1 С лед това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.

وَفِيما بَعْدُ، قالَ أحَدُهُمْ لِيُوسُفَ: «ها أبوْكَ مَرِيضٌ.» فَأخَذَ يُوسُفُ وَلَدَيهِ مَنَسَّى وَأفْرايِمَ مَعَهُ لِرُؤْيَةِ يَعقُوبَ.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

فَقالَ أحَدُهُمْ لِيَعقُوبَ: «ها قَدْ جاءَ ابْنُكَ يُوسُفُ لِرُؤْيَتِكَ.» فَاسْتَجمَعَ يَعقُوبُ قِواهُ وَاعتَدَلَ فِي جِلْسَتِهِ عَلَى السَّرِيرِ.

3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

ثُمَّ قالَ يَعقُوبُ لِيُوسُفَ: «لَقَدْ ظهَرَ لِيَ اللهُ الجَبّارُ فِي لُوزَ، فِي أرْضِ كَنْعانَ وَبارَكَنِي.

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

وَقالَ لِي: ‹ها أنا أُعطِيكَ أبْناءَ كَثِيرِينَ، وَأُكَثِّرَكَ وَعائِلَتَكَ عَدَداً. وَسَأجعَلُكَ وَنَسلَكَ مَجمُوعَةَ شُعُوبٍ. وَسَأُعطِي هَذِهِ الأرْضَ لِنَسلِكَ مِنْ بَعدِكَ مُلْكاً أبَدِيّاً.›

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

وَالآنَ سَيَكُونُ وَلَداكَ اللَّذانِ أنجَبْتَهُما فِي مِصْرَ قَبلَ أنْ آتِيَ إلَيكَ وَلَدَيَّ أنا. إذْ سَيَكُونُ أفْرايِمُ وَمَنَسَّى كَرَأُوبَيْنَ وَشِمْعُونَ.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.

أمّا الأبْناءُ الَّذِينَ تُنجِبُهُمْ بَعْدَهُما فَيَكُونُونَ لَكَ، وَيَأْخُذُونَ جُزءاً مِنَ الأرْضِ المُخَصَّصَةِ لِأفْرايِمَ وَمَنَسَّى.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

وَحِينَ كُنتُ قادِماً مِنْ فَدَّانَ أرامَ، ماتَتْ راحِيلُ فِي الطَّرِيقِ إلَى أرْضِ كَنْعانَ، فَحَزِنْتُ. ماتَتْ قَبلَ مَسافَةٍ قَصِيرَةٍ مِنْ وُصُولِنا إلَى أفْراتَةَ. فَدَفَنْتُها عَلَى طَرِيقِ أفْراتَةَ الَّتِي هِيَ بَيتُ لَحْمِ.»

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

وَلَمّا رَأى إسْرائِيلُ ابْنَي يُوسُفَ سَألَ: «مَنْ هَذانِ الوَلَدانِ؟»

9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

فَقالَ يُوسُفُ لِأبِيهِ: «هَذانِ وَلَدايَ اللَّذانِ أعطانِي إيّاهُما اللهُ.» فَقالَ يَعقُوبُ: «قَرِّبْهُما إلَيَّ، وَسَأُبارِكْهُما.»

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

وَكانَتْ عَينا إسْرائِيلَ ضَعِيفَتَينِ مِنَ الشَّيخُوخَةِ. فَلَمْ يَكُنْ يَرَى جَيِّداً. فَلَمّا قَرَّبَ يُوسُفُ ابْنَيهِ مِنْهُ، قَبَّلَهُما يَعقُوبُ وَعانَقَهُما.

11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

ثُمَّ قالَ إسْرائِيلُ لِيُوسُفَ: «ما تَوَقَّعْتُ أنْ أراكَ ثانِيَةً. لَكِنْ ها قَدْ أكرَمَنِي اللهُ بِرُؤْيَةِ وَلَدَيكَ أيضاً!»

12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

ثُمَّ رَفَعَهُما يُوسُفُ مِنْ حِضْنِ يَعقُوبَ، وَانحَنَى إلَى الأرْضِ أمامَهُ.

13 П осле Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

وَحَمَلَهُما كِلَيهِما، وَوَضَعَ أفْرايِمَ إلَى يَمِينِهِ، أي إلَى يَسارِ إسْرائِيلَ. وَوَضَعَ مَنَسَّى إلَى يَسارِهِ، أي إلَى يَمِينِ إسْرائِيلَ. ثُمَّ قَرَّبَهُما إلَيهِ ثانِيَةً.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

فَمَدَّ إسْرائِيلُ يَدَهُ اليُمْنَى وَوَضَعَها عَلَى رَأْسِ أفْرايِمَ، وَاليُسْرَى عَلَى رَأْسِ مَنَسَّى، وَذِراعاهُ مُتَصالِبَتانِ. وَكانَ مَنَسَّى هُوَ البِكْرَ.

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

ثُمَّ بارَكَ إسْرائِيلُ يُوسُفَ وَقالَ: «أدعُو اللهَ الَّذِي عَبَدَهُ أبَوايَ إبْراهِيمُ وَإسْحاقُ، اللهَ الَّذِي كانَ راعِيَّ كُلَّ حَياتِي إلَى هَذا اليَوْمِ.

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

مَلاكَ اللهِ الَّذِي خَلَّصَنِي مِنْ كُلِّ أذَىً، أنْ يُبارِكَ هَذَينِ الوَلَدينِ. وَأنْ يَجعَلَ اسْمِيَ، وَاسْم أبَوَيَّ إبْراهِيمَ وَإسْحاقَ يَعِيشُ فِيهِما. وَأنْ يُكَثِّرَ نَسلَهُما فِي الأرْضِ.»

17 Н о като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

وَانتَبَهَ يُوسُفُ إلَى أنَّ أباهُ يَضَعُ يَدَهُ اليُمْنَى عَلَى رَأْسِ أفْرايِمَ، فَاسْتَاءَ مِنْ ذَلِكَ. فَأخَذَ يَدَ أبِيهِ وَحاوَلَ إزاحَتَها عَنْ رَأْسِ أفْرايِمَ إلَى رَأْسِ مَنَسَّى،

18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

وَهُوَ يَقُولُ لِأبِيهِ: «لَيسَ هَكَذا، يا أبِي! فَهَذا هُوَ البِكْرُ. فَضَعْ يَدَكَ اليُمْنَى عَلَى رَأْسِهِ.»

19 Н о баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

فَرَفَضَ أبوهُ وَقالَ: «أعلَمُ ذَلِكَ، يا ابْنِي، أعلَمُ. وَهُوَ أيضاً سَيَصِيرُ شَعباً. وَهُوَ أيضاً سَيَصِيرُ عَظِيماً. لَكِنَّ أخاهُ الأصْغَرَ سَيَصِيرُ أعظَمَ مِنْهُ. وَسَيَكُونُ نَسلُهُ مَجمُوعَةً مِنَ الشُّعُوبِ.»

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

فَبارَكَهُما إسْرائِيلُ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ وَقالَ: «حَينُ يُرِيدُ بَنو إسْرائِيلَ أنْ يُبارِكُوا أحَداً سَيَقُولُونَ: ‹لَيتَ اللهَ يَجعَلُكَ كَأفْرايِمَ وَكَمَنَسَّى.›» فَقَدَّمَ اسْمَ أفْرايِمَ عَلى اسْمِ مَنَسَّى!

21 С лед това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

ثُمَّ قالَ إسْرائِيلُ لِيُوسُفَ: «ها أنا أحتَضِرُ. لَكِنَّ اللهَ سَيَكُونُ مَعَكَ، وَسَيَرُدُّكَ إلَى أرْضِ آبائِكَ.

22 В прочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

وَسَأُعطِيكَ حِصَّةً زِيادَةً عَلَى حِصَصِ إخْوَتِكَ مِنَ الأرْضِ الَّتِي أخَذْتُها مِنَ الأمُورِيِّينَ بِسَيفِي وَقَوْسِي.»