1 И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни <за нея> въпроси; <дойде> с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

وَسَمِعَتْ مَلِكَةُ سَبَأَ بِشُهرَةِ سُلَيْمانَ. فَأتَتْ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ مع حاشِيَةٍ كَبِيرَةٍ فِي مَوْكِبٍ ضَخمٍ بَهِيٍّ. فَكانَ مَعَها جِمالٌ كَثِيرَةٌ تَحمِلُ أطْياباً وَجَواهِرَ وَذَهَباً كَثِيراً. جاءَتْ لِتَمتَحِنَ سُلَيْمانَ بِأسئِلَةٍ صَعْبَةٍ. فَقابَلَتْهُ، وَتَحَدَّثَتْ مَعَهُ فِي كُلِّ المّسائِلِ الَّتِي فِي فِكْرِها.

2 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не <можа> да й обясни.

فَأجابَ سُلَيْمانُ عَنْ أسئِلَتِها، وَلَمْ يَصْعُبْ على سُلَيْمانَ سُؤالٌ مِنْها.

3 А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

فَأدرَكَتْ مَلِكَةُ سَبَأَ عَظَمَةَ حِكْمَةِ سُلَيْمانَ. رَأتْ القَصْرَ الَّذِي بَناهُ،

4 я стията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

وَالطَّعامَ عَلَى مائِدَتِهِ، وَمَجلِسَ كِبارِ مَسْؤُولِيهِ، وَحاشِيَةَ خَدَمِهِ وَثِيابَهُمُ وَالذَّبائِحَ الَّتِي قَدَّمَها فِي بَيتِ اللهِ. فانحَبَسَتْ أنفاسُها دَهشَةً!

5 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

فَقالَتِ المَلِكَةُ لِلمَلِكِ: «سَمِعْتُ فِي بَلَدَي الكَثِيرَ عَنْ حِكْمَتِكَ وَأعمالِكَ. وَكُلُّ ما سَمِعْتُهُ صَحِيحٌ!

6 А з не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

لَمْ أُصَدِّقْ ما سَمِعْتُ بِهِ إلَى أنْ رَأيتُهُ بعَينِي. وَالآنَ أُدرِكُ أنَّ ما أراهُ أعظَمُ بِكَثِيرٍ مِمّا سَمِعْتُ بِهِ. فَثَراؤُكَ وَحِكمَتُكَ تَفُوقُ ما أُخبِرْتُ بِهِ

7 Ч естити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

فَهَنِيئاً لِزَوجاتِكَ وَمُوَظَّفِيكَ! إذْ يُمكِنُهُمْ أنْ يَخدِمُوكَ وَيَسمَعُوا حِكمَتَكَ كُلَّ يَوْمٍ.

8 Д а бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

مُبارَكٌ إلَهُكَ الَّذي رَضِيَ عَنكَ وَأجلَسَكَ عَلَى العَرشِ لِتَكُونَ مَلِكاً تَخدِمُ إلَهَكَ. قَدْ أحَبَّ إلَهُكَ إسْرائِيلَ وَسَيَدعَمُها إلَى الأبَدِ، فَجَعَلَكَ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ، لِتُقيمَ العَدلَ وَالاسْتِقامَةَ.»

9 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

وَأعطَتْ مَلِكَةُ سَبَأَ المَلِكَ سُلَيْمانَ مِئِةً وَعِشرِينَ قِنْطاراً مِنَ الذَّهَبِ، وَكَمِّيَّةً كَبيرَةً مِنَ التَّوابِلِ وَالحِجارَةِ الكَرِيمَةِ. وَلَمْ يُقَدِّمْ إنسانٌ تَوابِلَ فاخِرَةً لِلمَلِكِ سُلَيْمانَ كَتِلكَ الَّتِي قَدَّمَتْها لَهُ مَلِكَةُ سَبَأَ.

10 ( Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

وَجَلَبَ خُدّامُ حُورامَ وَخُدّامُ سُلَيْمانَ ذَهَباً مِنْ أُوفِيرَ. وَجَلَبُوا أيضاً خَشَبَ الصَّندَلِ وَحجارَةً كَريمَةً.

11 А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10: 12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива <дървета> не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

فَاسْتَخدَمَ سُلَيْمانُ خَشَبَ الصَّندَلِ في صُنعِ دَرَجٍ لِبَيتِ اللهِ ، وَلِقَصرِ المَلِكِ، وَلِصُنعِ قَياثيرَ وَرَبابٍ لِلمُرَنِّمينَ. وَلَمْ يَسبِقْ لأحَدٍ أنْ رَأى مِثلَ تِلكَ الأشياءِ الجَميلَةِ الَّتِي صُنِعَتْ مِنْ خَشَبِ الصَّندَل في أرْضِ يَهُوذا.

12 И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен <равното на> онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

ثُمَّ أعطَى المَلِكُ سُلَيْمانُ مَلِكَةَ سَبَأَ هَدايا كَثِيرَةً حَسَبَ كَرَمِهِ المَلَكِيِّ. وَأعطاها فَوقَ ذَلِكَ كُلَّ ما طَلَبَتْهُ، حَتَّى إنَّهُ أعْطاها أكْثَرَ مِمّا جاءَتْ بِهِ. وَبَعدَ ذَلِكَ رَجِعَتِ المَلِكَةُ وَحاشِيَتُها إلَى مَوطِنِها. ثَروَةُ سُلَيْمانَ العَظِيمَة

13 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

وَجَمَعَ سُلَيْمانُ في سَنَةٍ واحِدَةٍ سِتَّ مِئِةٍ وَسِتَّةً وَسِتِّينَ قِنْطاراً مِنَ الذَّهَبِ.

14 о свен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

وَفَضلاً عَنْ شُحناتِ الذَّهَبِ الكَبِيرَةِ، كانَ يَحْصُلُ عَلى ذَهَبٍ وَفِضَّةٍ مِنَ التُّجّارِ الكِبارِ وَالصِّغارِ، وَمِنْ مُلُوكِ العَرَبِ وَوُلاةِ الأرْضِ.

15 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин <сикли> злато се иждиви за всеки щит;

فَصَنَعَ المَلِكُ سُلَيْمانُ مِئَتَي تُرسٍ منَ الذَّهَبِ المَطرُوقِ، في كُلِّ تُرسٍ سِتُّ مِئَةِ مِثْقالٍ مِنَ الذَّهَبِ.

16 и триста щитчета от ковано злато; три <фунта> злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

وَصَنَعَ سُلَيْمانُ أيضاً ثَلاثَ مئَةِ تُرسٍ صَغِيرٍ مِنَ الذَّهَبِ المَطرُوقِ، في كُلِّ تُرسٍ ثَلاثُ مِئَةِ مِثْقالٍ مِنَ الذَّهَبِ. وَوَضَعَها فِي المَبنى المَدْعُوِّ «بَيْتَ غابَةِ لُبْنانَ.»

17 Ц арят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

وَصَنَعَ المَلِكُ عَرشاً عاجياً ضَخْماً، وَغَشّاهُ بِذَهَبٍ نَقِيٍّ.

18 П рестолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

وَكانَ لِلعَرشِ سِتُّ دَرَجاتٍ. وَكانَ لَهُ مَداسٌ مِنَ الذَّهَبِ، وَعَلَى جانِبَيهِ يَدانِ. وَكانَ عَلَى جانِبَيِّ العَرشِ، تَحْتَ اليَدَينِ تَماماً، نَحْتٌ عَلَى شَكلِ أسَدَيْنِ،

19 А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

ثُمَّ اثني عَشَرَ أسَداً: اثنينِ عَلَى طَرَفِي كُلِّ دَرَجَةٍ مِنْ دَرَجاتِ العَرشِ السِّتِّ. وَلَمْ يَكُنْ فِي أيَّةِ مَملَكَةٍ أُخْرَى مِثلُ هَذا العَرشِ.

20 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; <среброто> се считаше за нищо в Соломоновите дни.

وَقَدْ صُنِعَتْ أقداحُ سُلَيْمانَ مِنَ الذَّهَبِ، وَكانَتِ الأطباقُ فِي المَبنَى المُسَمَّى «بَيْتَ غابَةِ لُبْنانَ» مِنْ ذَهَبٍ نَقِيٍّ. وَلَمْ يَكُنْ لِلفِضَّةِ أيّامَ سُلَيْمانَ أيُّ اعْتِبارٍ!

21 З ащото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби <като ония>, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

وَامتَلَكَ المَلِكُ سُفُنَ شَحْنٍ كانَ يُرسِلُها إلَى مَدِينَةِ تَرْشِيشَ مَعَ رِجالِ حِيرامَ. وَكانَتِ السُّفُنُ تعُودُ كُلَّ ثَلاثِ سَنَواتٍ مُحَمَّلَةً بِحُمُولَةٍ جَدِيدَةٍ مِنَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالعاجِ وَالقُرودِ وَالطَّواوِيسِ.

22 Т ака цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

وَفاقَ سُلَيْمانُ كُلَّ مُلُوكِ الأرْضِ غِنَى وَحِكمَةً.

23 И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

وَجاءَ كُلُّ مُلُوكِ الأرْضِ لِزِيارَةِ سُلَيْمانَ وَلِلاستِماعِ إلَى أقوالِهِ الحَكِيمَةِ الَّتِي وَضَعَها اللهُ فِي قَلبِهِ.

24 И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

فَكانَوا يَتَوافَدُونَ عَلَيهِ كُلَّ سَنَةٍ بِهَدايا مِنْ فِضَّةٍ وَمِنْ ذَهَبٍ وَأسلِحَةً وَتَوابِلَ وَخُيولاً وَبِغالاً.

25 С оломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

وَكانَ لَدَى سُلَيْمانَ أربَعَةُ آلافِ حَظِيرَةٍ لِلخَيلِ وَالمَركَباتِ، وَاثنا عَشَرَ ألفَ سائِقِ مَركَبَةٍ. وَقَدْ حَفِظَ سُلَيْمانُ المَركَباتِ فِي مُدُنٍ خاصَّةٍ وَفِي مَدِينَةِ القُدسِ حَيثُ يُقِيمُ هُوَ.

26 И владееше над всичките царе от реката <Евфрат> до филистимската земя и до границите на Египет.

وَكانَ سُلَيْمانُ مَلكاً عَلَى كُلِّ المُلُوكِ منْ نَهر الفُراتِ إلَى أرْضِ الفِلَسطِيِّينَ وَحَتَّى حُدُودِ مِصْرَ.

27 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

وَجَعَلَ المَلِكُ سُلَيْمانُ الفِضَّةَ فِي القُدْسِ بِكَثْرَةِ الحِجارَةِ، وَخَشَبَ الأرْزِ بِكَثْرةِ أشْجارِ الجُمَّيزِ فِي التِّلالِ الغَرْبِيَّةِ.

28 И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

وَجَلَبُوا خُيُولاً لسُلَيْمانَ مِنْ مصْرَ وَمِنْ كُلِّ البِلادِ الأُخرَى. مَوتُ سُلَيْمان

29 А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, <които изрече> против Еровоама, Наватовия син?

أمّا بَقِيَّةُ أعْمالِ سُلَيْمانُ، مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ في كِتاباتِ النَّبِيِّ ناثانَ، وَفِي نُبُوَّةِ أخِيّا الشَّيلُونِيِّ، وَفِي رُؤَى يَعْدُو الرّائِي. كَما كَتَبَ يَعْدُو الرّائِي عَنْ يَرُبْعامَ بْنِ نَباطَ.

30 И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

وَدامَ حُكمُ سُلَيْمانَ عَلَى إسْرائِيلَ كُلِّها أربَعِينَ سَنَةً.

31 Т ака Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

ثُمَّ رَقَدَ سُلَيْمانُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. وَدَفَنَهُ الشَّعبُ فِي مَدِينَةِ داوُدَ أبِيهِ. وَخَلَفَهُ عَلَى العَرشِ ابنُهُ رَحُبْعامُ.