرُوا قُوّاتِ العَصْرِ الآتِي،

6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

ثُمَّ ارْتَدُّوا، لا يُمكِنُ أنْ تُجَدِّدَهُمْ ثانِيَةً وَتَرُدَّهُمْ إلَى التَّوبَةِ، لِأنَّهُمْ بِذَلِكَ يَصلِبُونَ ابنَ اللهِ ثانِيَةً لِضَرَرِهِمْ، وَيُعَرِّضُونَهُ لِلعارِ عَلَى المَلِأ.

7 З ащото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

فَحِيْنَ تَشرَبُ الأرْضُ المَطَرَ الَّذِي يَسقُطُ عَلَيْها وَتُعطِي مَحصُولاً نافِعاً لِلَّذِيْنَ يَفلَحُونَها، فَإنَّ اللهَ يُبارِكُها.

8 н о ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

أمّا إذا أنبَتَتْ شَوكاً وَحَسَكاً فَلا قِيْمَةَ لَها، وَسَيَلْعَنُها اللهُ، وَتكونُ النّارُ مَصيرَها!

9 О баче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.

لَكِنَّنا أيُّها الأحِبّاء نَتَوَقَّعُ مِنكَمْ أُمُوراً أفضَلَ مِنْ جِهَةِ خَلاصِكُمْ.

10 З ащото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

فَاللهُ لَيْسَ ظالِماً حَتَّى يَنسَى جُهُودَكُمْ، وَالمَحَبَّةَ الَّتِي أظهَرْتُمُوها لَهُ بِما خَدَمْتُمْ وَتَخدِمُونَ شَعبَهُ المُقَدَّسَ.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

لَكِنْ ما نَتَمَنّاهُ هُوَ أنْ يُظهِرَ كُلُّ واحِدٍ مِنكُمْ هَذا الاجتِهادَ نَفْسَهُ حَتَّى النِّهايَةِ، لِكَي يَتَحَقَّقُ الرَّجاءُ.

12 д а не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.

لا نُرِيْدُكُمْ أنْ تَكُونُوا كَسالَى، بَلْ نُرِيْدُكُمْ أنْ تَقتَدُوا بِالَّذِيْنَ يَرِثُونَ وُعُودَ اللهِ بِالإيمانِ وَالمُثابِرَةِ.

13 З ащото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

لَمّا قَطَعَ اللهُ وَعداً لإبراهِيْمَ أقْسَمَ بِنَفسِهِ، إذْ لَيْسَ هُناكَ مَنْ هُوَ أعظَمُ مِنْهُ فَيُقسِمَ بِهِ.

14 " Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

قالَ اللهُ لإبْراهيمَ: «سَأُبارِكُكَ بِكُلِّ بَرَكَةٍ. وَسَأُعطِيْكَ نَسلاً كَثِيراً جِدّاً.»

15 И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

وَإذِ انتَظَرَ إبراهِيْمُ بِصَبْرٍ، نالَ ما وَعَدَهُ بِهِ اللهُ.

16 З ащото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

فَالنّاسُ يُقسِمُونَ بِمَنْ هُوَ أعظَمُ مِنهُمْ. وَالقَسَمُ يُثَبِّتُ ما يَقُولُونَهُ مُنهِياً كُلَّ جَدَلٍ.

17 & lt;така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

لِذَلِكَ عِنْدَما أرادَ اللهُ أنْ يُوضِحَ لِكُلِّ وَرَثَةِ الوَعدِ أنَّ نَواياهُ لا تَتَغَيَّرُ أبَداً، ثَبَّتَ وَعْدَهُ بِقَسَمٍ.

18 т ака щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

استَخدَمَ اللهُ أمرَيْنِ لا يَتَغَيَّرانِ وَلا يُمكِنُ أنْ يُكذَبَ فِيْهِما، وَهُما وَعدُهُ وَقَسَمُهُ. وَذَلِكَ لِكَيْ يُشَجِّعَنا، نَحنُ الَّذِيْنَ أسرَعْنا إلَى التَّمَسُّكِ بِالرَّجاءِ المُقَدَّمِ لَنا.

19 к оято имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

وَهَذا الرَّجاءُ مِرساةٌ ثابِتَةٌ وَآمِنَةٌ لِحَياتِنا، يَصِلُ بِنا إلَى خَلفِ السِّتارَةِ، إلَى مَقدِسِ اللهِ الدّاخِلِيِّ،

20 г дето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

حَيثُ دَخَلَ يَسُوعُ مِنْ أجلِنا كَرائِدٍ لَنا. وَقَدْ صارَ رَئِيْسَ كَهَنَةٍ إلَى الأبَدِ عَلَى رُتْبَةِ مَلْكِيصادَقَ.