1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

فِي البَدْءِ كانَ الكَلِمَةُ مَوْجُوداً، وَكانَ الكَلِمَةُ مَعَ اللهِ، وَكانَ الكَلِمَةُ هُوَ اللهَ.

2 Т о в начало беше у Бога.

كانَ الكَلِمَةُ مَعَ اللهِ فِي البَدْءِ.

3 В сичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.

بِهِ خُلِقَ كُلُّ شيءٍ، وَبِدُونِهِ لَمْ يُخلَقْ شَيءٌ مِمّا خُلِقَ.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

فِيْهِ كانَتِ الحَياةُ. وَهَذِهِ الحَياةُ هِيَ الَّتِي جاءَتْ بِالنُّورِ لِلبَشَرِ.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

يَسْطَعُ النُّورُ فِي الظُّلْمَةِ، وَالظُّلْمَةُ لَمْ تَهزِمْهُ.

6 Я ви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

جاءَ رَجُلٌ مُرسَلاً مِنَ اللهِ اسْمُهُ يُوحَنّا.

7 Т ой дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

جاءَ لِيَشْهَدَ عَنِ النُّورِ، لِكَيْ يُؤْمِنَ بِواسِطَتِهِ جَمِيعُ النّاسِ.

8 Н е беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.

لَمْ يَكُنْ هُوَ النُّورَ. لَكِنَّهُ جاءَ لِيَشْهَدَ عَنِ النُّورِ.

9 И стинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

أمّا النُّورُ الحَقِيْقِيُّ الَّذِي يُنِيْرُ حَياةَ كُلِّ إنسانٍ، فَكانَ آتِياً إلَى العالَمِ.

10 Т ой бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

كانَ فِي العالَمِ، وَبِهِ خُلِقَ العالَمُ، لَكِنَّ العالَمَ لَمْ يَعْرِفْهُ.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

جاءَ إلَى العالَمِ الَّذِي لَهُ، لَكِنَّ شَعبَهُ لَمْ يُرَحِّبْ بِهِ.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;

أمّا الَّذِيْنَ قَبِلُوهُ، أيِ الَّذِيْنَ آمَنُوا بِاسْمِهِ، فَقَدْ أعطاهُمُ الحَقَّ فِي أنْ يَصِيْرُوا أولادَ اللهِ.

13 к оито се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

فَهُمْ قَدْ وُلِدُوا مِنَ اللهِ، خِلافاً لِلوِلادَةِ الطَّبِيْعِيَّةِ مِنْ دَمٍ وَلَحْمٍ وَمِنْ إرادَةِ رَجُلٍ.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

وَصارَ الكَلِمَةُ إنساناً، وَعاشَ بَيْنَنا. وَنَحنُ رَأيْنا مَجدَهُ، ذَلِكَ المَجْدَ الَّذِي نالَهُ مِنَ الآبِ باعتِبارِهِ ابْنَهُ الوَحِيْدَ مَملُوءاً مِنَ النِّعمَةِ وَالحَقِّ.

15 И оан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

شَهِدَ لَهُ يُوحَنّا وَأعلَنَ: «هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي كُنْتُ أعْنِيْهِ حِيْنَ قُلْتُ: ‹الآتِي بَعْدِي أعظَمُ مِنِّي، لِأنَّهُ كانَ قَبلِيْ.›»

16 З ащото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

وَمِنْ ذَلِكَ المِلءِ أخَذْنا كُلُّنا نِعْمَةً فَوْقَ نِعْمَةٍ.

17 п онеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

فَالشَّرِيْعَةُ أُعطِيَتْ بِواسِطَةِ مُوسَى، أمّا النِّعْمَةُ وَالحَقُّ فَجاءا بِيَسُوعَ المَسِيْحِ.

18 Н икой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

ما مِنْ أحَدٍ رَأى اللهَ قَطُّ، لَكِنَّ الابْنَ الوَحِيْدَ الَّذِي هُوَ اللهُ المُتِّحِدُ بِالآبِ، عَرَّفَنا بِهِ. شَهادَةُ يُوحَنّا المَعْمَدان

19 И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

وَهَذِهِ هِيَ شَهادَةُ يُوحَنّا عِنْدَما أرْسَلَ يَهُودُ مَدِيْنَةِ القُدْسِ كَهَنَةً وَلاوِيِّيْنَ لِيَسْألُوهُ: «مَنْ أنتَ؟»

20 Т ой изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

فَتَكَلَّمَ بِصَراحَةٍ وَلَمْ يَمْتَنِعْ عَنِ الإجابَةِ، بَلِ اعتَرَفَ وَقالَ: «لَسْتُ أنا المَسِيْحَ.»

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

فَسَألُوهُ: «فَمَنْ أنتَ إذاً؟ أأنتَ إيلِيّا؟» قالَ: «لا.» فَسَألُوهُ: «أأنتَ النَّبِيُّ؟» فَقالَ: «لا.»

22 Н а това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

فَقالُوا لَهُ: «مَنْ أنتَ إذاً؟ قُلْ لَنا لِكَيْ نُقَدِّمَ جَواباً لِلَّذِيْنَ أرْسَلُونا. ماذا تَقُولُ عَنْ نَفْسِكَ؟»

23 Т ой рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

فَقالَ يُوحَنّا مُسْتَخدِماً كَلِماتِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ: «أنا ‹صَوْتُ إنسانٍ يُنادِي فِي البَرِّيَّةِ: اصْنَعُوا طَرِيْقاً مُسْتَقِيْماً لِلرَّبِّ.›»

24 А изпратените бяха от фарисеите.

وَكانَ الفِرِّيْسِيُّونَ هُمُ الَّذِيْنَ أرْسَلُوا هَؤُلاءِ الرِّجالَ.

25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

فَاسْتَفْسَرُوا مِنْهُ وَقالوا: «إنْ لَمْ تَكُنْ أنْتَ المَسِيْحَ، وَلا إيلِيّا، وَلا النَّبِيَّ، فَلِماذا تُعَمِّدُ؟»

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

فَأجابَ يُوحَنّا وَقالَ: «أنا أُعَمِّدُ فِي الماءِ، لَكِنْ يَقِفُ بَيْنَكُمْ مَنْ لا تَعْرِفُونَهُ.

27 О нзи, Който иде подир мене,, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

هُوَ الَّذِي يَأْتِي بَعْدِي، وَيَكونُ أعظَمَ مِنِّيْ، فَلا أسْتَحِقُّ حَتَّىْ أنْ أحُلَّ رِباطَ حِذائِهِ.»

28 Т ова стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

كانَ ذَلِكَ فِي قَرْيَةِ بَيْتَ عَنْيا عَلَى الضِّفَّةِ الشَّرْقِيَّةِ مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ. فَقَدْ كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ هُناكَ. يَسُوعُ هُوَ حَمَلُ الله

29 Н а следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

وَفِي اليَوْمِ التّالِي، رَأى يُوحَنّا يَسُوعَ آتِياً نَحْوَهُ فَقالَ: «هَذا هُوَ حَمَلُ اللهِ الَّذِي يُزِيلُ خَطِيَّةَ العالَمِ.

30 Т оя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

هَذا هُوَ الَّذِي قُلْتُ عَنْهُ: ‹يَأْتِي بَعْدِي رَجُلٌ أعظَمُ مِنِّي، لِأنَّهُ كانَ قَبلِي.›

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

وَأنا لَمْ أكُنْ أعرِفُهُ، لَكِنِّي جِئْتُ أُعَمِّدُ فِي الماءِ لِكَيْ يَصِيْرَ هُوَ مَعْرُوفاً لِبَنِي إسْرائِيلَ.»

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

ثُمَّ شَهِدَ يُوحَنّا فَقالَ: «رَأيْتُ الرُّوحَ يَنزِلُ مِنَ السَّماءِ مِثلَ حَمامَةٍ وَيَسْتَقِرُّ عَلَيْهِ.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

أنا نَفْسِي لَمْ أكُنْ أعرِفْهُ. لَكِنَّ الَّذِي أرسَلَنِي لِأُعَمِّدَ فِي الماءِ قالَ لِي: ‹مَنْ تَرَى الرُّوحَ نازِلاً وَمُسْتَقِرّاً عَلَيْهِ، هُوَ الَّذِي سَيُعَمِّدُ فِي الرُّوحِ القُدُسِ.›

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

وَقَدْ رَأيْتُ ذَلِكَ، وَأشْهَدُ أنَّ هَذا هُوَ ابْنُ اللهِ.» أوَّلُ تَلامِيْذِ يَسُوع

35 Н а следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

وَفِي اليَوْمِ التّالِي كانَ يُوحَنّا واقِفاً مَعَ اثْنَينِ مِنْ تَلامِيْذِهِ.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

فَرَأى يَسُوعَ مارّاً فَقالَ: «ها هُوَ حَمَلُ اللهِ.»

37 И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.

فَلَمّا سَمِعَ التِّلْمِيْذانِ ما قالَهُ، تَبِعا يَسُوعَ.

38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

فَالْتَفَتَ يَسُوعُ فَرَآهُما يَتْبَعانِهِ، فَسَألَهُما: «ماذا تُرِيْدانِ؟» فَقالا لَهُ: «رابِيْ – أيْ يا مُعَلِّمُ – أيْنَ تُقِيْمُ؟»

39 К азва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

فَقالَ لَهُما: «تَعالَيا وَانظُرا.» فَذَهَبا وَرَأيا أيْنَ كانَ يُقِيْمُ، وَبَقِيا عِنْدَهُ ذَلِكَ اليَوْمَ. وَكانَتِ السّاعَةُ نَحوَ الرّابِعَةِ بَعْدَ الظُّهْرِ.

40 Е диният от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

وَكانَ أنْدَراوُسُ أخُو سِمْعانَ بُطرُسَ أحَدَ التِّلْمِيْذَيْنِ اللَّذَيْنِ سَمِعا ما قالَهُ يُوحَنّا وَتَبِعا يَسُوعَ.

41 Т ой първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

فَوَجَدَ أخاهُ سِمْعانَ وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ وَجَدْنا مَشِيْحا!» أيِ المَسِيْحَ.

42 К ато го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).

وَأتَى أنْدَراوُسُ بِأخِيْهِ إلَى يَسُوعَ. فَنَظَرَ إلَيْهِ يَسُوعُ وَقالَ: «أنتَ سِمْعانُ بْنُ يُونا، وَسَتُدْعَى كِيْفا.» وَمَعْنَى هَذا الاسْمِ «صَخْرٌ.»

43 Н а другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

وَفِي اليَوْمِ التّالِي قَرَّرَ يَسُوعُ الذَّهابَ إلَى إقلِيْمِ الجَلِيلِ. فَوَجَدَ رَجُلاً اسْمُهُ فِيلِبُّسُ وَقالَ لَهُ: «اتبَعْنِي.»

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

وَكانَ فِيلِبُّسُ مِنْ بَلْدَةِ بَيْتَ صَيْدا، بَلْدَةِ أنْدَراوُسَ وَبُطْرُسَ.

45 Ф илип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за< Когото писаха> пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

وَوَجَدَ فِيلِبُّسُ نَثَنائِيلَ وَقالَ لَهُ: «لَقَدْ وَجَدْنا الرَّجُلَ الَّذِي كَتَبَ عَنْهُ مُوسَى فِي كُتُبِ الشَّرِيْعَةِ، وَالَّذِي كَتَبَ عَنْهُ الأنبِياءُ! هُوَ يَسُوعُ بْنُ يُوسُفَ مِنْ مَدِيْنَةِ النّاصِرَةِ.»

46 Н атанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

فَقالَ لَهُ نَثَنائِيلُ: «أيُمْكِنُ أنْ يَخرُجَ شَيْءٌ صالِحٌ مِنَ النّاصِرَةِ؟» فَقالَ فِيلِبُّسُ: «تَعالَ وَانظُرْ بِنَفْسِكَ.»

47 И сус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

وَرَأى يَسُوعُ نَثَنائِيلَ آتِياً نَحْوَهُ، فَقالَ عَنْهُ: «هَذا إسْرائِيلِيٌّ أصِيلٌ لا خِداعَ فِيْهِ!»

48 Н атанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

فَقالَ لَهُ نَثَنائِيلُ: «كَيْفَ عَرَفْتَنِي؟» فَأجابَ يَسُوعُ: «رَأيْتُكَ عِندَما كُنْتَ تَحتَ شَجَرَةِ التِّيْنِ، قَبلَ أنْ يَدْعُوكَ فِيلِبُّسُ.»

49 Н атанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

فَقالَ نَثَنائِيلُ: «يا مُعَلِّمُ، أنتَ ابْنُ اللهِ! أنْتَ مَلِكُ إسْرائِيلَ!»

50 И сус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

فَأجابَهُ يَسُوعُ: «أتُؤْمِنُ بِي لِأنِّي قُلْتُ إنِّي رَأيْتُكَ تَحتَ شَجَرَةِ التِّيْنِ؟ سَتَرَى أعظَمَ مِنْ هَذا.»

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

ثُمَّ قالَ لَهُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ، سَتَرَوْنَ السَّماءَ تَنفَتِحُ وَ‹مَلائِكَةُ اللهِ يَصْعَدُونَ وَيْنزِلُونَ› عَلَى ابْنِ الإنسانِ.»