1 В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран.

وَماتَ صَمُوئِيلُ. فاجتَمَعَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ مَعاً وَناحُوا عَلَيهِ. ثُمَّ دَفَنُوهُ فِي بَيتِهِ فِي مَدينَةِ الرّامَةِ. وَانتَقَلَ داوُدُ إلَى صَحراءِ فارانَ.

2 И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил.

وَكانَ هُناكَ رَجُلٌ غَنِيٌّ جِدّاً يَسكُنُ فِي مَعُونَ. فَكانَتْ لَدَيهِ ثَلاثَةُ آلافِ رَأْسٍ مِنَ الغَنَمِ وَألفُ رَأْسٍ منَ الماعِزِ. وَكانَ يَذهَبُ إلَى الكَرمِلِ لِكَي يَجُزَّ صُوفَ غَنَمِهِ.

3 И мето на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род {Или: С кучешки нрави.}.

وَكانَ اسْمُ هَذا الرَّجُلِ نابالَ وَيَنتَمِي إلَى عائِلَةِ كالِبَ. وَكانَ مُتَزَوِّجاً مِنْ أبِيجايِلَ، وَهِيَ امْرأةٌ حَكِيمَةٌ وَجَميلَةٌ. أمّا نابالُ نَفسُهُ، فَكانَ سَيِّئَ الطَّبعِ وَقاسِياً.

4 И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си,

وَكانَ داوُدُ فِي البَرِّيَّةِ عِندَما سَمِعَ أنَّ نابالَ يَجُزُّ غَنَمَهُ.

5 и зпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете:

فَأرسَلَ داوُدُ عَشْرَةَ رِجالٍ لِيَتَحَدَّثُوا إلَى نابالَ. وَأوصاهُمْ داوُدُ فَقالَ: «اذهَبُوا إلَى الكَرمِلِ. زُورُوا نابالَ وَاطمَئِنُّوا عَلَى أحْوالِهِ.»

6 З дравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!

وَطَلَبَ إلَيْهِمْ أنْ يُوصِلُوا هَذِهِ الرِّسالَةَ إلَى نابالَ: سَلامٌ لَكَ، وَسَلامٌ لأهلِ بَيتِكَ وَجَمِيعِ مُمتَلَكاتِكَ.

7 И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

سَمِعْتُ أنَّكَ تَجُزُّ صُوفَ غَنَمِكَ. وَقَدْ كانَ رُعاتُكَ مَعَنا مُدَّةً منَ الزَّمَنِ، لَمْ نُسِئْ إلَيْهِمْ أثناءَها. فَلَمْ نَأْخُذْ شَيئاً مِنهُمْ عِندَما كانُوا فِي الكَرمِلِ.

8 П опитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият <моите> момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка.

اسألْ خُدّامَكَ إنْ أرَدْتَ، وَسَيُخبِرُونَكَ بِصِدقِ ما أقُولُ. فَأرجُو أنْ تُحسِنَ مُعامَلَةَ الفِتيانِ الَّذِينَ أُرسِلُهُمْ إلَيكَ. وَها نَحنُ نَأْتِي إلَيكَ فِي يَومِ خَيرٍ وَفَرَحٍ وَسَلامٍ، فَأرجُو أنْ تُعطِيَ رِجالِي ما تَجُودُ بِه نَفسُكَ. اعمَلْ هَذا المَعرُوفَ مَعِي أنا ابنَكَ وَخادِمَكَ داوُدَ.

9 И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха.

فَذَهَبَ رِجالُ داوُدَ إلَى نابالَ. وَأوصَلُوا رِسالَةَ داوُدَ إلَيهِ.

10 Н о Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си.

فَقالَ نابالُ: «مَنْ هُوَ داوُدُ هَذا؟ وَمَنْ يَكُونُ ابْنُ يَسَّى؟ كَثِيرُونَ هُمُ العَبِيدُ الهارِبُونَ مِنْ سَادَتِهِمْ هَذِهِ الأيّامَ!

11 И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са?

لَدَيَّ خُبزٌ وَماءٌ وَلَحمٌ. لَكنْ هَذَهِ مِنْ أجلِ عَبِيدِي الَّذِينَ يَجُزُّونَ غَنَمِي، وَلَنْ أُعطِيَها لِرِجالٍ لا أعرِفُهُمْ.»

12 И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на <Давида> всички тия думи.

فَرَجِعَ رِجالُ داوُدَ، وَأخبَرُوهُ بكُلِّ ما قالَهُ نابالُ.

13 Т огава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; така и Давид препаса меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

فَقالَ داوُدُ: «تَقَلَّدُوا سُيُوفَكُمْ.» فَتَقَلَّدَ داوُدُ وَرِجالُهُ سُيُوفَهُمْ. فَذَهَبَ مَعَ داوُدَ نَحْوَ أربَعِ مِئَةِ رَجُلٍ، بَينَما بَقِيَ مِئَةُ رَجُلٍ مَعَ المُؤَنِ. أبِيجايِلُ تَمنعُ القتال

14 А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях.

وَتَحَدَّثَ أحَدُ خُدّامِ نابالَ إلَى أبِيجايِلَ، زَوجَةِ سَيِّدِهِ فَقالَ: «أرسَلَ داوُدُ رُسُلاً مِنَ الصَّحراءِ لِلِقاءِ سَيِّدِي، لَكِنَّ سَيِّدِي نابالَ رَدَّهُمْ بِفَظاظَةٍ.

15 Н о тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето;

كانَ رِجالُ داوُدَ هَؤُلاءِ طَيِّبِينَ جِدّاً مَعَنا عِندَما خَرَجنا إلَى الحُقُولِ مَعَ المَواشِي. بَقُوا مَعَنا طَوالَ الوَقتِ دُونَ أنْ يُسِيئُوا إلَينا، أوْ يَأْخُذُوا شَيئاً مِنّا.

16 т е бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците.

حَرَسُونا لَيلاً وَنَهاراً. فَكانُوا مِثلَ سُورٍ حَولَنا عِندَما كُنّا نَرعَى الغَنَمَ بَينَهُمْ.

17 П рочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума.

وَقَدْ أخطَأ سَيِّدِي فِي ما قالَهُ. وَإنِّي أتَوَقَّعُ أنْ يَأْتِيَ شَرٌّ عَلَى سَيِّدِي وَعَلَى كُلِّ عائِلَتِهِ بِسَبَبِ تَصَرُّفِهِ الشِّرِّير وَغَيرِ الحَكِيمِ. فَفَكِّرِي أنتِ بِما يُمكِنُ عَمَلُهُ لِمُعالَجَةِ الوَضعِ.»

18 Т огава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли.

فَأسرَعَتْ أبِيجايِلُ وَجَمَعَتْ مِئَتَي رَغِيفٍ مِنَ الخُبزِ، وَوِعائينِ جِلدِيَّينِ مِنَ النَّبِيذِ، وَخَمسَةَ خِرافٍ مَطبُوخَةٍ، وَخَمسَةَ مَكاييلِ مِنَ الفَرِيكِ، وَسَلَّةً مِنَ الزَّبِيبِ، وَمِئَتَي كَعكَةٍ مِنَ التِّينِ المَكبُوسِ، وَحَمَّلَتْها عَلَى الدَّوابِ.

19 И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо.

ثُمَّ قالَتْ لِخُدّامِها: «اذهَبُوا، وَسَألحَقُ بِكُمْ.» فَعَلَتْ هَذا دُونَ أنْ تُخبِرَ زَوجَها.

20 И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

وَرَكِبَتْ أبِيجايِلُ حِمارَها وَنَزَلَتْ إلَى الجانِبِ الآخَرِ مِنَ الجَبَلِ. فَقابَلَتْ داوُدَ وَرِجالَهُ وَهُمْ خارِجُونَ مِنَ الاتِّجاهِ الآخَرِ.

21 А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро.

وَقالَ داوُدُ: «كانَ كُلُّ ما فَعَلْتُهُ مِنْ أجلِ نابالَ عَبَثاً. حَمَيتُ أملاكَهُ فِي البَرِّيَّةِ. وَحَرِصتُ عَلَى أنْ لا يَضِيعَ خَرُوفٌ واحِدٌ مِنْ خِرافِهِ. كُنتُ طَيِّباً مَعَهُ، فَلَمْ يُعامِلْنِي بِالمِثلِ.

22 Т ака да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко {Еврейски: Пикаещ в стена.} от всичко що е негово.

فَأنا أُقسِمُ أنِّي سَأقتُلُ كُلَّ فَردٍ فِي عائِلَةِ نابالَ قَبلَ حُلُولِ صَباحِ الغَدِ.»

23 И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

فِي تِلكَ اللَّحظَةِ وَصَلَتْ أبِيجايِلُ. فَأسرَعَتْ بِالنُّزُولِ عَنْ حِمارِها، وَانحَنَتْ أمامَ داوُدَ وَوَجهُها إلَى الأرْضِ.

24 И , като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

وَوَقَعَتْ أبِيجايِلُ عِندَ قَدَمَيهِ وَقالَتْ: «أعطِنِي فُرصَةً لِأتَكَلَّمَ مَعكَ يا مَولايَ. اسمَعْ ما سَأقُولُهُ لَكَ، وَاعتَبِرِ الذَّنبَ فِي ما حَدَثَ ذَنبِي أنا.

25 М оля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {Т.е., Безумен.} е името му, и безумие <обитава> в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

لا تَلتَفِتْ إلَى ما فَعَلَهُ هَذا الرَّجُلُ التّافِهُ، نابالُ. فاسْمُهُ يَعنِي ‹أحْمَقَ!› وَهَذا يَتَناسَبُ مَعَهُ حَقّاً. أمّا أنا فَلَمْ أرَ رِجالَكَ الَّذِينَ أرسَلْتَهُمْ.

26 С ега, прочее, господарю мой, <в името> на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

وَها قَدْ مَنَعَكَ اللهُ يا مَولايَ مِنْ قَتلِ الأبرِياءِ وَمنَ الانْتِقامِ لِنَفْسِكَ. وَأنا أتَمَنَّى باللهِ الحَيِّ، وَبِحَياتِكَ، أنْ يَصِيْرَ أعداؤُكَ وَكُلُّ مَنْ يُرِيدُ بِكَ أذَىً كَنابالَ.

27 И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

«ها قَدْ أحضَرْتُ أنا أمَتَكَ لَكَ هَدِيَّةً يا سَيِّدِي، فَأعطِها لِرِجالِكَ.

28 П рости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

وَاغفِرْ لِي ذَنبِي. وَأنا أعرِفُ أنَّ اللهَ سَيُرَسِّخُ عائِلَتَكَ لِأنَّكَ تُحارِبُ حُرُوبَهُ. وَلَنْ يَجِدَ النّاسُ ما يَلُومُونَكَ عَلَيهِ ما دُمتَ حَيّاً.

29 И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

فَإنْ طارَدَكَ شَخصٌ لِيَقتُلَكَ، فَإنَّ حَياتَكَ يا مَولايَ مَحْفوظَةٌ تَحْتَ عِنايَةِ إلَهِكَ. أمّا حَياةُ عَدُوِّكَ فَسَيَرمِيها كَما يُرمَى حَجَرٌ مِنْ مِقلاعٍ.

30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,

وَعَدَكَ اللهُ بِأشْياءَ كَثِيرَةٍ حَسَنَةٍ، وَسَيحَفَظُ وُعُودَهُ لَكَ. وَسَيَجعَلُكَ رَئِيساً عَلَى إسْرائِيلَ.

31 т огава това не ще ти бъде <причина за> съжаление, нито <причина> да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

فَلا تُحزِنْ نَفسَكَ يا مَولايَ، وَلا تُتعِبْ ضَمِيرَكَ بِسَفكِ دَمٍ لا مُبَرِّرَ لَهُ، وَلا هُوَ دِفاعٌ عَنِ نَفسَكِ. وَإنِّي لأرجُو أنْ تَذكُرَنِي حِينَ يُبارِكُكَ اللهُ يا مَولايَ.»

32 Т огава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

فَأجابَ داوُدُ أبِيجايِلَ: «أشْكُرُ اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، لِأنَّهُ أرسَلَكِ لِلِقائِي.

33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

مُبارَكَةٌ أنتِ وَمُبارَكَةٌ رَجاحَةُ عَقلِكِ. فَقَدْ مَنَعْتِنِي اليَومَ مِنْ أنْ أقتُلَ لِأُحَقِّقَ مُرادِيَ.

34 З ащото действително, <заклевам се> в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко.

أُقْسِمُ باللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ الحَيِّ، لَولا أنَّكِ أسرَعتِ لِلِقائِي، لَما أشْرَقَتِ الشَّمْسُ عَلَى أحَدٍ مِنْ عائِلَةِ نابالَ. لَكِنَّ اللهَ مَنَعَنِي مِنْ أنْ أُؤذِيَكِ.»

35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

وَقَبِلَ داوُدُ هَدِيَّةَ أبِيجايِلَ وَقالَ لَها: «اذهَبِي مَعَ السَّلامَةِ. لَقَدْ فَعَلْتُ كَما طَلَبتِ. وَها أنا أُعِيدُكِ راضِيَةً.» مَوتُ نابال

36 А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много.

فَرَجِعَتْ أبِيجايِلُ إلَى نابالَ. وَكانَتْ فِي بَيتِهِ وَلِيمَةٌ كَوَلِيمَةِ المَلِكِ. وَسَكِرَ وَانتَشَى. فَلَمْ تُخبِرْهُ أبِيجايِلُ بِشَيءٍ حَتَّى صَباحِ اليَومِ التّالِي.

37 Н о на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му примря в него, и той стана като камък.

وَفِي الصَّباحِ التّالِي، كانَ نابالُ صاحِياً، فَأخبَرَتْهُ زَوجَتُهُ بِكُلِّ شَيءٍ. فَأُصِيبَ بِنَوبَةٍ قَلبِيَّةٍ وَتَصَلَّبَ كَصَخرَةٍ.

38 И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря.

وَبَعدَ عَشْرَةِ أيّامٍ أصابَهُ اللهُ بِنَوبَةٍ أُخْرَى، فَماتَ.

39 А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

فَلَمّا سَمِعَ داوُدُ أنَّ نابالَ ماتَ، قالَ: «مُبارَكٌ اللهُ. فَقَدْ أهانَنِي نابالُ، لَكِنَّ اللهَ دافَعَ عَنْ كَرامَتِي. مَنَعَنِي اللهُ مِنَ ارتِكابِ إساءَةٍ، وَجَعَلَ نابالَ يَدفَعُ ثَمَنَ الشَّرِّ الَّذِي فَعَلَهُ.» ثُمَّ أرسَلَ داوُدُ رِسالَةً إلَى أبِيجايِلَ طالِباً يَدَها للزَّواجِ.

40 И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

فَذَهَبَ خُدّامُهُ إلَى الكَرمِلِ. وَقالُوا لَها: «أرسَلَنا داوُدُ لِنُحضِرَكِ إلَيهِ، فَهُوَ يَطلُبُكِ زَوجَةً لَهُ.»

41 И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги.

فانحَنَتْ أبِيجايِلُ وَوَجهُها إلَى الأرْضِ. وَقالَتْ: «أنا مُستَعِدَّةٌ أنْ أكُونَ جارِيَةً لِسَيِّدِي داوُدَ، حَتَّى وَلَو لَمْ يَكُنْ لِي عَمَلٌ آخَرُ غَيرَ أنْ أغسِلَ أقْدامَ رِجالِهِ.»

42 Т огава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена.

وَأسرَعَتْ أِبيجايِلُ بِالرُّكُوبِ عَلَى حِمارٍ، وَأخَذَتْ خَمساً مِنْ خادِماتِها مَعَها. فَتَبِعنَ رُسُلَ داوُدَ، وَتَزَوَّجَتْ أبِيجايِلُ مِنْ داوُدَ.

43 Д авид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени.

وَتَزَوَّجَ دَاوُدُ أيضاً أخِينُوعَمَ مِنْ يَزرَعِيلَ، فَكانَتِ الاثْنَتانِ زَوجَتَينِ لِداوُدَ.

44 А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

وَكانَ شاوُلَ قَدْ أعْطَى ابنَتَهُ مِيكالَ – زَوجَةَ داوُدَ – لِرَجُلٍ اسْمُهُ فَلْطِي بْنُ لايِشَ مِنْ مَدِينَةِ جَلِّيمَ.