1 И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.

«فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَقِفُ الرَّئِيسُ العَظِيمُ مِيخائِيلُ المَسؤُولُ عَن خِدمَةِ شَعبِكَ، وَسَيَكُونُ هُناكَ وَقتُ ضِيقٍ لَمْ يَأتِ مِثلُهُ مُنذُ صارُوا أُمَّةً وَحَتَّى ذَلِكَ الوَقتِ. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَنجُو كُلُّ شَعبِكَ الَّذِينَ أسماؤُهُمْ مَكتُوبَةٌ فِي الكِتابِ

2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.

وَكُلُّ الرّاقِدِينَ فِي تُرابِ الأرْضِ سَيَقُومُونَ، بَعضُهُمْ إلَى الحَياةِ الأبَدِيَّةِ وَبَعضُهُمْ إلَى العارِ وَالِازدِراءِ الأبَدِيَّيْنِ.

3 Р азумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.

وَالحُكَماءُ سَيُشرِقُونَ كَقُبَّةِ السَّماءِ اللّامِعَةِ، وَالَّذِينَ قادُوا كَثِيرِينَ إلَى البِرِّ سَيَصِيرُونَ كَالنُّجُومِ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.

4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, <когато> мнозина ще я изследват, и знанието <за нея> ще се умножава.

«وَأمّا أنتَ يا دانِيالُ، فَأخْفِ هَذا الكَلامَ وَاختِمْهُ حَتَّى وَقتِ النِّهايَةِ. سَيَجُولُ أُناسٌ كَثِيرُونَ فِي طُولِ الأرْضِ وَعَرضِها، وَالمَعرِفَةُ تَزدادُ.»

5 Т огава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.

وَبَينَما كُنتُ أنظُرُ، وَقَفَ فَجأةً اثْنانِ آخَرانِ هُناكَ، واحِدٌ عَلَى كُلِّ ضِفَّةٍ.

6 И <единият> рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?

وَسَألَ أحَدُهُما الرَّجُلَ اللّابِسَ الكِتّانَ الَّذِي كانَ يَقِفُ فَوقَ المِياهِ وَسَطَ النَّهرِ: «مَتَى تَنتَهِي هَذِهِ الأُمُورُ البَغِيضَةُ؟»

7 И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.

فَرَفعَ الرَّجُلَ اللّابِسَ الكِتّانَ الَّذِي كانَ يَقِفُ فَوقَ مِياهِ النَّهرِ يَدَيهِ نَحوَ السَّماءِ، وَأقسَمَ بِاسْمِ الحَيِّ إلَى الأبَدِ وَقالَ: «سَيَكُونُ ذلِكَ لِثَلاثَةِ مَواسِمَ وَنِصفِ مَوسِمٍ. فَعِندَما تُكسَرُ قُوَّةُ الشَّعبِ المُقَدَّسِ، سَتَكتَمِلُ هَذِهِ الأُمُورُ كُلُّها.»

8 И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?

فَسَمِعْتُ، وَلَكِنَّنِي لَمْ أفهَمْ، فَقُلْتُ: «يا سَيِّدِي، ماذا سيَحدُثُ بَعدَ هَذِهِ الأُمُورِ؟»

9 А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

فَقالَ: «اذهَبْ فِي سَبيلِكَ يا دانِيالُ، لأنَّ هَذِهِ الكَلِماتِ سَتَبقَى مَخفِيَّةً وَمَختُومَةً حَتَّى النِّهايَةِ.

10 М нозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.

كَثِيرُونَ سَيَتِمُّ تَطهِيرُهُمْ وَتَبيِيضُهُمْ وَتَنقِيَتُهُمْ، أمّا الأشرارُ فَسَيُدانُونَ. لَنْ يَفهَمَ أحَدٌ مِنَ الأشرارِ هَذِهِ الأُمورَ، وَأمّا العُقَلاءُ فَسَيَفهَمُونَ.

11 И от времето, когато се премахне всегдашната <жертва>, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.

«فَمِنْ وَقتِ إزالَةِ الذَّبِيحَةِ اليَومِيَّةِ وَحَتَّى إقامَةِ النَّجِسِ المُخَرِّبِ، سَيَكُونُ هُناكَ ألفٌ وَمِئَتانِ وَتِسعُونَ يَوماً.

12 Б лажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

هَنِيئاً لِمَن يُثابِرُ وَيَصِلُ إلَى اليَومِ الألفِ وَالثَلاثِ مِئَةٍ وَخَمسٍ وَثَلاثِينَ.

13 Н о ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.

«وَأمّا أنتَ يا دانِيالُ، فَاذهَبْ وَعِشْ حَياتَكَ حَتَّى النِّهايَةِ. وَسَتَرقُدُ وَتَقُومُ فِي نِهايَةِ الأيّامِ لِتَأخُذَ نَصِيبَكَ.»