1 М ежду това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.

أمَرَ شاوُلُ ابنَهُ يُوناثانَ وَضُبّاطَهُ بأنْ يَقتُلُوا داوُدَ. لَكِنَّ يُوناثانَ كانَ يُحِبُّ داوُدَ حُبّاً عَظِيماً.

2 Н о Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;

فَقالَ لِداوُدَ: «احْذَرْ فَأبي شاوُلُ يَتَحَيَّنُ الفُرَصَ لقَتلكَ. فاذهَبْ في الصَّباحِ وَاختَبِئْ فِي الحَقلِ.

3 а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.

وَسَأخرُجُ فِي الصَّباحِ إلَى الحَقل مَعَ أبي. وَسَنَقِفُ فِي الحَقل حَيثُ أنتَ مُختَبِئٌ. سَأتَكَلَّمُ مَعَ أبِي عَنْكَ. وَإنْ عَرَفْتُ شَيئاً سَأُخْبِرُكَ بِهِ.»

4 И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;

فَتَحَدَّثَ يُوناثانُ مَعَ أبيهِ شاوُلَ، فَمَدَحَهُ كَثيراً. وَقالَ يُوناثانُ: «أنْتَ المَلِكُ. وَما داوُدُ إلّا خادِمٌ لَكَ. هُوَ لَمْ يُسِئْ إلَيكَ بِشَيءٍ، فَلا تُسِئْ إلَيهِ. وَهُوَ لَمْ يَفعَلْ إلّا خَيراً مَعَكَ.

5 з ащото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?

ألا تَذكُرُ كَيفَ خاطَرَ بحَياتِهِ عندَما قاتَلَ جُلياتَ وَقَتَلَهُ. فَحَقَّقَ اللهُ نَصْراً عَظيماً لإسْرائِيلَ عَلَى يَدِ داوُدَ. وَأنتَ رَأيتَ ذَلِكَ وَفَرِحْتَ. فَلِماذا تُرٍيدُ أنْ تُؤذِيَ داوُدَ وَهُوَ بَريءٌ؟ لا يُوجَدُ سَبَبٌ يَستَوجِبُ قَتلَهُ.»

6 И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: <Давид> няма да бъде убит.

فاقتَنَعَ شاوُلُ بِكَلام يُوناثانَ. وَقالَ: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ، لَنْ أقتُلَ داوُدَ.»

7 Т огава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; <и> той стоеше пред него както по-напред.

فَدَعا يُوناثانُ داوُدَ وَأخبَرَهُ بِكُلِّ ما دارَ بَينَهُ وَبَينَ شاوُلَ. ثُمَّ أحضَرَ يُوناثانُ داوُدَ إلَى شاوُلَ. فَعادَتِ العَلاقَةُ بَينَ داوُدَ وَشاوُلَ إلَى مَجارِيها كَما فِي السّابِقِ. شاوُلُ يُكَرّرُ مُحاوَلَةَ قَتلِ داوُد

8 И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.

وَنَشَبَتِ الحَرْبُ مَرَّةً أُخْرَى. فَخَرَجَ داوُدُ لِمُقاتَلَةِ الفِلِسْطِيِّينَ. وَألحَقَ بِهِمْ هَزِيمَةً شَديدَةً، فَهَرَبُوا.

9 А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.

وَفِيما بَعْدُ، كانَ داوُدُ يَعزِفُ عَلَى القِيثارِ فِي بَيتِ شاوُلَ. وَكانَ شاوُلُ هُناكَ يَحْمِلُ رُمحاً في يَدِهِ. فَحَلَّ عَلَى شاوُلَ رُوحٌ شِرِّيرٌ مِنَ اللهِ.

10 И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и <Саул> удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.

فَرَمَى شاوُلُ الرُّمحَ عَلَى داوُدَ مُحاولاً قَتلَهُ وَتَسمِيرَهُ عَلَى الحائِطِ. فَتَنَحَّى داوُدُ جانِباً، فَلَمْ يُصِبْهُ الرُّمحُ، بَلِ انغَرَزَ فِي الحائطِ. وَفِي تِلكَ اللَّيلَة هَرَبَ داوُدُ.

11 Т огава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.

فَأرسَلَ شاوُلُ رِجالاً لمُراقَبَة بِيت داوُدَ، وَظَلُّوا هُناكَ طَوالَ اللَّيلِ. وَكانُوا يَنوُونَ قَتلَهُ فِي الصَّباحِ لَدَى خُرُوجِه. لَكِنَّ زَوجَتَهُ ميكالَ حَذَّرَتْهُ وَقالَتْ لَهُ: «اهْرُبِ اللَّيلَةَ لتَنجُوَ، وَإلّا فَإنَّكَ سَتُقتَلُ غَداً.»

12 И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.

ثُمَّ أنزَلَتْهُ مِيكالُ مِنْ أحَد نَوافِذِ البَيتِ. فَهَرَبَ وَنَجا.

13 Т огава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.

فَأخَذَتْ مِيكالُ تِمْثالَ التَّرافيمَ وَلَفَّتهُ بِمَلابِسَ. وَوَضَعَتْ شَعْرَ ماعِزٍ عَلَى رَأْسِهِ. ثُمَّ وَضَعَتِ التِّمثالَ في السَّرِيرِ.

14 И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.

فَأرسَلَ شاوُلُ رُسُلاً لإلقاء القَبْضِ عَلَى داوُدَ. لَكِنَّ مِيكالَ قالَتْ: «إنَّهُ مَرِيضٌ.»

15 Н о Саул <пак> прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.

فَرَجِعَ الرِّجالُ وَأخبَرُوا شاوُلَ، لَكِنَّهُ أعادَهُمْ لِكَي يَرَوا داوُدَ. وَقالَ لَهُمْ: «أحضرُوا داوُدَ إلَيَّ. اجلِبُوهُ عَلَى فِراشهِ إنْ كانَ ذَلِكَ ضَرُورِيّاً، لأقْتُلَهُ.»

16 А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

فَذَهَبَ الرُّسُلُ إلَى بَيْتِ داوُدَ. وَدَخَلُوا غُرفَةَ نَومِهِ. فَلَمْ يَجِدُوا إلّا تِمثالاً يُغَطِّي رَأْسَهُ شَعْرُ ماعِزٍ.

17 И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?

فَقالَ شاوُلُ لِمِيكالَ: «لِماذا خَدَعْتنِي هَكَذا؟ تَرَكْتِ عَدُوِّي يَهرُبُ مِنْ قَبضَتي. وَها هُوَ الآنَ قَدِ اختَفَى.» فَأجابَتْ مِيكالُ شاوُلَ: «هَدَّدَ بِأنْ يَقتُلَنِي إذا لَمْ أُساعِدهُ عَلَى الهَرَبِ.» داوُدُ يَذهَبُ إلَى المُعَسكَراتِ فِي الرّامَة

18 Т ака Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.

تَمَكَّنَ داوُدُ مِنَ النَّجاةِ وَلَجَأ إلَى صَمُوئِيلَ فِي الرّامَةِ. وَأخبَرَ داوُدُ صَمُوئِيلَ بِكُلِّ ما فَعَلَهُ بهِ شاوُلُ. ثُمَّ ذَهَبَ داوُدُ وَصَمُوئيلُ إلَى مُخَيَّماتِ الأنبياءِ.

19 С лед това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.

فَسَمِعَ شاوُلُ أنَّ داوُدَ في مُخَيَّماتِ الأنْبِياءِ فِي الرّامَةِ.

20 И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.

فَأرسَلَ بَعضَ الرِّجالِ لإلقاءِ القَبضِ عَلَى داوُدَ. وَلَمّا وَصَلُوا إلَى المُخَيَّماتِ، كانَتْ هُناكَ مَجمُوعَةٌ مِنَ الأنبِياءِ تَتَنَبَّأُ يَقُودُهُمْ صَمُوئِيلُ. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى رُسُلِ شاوُلَ أيضاً وَبَدَأُوا يَتَنَبَّأُونَ.

21 И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.

فَلَمّا سَمِعَ شاوُلُ بهَذا الأمرِ، أرسَلَ رُسُلاً غَيرَهُمْ، لَكِنَّهُمْ بَدَأُوا هُمْ أيضاً يَتَنَبَّأُونَ. فَأرسَلَ شاوُلُ رُسُلاً مَرَّةً ثالِثَةً، وَراحُوا هُمْ أيضاً يَتَنَبَّأُونَ.

22 Т огава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.

وَأخيراً، ذَهَبَ شاوُلُ نَفسُهُ إلَى الرّامَةِ، وَوَصَلَ إلَى البِئْرِ الكَبِيرَة قُرْبَ البَيدَرِ فِي سِيخُو. فَسَألَ: «أينَ صَمُوئيلُ وَداوُدُ؟» فَأجابَ النّاسُ: «فِي مُخَيَّماتِ الأنبِياءِ قُربَ الرّامَةِ.»

23 И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.

فَخَرَجَ شاوُلُ إلَى مِنْطَقَةِ سَكَنِ الأنْبِياءِ قُرْبَ الرّامَةِ. فَحَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى شاوُلَ، فَبَدَأ يَتَنَبَّأُ أيضاً. وَظَلَّ شاوُلُ يَتَنَبَّأُ طَوالَ الطَّرِيقِ إلَى مِنْطَقَةِ سَكَنِ الأنْبِياءِ في الرّامَةِ.

24 С ъблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

وَخَلَعَ شاوُلُ ثِيابَهُ. وَبَقِيَ هُناكَ عارياً طَوالَ ذَلِكَ النَّهارِ وَطَوالَ تلكَ اللَّيلَة. حَتَّى شاوُلَ تَنَبَّأ هُناكَ أمامَ صَمُوئيلَ. وَلِهَذا يَقُولُ النّاسُ: «أشاوُلُ أيضاً مِنَ الأنبِياءِ؟»