1 Т огава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег.

فَجاءَ رِجالُ قِرْياتِ يَعارِيمَ وَأخَذُوا صُندُوقَ اللهِ ، وَأصعَدُوهُ إلَى بَيتِ أبِينادابَ عَلَى التَّلَّةِ. وَكَرَّسُوا ألِعازَرَ بْنِ أبِينادابَ لِحِراسَةِ صُنْدُوقِ اللهِ.

2 И от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа.

وَبَقِيَ الصُّنْدُوقُ فِي قِرياتِ يَعارِيمَ زَمَناً طَوِيلاً. اللهُ يُنقِذُ بَنِي إسْرائِيل وَمَضَتْ عِشرُونَ سَنَةً عَلَى وُجُودِ الصُّنْدُوقِ فِي قِرياتِ يَعارِيمَ. وَعادَ بَنُو إسْرائِيلَ يَتبَعُونَ اللهَ مِنْ جَديدٍ.

3 И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

فَقالَ صَمُوئِيلُ لِبَنِي إسْرائِيلَ: «إنْ كُنتُمْ تَعُودُونَ إلَى اللهِ حَقّاً بِكُلِّ قُلُوبِكُمْ، فَيَنبَغِي أنْ تَتَخَلَّصُوا مِنْ آلِهَتِكُمُ الغَرِيبَةِ. يَنْبَغِي أنْ تَطرَحُوا أصنامَ عَشْتارُوثَ. وَيَنْبَغِي أنْ يَكُونَ وَلاؤُكُمْ كُلُّهُ لِلرَّبِّ، فَتَخدِمُوهُ وَحدَهُ، حِينَئِذٍ، سَيُخَلِّصُكُمْ مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ.»

4 Т огава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа.

فَتَخَلَّصَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ تَماثِيلِ البَعلِ وَعَشْتارُوثَ. وَعَبَدُوا اللهَ وَحدَهُ.

5 П осле Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу.

فَقالَ صَمُوئِيلُ: «لِيَجتَمِعْ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ، وَأنا سَأُصَلِّي إلَى اللهِ مِنْ أجلِكُمْ.»

6 И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа.

فاجتَمَعَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ. وَجاءُوا بِماءٍ وسَكَبُوهُ فِي حَضرَةِ اللهِ. وَصامُوا فِي ذَلِكَ اليَومِ مُعتَرِفِينَ بِخَطاياهُمْ. وَقالُوا: «لَقَدْ أخطَأْنا إلَى اللهِ.» فَعَمِلَ صَمُوئِيلُ قاضِياً لإسْرائِيلَ فِي المِصفاةِ.

7 А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците.

فَلَمّا سَمِعَ الفِلِسْطِيُّونَ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ مُجتَمِعُونَ فِي المِصفاةِ، ذَهَبُوا لِمُقاتَلَتِهِمْ. فَخافَ بَنُو إسْرائِيلَ لَمّا سَمِعُوا بِقُدُومِ الفِلِسْطِيِّينَ.

8 И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците.

وَقالُوا لِصَمُوئِيلَ: «لا تَتَوَقَّفْ عَنِ الصَّلاةِ إلَى إلَهِنا مِنْ أجلِنا. وَاطلُبْ إلَيهِ أنْ يُخَلِّصَنا مِنَ الفِلِسْطِيِّينَ.»

9 З а това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша;

فَأخَذَ صَمُوئِيلُ حَمَلاً وَقَدَّمَهُ ذَبِيحَةً صاعِدَةً للهِ. وَصَلَّى صَمُوئِيلُ إلَى اللهِ مِنْ أجلِ إسْرائِيلَ. فَاسْتَجابَ اللهُ صَلاتَهُ.

10 з ащото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля.

وَاقتَرَبَ الفِلِسْطِيُّونَ أكثَرَ فَأكثَرَ لِمُقاتَلَةِ بَنِي إسْرائِيلَ أثناءَ تَقدِيمِ صَمُوئِيلَ لِلذَّبِيحَةِ. حِينَئِذٍ، أرسَلَ اللهُ قَصْفَ رَعدٍ عالِياً عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ. فَذُعِرُوا وَارتَبَكُوا. فَهَزَمَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ فِي المَعرَكَةِ.

11 И зраилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар.

وَخَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنَ المِصفاةِ، وَطارَدُوا الفِلِسْطِيِّينَ إلَى بَيتِ كارٍ. وَقَتَلُوا الفِلِسْطِيِّينَ عَلَى امْتِدادِ ذَلِكَ الطَّرِيقِ. السَّلامُ يَعُمُّ إسْرائِيل

12 Т огава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ.

وَبَعدَ هَذا نَصَبَ صَمُوئِيلُ حَجَراً تَذكارِيّاً بَينَ مَدينَتَي المِصفاةِ وَالسِّنِّ. وَسَمَّى صَمُوئِيلُ الحَجَرَ «حَجَرَ المَعُونَةِ،» إذْ قالَ: «أعانَنا اللهُ حَتَّى هذا المَكانِ.»

13 Т ака филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила.

انْهَزَمَ الفِلِسْطِيُّونَ. وَلَمْ يَدْخُلُوا أرْضَ إسْرائِيلَ بَعدَ ذَلِكَ. وَكانَ اللهُ عَلَى الفِلِسْطِيِّينَ طَوالَ بَقِيَّةِ حَياةِ صَمُوئِيلَ.

14 И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир.

وَاستَرَدَّ بَنُو إسْرائِيلَ المُدُنَ الَّتِي سَبَقَ أنْ استَولَى عَلَيها الفِلِسْطِيُّونَ عَلى طُولِ المِنطَقَةِ الفِلِسْطِيِّةِ، مِنْ عَقْرُونَ إلَى جَتَّ. وَسادَ أيضاً سَلامٌ بَينَ إسْرائِيلَ وَالأمُّورِيِّينَ.

15 И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си.

وَبَقِيَ صَمُوئِيلُ قاضِياً عَلَى إسْرائِيلَ طَوالَ حَياتِهِ.

16 И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места;

فَكانَ يَطُوفُ كُلَّ سَنَةٍ فِي بَيتَ إيلَ وَالجِلجالِ وَالمِصفاةِ لِيَنظُرَ فِي مَشاكِلِ النّاسِ وَيَحُلَّها.

17 а <после> се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.

وَبَعدَ ذَلِكَ كانَ يَرجِعُ إلَى الرّامَةِ، لِأنَّ بَيتَهُ كانَ هُناكَ. وَبَنَى صَمُوئِيلُ هُناكَ مَذبَحاً للهِ ، وكانَ يَنظُرُ فِي مَشاكِلِ بَنِي إسْرائِيلَ وَيَحُلُّها هُناكَ.