1 П одир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

بَعْدَ ذَلِكَ، ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى مَدِيْنَةِ القُدْسِ فِي أحَدِ الأعيادِ اليَهُودِيَّةِ.

2 А в Ерусалим, близо до овчата <порта>, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

وَكانَتْ هُناكَ بِرْكَةٌ قُرْبُ بابِ الضَّأْنِ تُدْعَى بِالعِبْرِيَّةِ «بَيْتَ حِسْدا،» وَحَولَها خَمْسَةُ مَمَرّاتٍ مَسْقُوفَةٍ،

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

يَرقُدُ فِيْها جَمْعٌ مِنَ المَرْضَى العُمِي وَالعُرْجُ وَالمَشلُولِيْنَ يَنتَظِرونَ تَحريكَ الماءِ.

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

وَكانَ مَلاكٌ يَنْزِلُ بَينَ الحينِ وَالآخَرِ إلى البِرْكَةِ وَيُحَرِّكُ الماءَ. فَكانَ أوَّلُ مَنْ يَنْزِلُ إلَى البِرْكَةِ بَعْدَ تَحْريكِ الماءِ، يُشْفَى مِنْ أيِّ مَرَضٍ فيهِ.

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

وَكانَ هُناكَ رَجُلٌ مَرِيْضٌ مُنْذُ ثَمانٍ وَثَلاثِيْنَ سَنَةً.

6 И сус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече <боледувал>, каза му: Искаш ли да оздравееш?

فَرَآهُ يَسُوعُ راقِداً، وَعَرَفَ أنَّهُ مَرِيْضٌ مُنْذُ وَقْتٍ طَوِيلٍ، فَقالَ لَهُ: «أتُرِيْدُ أنْ تُشْفَى؟»

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

فَأجابَ المَرِيْضُ: «يا سَيِّدُ، لَيْسَ لِي أحَدٌ يُنزِلُنِي إلَى البِرْكَةِ عِندَما يُحَرَّكُ الماءُ. وَحِيْنَ أُحاوِلُ النُّزُولَ، يَنزِلُ شَخْصٌ آخَرُ قَبلِي.»

8 И сус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

فَقالَ لَهُ يَسُوعُ: «قُمْ وَاحْمِلْ فِراشَكَ وَامْشِ.»

9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

فَشُفِيَ الرَّجُلُ فَوْراً، وَحَمَلَ فِراشَهُ وَبَدَأ يَمْشِي. وَكانَ هَذا يَوْمَ سَبْتٍ.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

فَقالَ بَعْضُ اليَهُودِ لِلرَّجُلِ الَّذِي شُفِيَ: «اليَوْمُ هُوَ يَوْمُ السَّبْتِ، وَمِنَ المُخالِفِ لِشَرِيْعَتِنا أنْ تَحمِلَ فِراشَكَ!»

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

فَقالَ لَهُمْ: «الَّذِي شَفانِي هُوَ قالَ لِيْ: ‹احمِلْ فِراشَكَ وَامشِ.›»

12 П опитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

فَسَألُوهُ: «مَنْ هُوَ الَّذِي قالَ لَكَ: ‹احمِلْ فِراشَكَ وَامْشِ›؟»

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

لَكِنَّ الرَّجُلَ الَّذِي شُفِيَ لَمْ يَكُنْ يَعْرِفُ مَنْ هُوَ الَّذِي شَفاهُ، فَقَدْ كانَ هُناكَ جَمْعٌ كَبِيْرٌ مِنَ النّاسِ فِي ذَلِكَ المَكانِ، وَكانَ يَسُوعُ قَدِ انسَحَبَ مِنْ بَيْنِهِمْ.

14 П о-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

وَفِي وَقْتٍ لاحِقٍ، وَجَدَ يَسُوعُ ذَلِكَ الرَّجُلَ فِي ساحَةِ الهَيْكَلِ فَقالَ لَهُ: «ها إنَّكَ قَدْ شُفِيْتَ، فَكُفَّ عَنِ الخَطِيَّةِ حَتَّى لا يُصِيْبَكَ ما هُوَ أسْوَأُ.»

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

فَذَهَبَ الرَّجُلُ وَأخبَرَ أُولَئِكَ اليَهُودَ أنَّ يَسُوعَ هُوَ الَّذِي شَفاهُ.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

فَبَدَأ اليَهُودُ يُلاحِقُونَ يَسُوعَ لِأنَّهُ فَعَلَ ذَلِكَ يَوْمَ السَّبْتِ.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أبِي يَعْمَلُ عَلَى الدَّوامِ، وَلِهَذا يَنبَغِي أنْ أعمَلَ أنا أيضاً.»

18 З атова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и <така> правеше Себе Си равен на Бога.

فَازدادَ اليَهُودُ إصْراراً عَلَى قَتلِهِ. لَيْسَ لِأنَّهُ خالَفَ شَرِيْعَةَ السَّبْتِ فَقَطْ، بَلْ أيضاً لِأنَّهُ قالَ إنَّ اللهَ أبُوهُ، مُساوِياً نَفْسَهُ بِاللهِ. يَسُوعُ يَملِكُ سُلْطانَ الله

19 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «الحَقَّ أقُولُ لَكُمْ: لَيْسَ فِي وُسْعِ الابْنِ أنْ يَعْمَلَ شَيْئاً مُسْتَقِلاً عَنِ الآبِ، لَكِنَّهُ يَعْمَلُ ما يَرَى الآبَ يَعْمَلُهُ. وَمَهْما عَمِلَ الآبُ، فَإنَّ الابْنَ يَعْمَلُهُ أيضاً.

20 З ащото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

الآبُ يُحِبُّ الابْنَ، وَيُرِيْهِ كُلَّ شَيْءٍ يَعْمَلُهُ، بَلْ سَيُرِيْهِ أعمالاً أعظَمَ مِنْ هَذِهِ، وَسَتَتَعَجَّبُونَ.

21 П онеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

لِأنَّهُ مِثلَما يُقِيْمُ الآبُ الأمْواتَ وَيُحيِيْهِمْ، فَإنَّ الابْنَ أيضاً يُحيِي مَنْ يَشاءُ.

22 З ащото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

«الآبُ لا يُحاكِمُ أحَداً، لَكِنَّهُ سَلَّمَ كُلَّ القَضاءِ لِلإبْنِ،

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

وَذَلِكَ لِكَيْ يُكْرِمَ كُلُّ النّاسِ الابْنَ، كَما يُكرِمُونَ الآبَ. فَالَّذِي لا يُكْرِمُ الابْنَ، لا يُكْرِمُ بِذَلِكَ الآبَ الَّذِي أرسَلَهُ أيضاً.

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

«أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: إنَّ مَنْ يَسْمَعُ كَلامِي وَيُؤْمِنُ بِمَنْ أرسَلَنِي، يَنالُ حَياةً إلَى الأبَدِ. وَلا يَكُونُ تَحْتَ حُكْمِ الدَّيْنُونَةِ، بَلْ قَدْ عَبَرَ مِنَ المَوْتِ إلَى الحَياةِ.

25 И стина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

الحَقَّ أقُولُ لَكُمْ: يَأْتِي وَقْتٌ، وَها قَدْ أتَى بِالفِعلِ، حِيْنَ يَسْمَعُ الأمْواتُ صَوْتَ ابْنِ اللهِ، وَمَنْ يَسْمَعُهُ يَحْيا.

26 З ащото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

الآبُ هُوَ مَصْدَرُ الحَياةِ، وَقَدْ أعْطَى الابْنَ أنْ يَكُونَ مَصْدَرَ الحَياةِ أيضاً.

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

وَأعطاهُ سُلْطاناً لِيُحاكِمَ النّاسَ لِأنَّهُ ابْنُ الإنسانِ.

28 Н едейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

«لا تَسْتَغرِبُوا هَذا: فَالوَقْتُ آتٍ حِيْنَ سَيَسْمَعُ كُلُّ الَّذِيْنَ فِي قُبُورِهِمْ صَوْتَهُ.

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

فَيَخرُجُونَ مِنْ قُبُورِهِمْ، وَيَقُومُ الَّذِيْنَ عَمِلُوا ما هُوَ صالِحٌ لِكَيْ يَنالُوا الحَياةً، أمّا الَّذِيْنَ عَمِلُوا ما هُوَ شِرِّيْرٌ فَسَيَقُومُونَ لِكَيْ يُواجِهُوا الدَّيْنُونَةَ. الشَّهادَةُ لِيَسُوع

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

«لَيْسَ فِي وُسْعِي أنْ أعمَلَ شَيْئاً مُسْتَقِلاً عَنِ الآبِ. فَأنا أحكُمُ حَسَبَ ما أسْمَعُ مِنَ الآبِ. وَحُكْمِي عادِلٌ، لِأنِّي لا أسْعَى إلَى عَمَلِ ما أُرِيْدُ، لَكِنِّي أعمَلُ إرادَةَ الَّذِي أرْسَلَنِي.

31 А ко свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

«لَوْ كُنْتُ أنا فَقَطْ أشْهَدُ لِنَفْسِي، فَشَهادَتِي لَيْسَتْ مَقْبُولَةً.

32 Д руг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

لَكِنْ غَيْرِي يَشْهَدُ لِي، وَأنا أعرِفُ أنَّ شَهادَتَهُ لِي مَقْبُولَةٌ.

33 В ие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

«لَقَدْ أرْسَلْتُمْ أُناساً إلَى يُوحَنّا، فَشَهِدَ لِلحَقِّ.

34 ( Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

وَأنا لا أعتَمِدُ عَلَى شَهادَةٍ مِنْ بَشَرٍ، لَكِنِّي أقُولُ هَذا لِتَنالُوا أنتُمُ الخَلاصَ.

35 Т ой беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

كانَ يُوحَنّا مِصْباحاً يَشْتَعِلُ وَيُعْطِي نُوراً. وَأنتُمْ رَضِيْتُمْ بِأنْ تَتَمَتَّعُوا بِنُورِهِ بَعْضَ الوَقْتِ.

36 Н о Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

«لَكِنْ لِي شَهادَةٌ أعظَمُ مِنْ شَهادَةِ يُوحَنّا. فَقَدْ كَلَّفَنِي الآبُ بِأعمالٍ كَيْ أُنجِزَها، وَهِيَ أعمالِي الَّتِي أعمَلُها الآنَ. وَهَذِهِ الأعمالُ تَشْهَدُ لِيْ وَتُبَيِّنُ أنَّ الآبَ قَدْ أرْسَلَنِي.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

«حَتَّى الآبُ نَفْسُهُ الَّذِي أرْسَلَنِي شَهِدَ لِيْ. لَمْ تَسْمَعُوا صَوْتَهُ قَطُّ، وَلا رَأيْتُمْ هَيئَتَهُ.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

وَلَسْتُمْ تَحفَظُونَ كَلِمَتَهُ فِي داخِلِكُمْ، لِأنَّكُمْ تَرْفُضُونَ أنْ تُؤْمِنُوا بِالَّذِي أرْسَلَهُ.

39 В ие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

أنتُمْ تَجتَهِدُونَ فِي دِراسَةِ الكُتُبِ لِأنَّكُمْ تَعتَقِدُونَ أنَّكُمْ سَتَجِدُونَ فِيْها حَياةً أبَدِيَّةً، وَهِيَ نَفْسُها تَشْهَدُ لِيْ.

40 и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

لَكِنَّكُمْ لا تُرِيْدُونَ أنْ تَأْتُوا إلَيَّ وَتَنالُوا هَذِهِ الحَياةَ.

41 О т човеци слава не приемам;

«أنا لا أسْعَى إلَى مَدِيْحٍ مِنْ بَشَرٍ.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

لَكِنِّي أعرِفُكُمْ وَأعرِفُ أنَّ مَحَبَّةَ اللهِ لَيْسَتْ فِي داخِلِكُمْ.

43 А з дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

لَقَدْ جِئْتُ بِاسْمِ أبِي، لَكِنَّكُمْ تَرْفُضُونَ أنْ تَقْبَلُونِي. لَكِنْ إنْ جاءَكُمْ شَخْصٌ آخَرُ بِاسْمِهِ الخاصِّ، فَإنَّكُمْ تَقْبَلُونَهُ.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

فَكَيْفَ سَتُؤْمِنُونَ بِي، وَأنتُمْ تُحِبُّونَ أنْ يَمْدَحَكُمُ الآخَرُونَ، أمّا المَدِيْحُ الَّذِي يَأْتِي مِنَ اللهِ الواحِدِ فَلا تَهْتَمُّونَ بِهِ؟

45 Н е мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

«لا تَظُنُّوا أنِّي أنا سَأشْكُوكُمْ أمامَ الآبِ، فَالَّذِي سَيَشْكُوكُمْ هُوَ مُوسَى الَّذِي بَنَيْتُمْ عَلَيْهِ آمالَكُمْ.

46 З ащото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

فَلَوْ أنَّكُمْ صَدَّقْتُمْ مُوسَى حَقّاً، لَصَدَّقْتُمُونِي أنا أيْضاً، لِأنَّ مُوسَى كَتَبَ عَنِّي.

47 Н о ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

لَكِنْ بِما أنَّكُمْ لا تُصَدِّقُونَ ما كَتَبَهُ، فَكَيْفَ سَتُصَدِّقُونَ كَلامِي؟»