1 В седмия месец Исмаил, син на Натания Елисамовия син, от царския род, <един> от по-главните царски служители, и десет мъже с него дойдоха при Годолия Ахикамовия син в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа.

فِي الشَّهرِ السّابِعِ أتَى إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا بْنُ ألِيشاماعَ إلَى جَدَلْيا بْنِ أخِيقامَ فِي المِصفاةِ. وَإسْماعِيلُ هَذا مِنَ الأُسرَةِ المَلَكِيَّةِ وَأحَدُ قادَةِ المَلِكِ. وَقَدْ أتَى مَعَ عَشْرَةِ رِجالٍ، وَأكَلُوا مَعَ جَدَلْيا فِي المِصفاةِ.

2 Т огава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, станаха та поразиха с меч Годолия, син на Ахикама Сафановия син, когото вавилонският цар бе поставил над земята, и го убиха.

ثُمَّ قامَ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا وَالرِّجالُ العَشْرَةُ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ، وَاغتالُوا جَدَلْيا بْنَ أخِيقامَ، وَهُوَ الَّذِي عَيَّنَهُ مَلِكُ بابِلَ مُشرِفاً فِي الأرْضِ.

3 И смаил порази и всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и халдейските военни мъже, които се намираха там.

وَقَتَلَ إسْماعِيلُ جَميعَ اليَهُودِ الَّذِينَ كانُوا مَعَ جَدَلْيا فِي المِصفاةِ، وَكَذَلِكَ الجُنُودَ البابِلِيِّينَ الَّذِينَ وَجَدَهُمْ هُناكَ.

4 А на втория ден, след като бе убил Годолия, когато никой още не знаеше за това,

فِي اليَومِ التّالِي لاغتِيالِ جَدَلْيا، لَمْ يَكُنْ أحَدٌ يَعرِفُ أنَّ هَذا قَدْ حَدَثَ.

5 н яколко души от Сихем, от Сило и от Самария, <на брой> осемдесет мъже, с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания <по телата си>, пристигаха с приноси и ливан в ръката си, за да ги принесат на <мястото на> Господния дом.

وَأتَى بَعضُ الرِّجالِ مِنْ شَكِيمَ وَشِيلُوهَ وَالسّامِرَةِ. كانُوا ثَمانِينَ رَجُلاً قَدْ حَلَقُوا لِحاهُمْ وَمَزَّقُوا ثِيابَهُمْ وَجَرَّحُوا أنفُسَهُمْ. وَكانُوا يَحمِلُونَ تَقدِمَةَ قَمحٍ وَبَخُورٍ لِيُقَدِّمُوها فِي هَيكَلِ اللهِ.

6 Т огава Исмаил Натаниевият син излезе от Масфа да ги посрещне, и като вървеше плачеше; и когато ги срещна рече им: Влезте при Годолия Ахикамовия син.

وَخَرَجَ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا مِنَ المِصفاةِ لِيَلتَقِيَ بِهِمْ. وَكانَ يَبكِي فِي طَريقِهِ إلَيْهِمْ. وَعِندَما التَقَى بِهِمْ قالَ: «تَعالَوا إلَى جَدَلْيا بْنِ أخِيقامَ.»

7 И когато дойдоха всред града, Исмаил Натаниевият син ги закла; и той и мъжете, които бяха с него, <ги хвърлиха> всред окопа.

وَعِندَما جاءُوا إلَى وَسَطِ المَدِينَةِ، قَتَلَهُمْ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا وَالرِّجالُ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ، وَألقَوْهُمْ فِي بِئْرٍ.

8 А между тях се намериха десет мъже, които рекоха на Исмаила: Недей ни убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и мед. Така се удържа, и не ги закла с братята им.

لَكِنْ كانَ هُناكَ عَشْرَةُ رِجالٍ مِنهُمْ قالُوا لإسْماعِيلَ: «لا تَقتُلْنا لأنَّ لَدَينا قَمحاً وَشَعِيراً وَزَيتاً وَعَسَلاً مُخَبَّأةً فِي الحَقلِ.» فَكَفَّ عَنْ قَتلِهِمْ مَعَ رِفاقِهِمْ.

9 А окопът, в който Исмаил хвърли всичките трупове на мъжете, които порази, покрай <трупа на> Годолия, беше същият оня <окоп>, който цар Аса бе направил поради страх от Израилевия цар Вааса; и Исмаил Натаниевият син го напълни с убитите.

أمّا البِئْرُ الَّتِي طَرَحَ فِيها جُثَثَ الرِّجالِ الَّذِينَ قَتَلَهُمْ مُتَظاهِراً بِأنَّهُ صَدِيقُ جَدَلْيا، فَكانَ هُوَ البِئْرَ الكَبيرَ الَّذِي حَفَرَهُ المَلِكُ آسا عِندَما هاجَمَهُ بَعْشا، مَلِكُ إسْرائِيلَ. فَقَدْ مَلأهُ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا بِجُثَثِ القَتلَى.

10 С лед това Исмаил заплени всичките люде, останали в Масфа, царските дъщери и всичките люде, останали в Масфа, които началникът на телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия Ахикамовия син; Исмаил Натаниевият син като ги заплени тръгна да отиде при амонците.

وَأسَرَ إسْماعِيلُ باقِيَ الشَّعبِ الَّذِي كانَ فِي المِصفاةِ، بَناتِ المَلِكِ وَكُلَّ الشَّعبِ الَّذِي بَقِيَ فِي المِصفاةِ. وَكانَ نَبُوزَرادانُ – قائِدُ حَرَسِ المَلِكِ – قَدْ وَضَعَهُمْ تَحتَ حِمايَةِ جَدَلْيا بْنِ أخِيقامَ. فَأسَرَهُمْ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا وَاستَعَدَّ للذَّهابِ إلَى بِلادِ العَمُّونِيِّينَ.

11 А Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него, като чуха за всичкото зло, което Исмаил Натаниевият син сторил,

وَسَمِعَ يُوحانانُ بْنُ قارِيحَ وَكُلُّ قادَةِ الجَيْشِ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ عَنْ كُلِّ الشَّرِّ الَّذِي عَمِلَهُ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا.

12 в зеха всичките <си> мъже та отидоха да се бият с Исмаила Натаниевия син; и намериха го при големите води, които са в Гаваон.

فَأخَذُوا كُلَّ رِجالِهِمْ وَذَهَبُوا لِيُحارِبُوا إسْماعِيلَ بْنَ نَثَنْيا، وَوَجَدُوهُ عِندَ البِركَةِ الكَبِيرَةِ فِي جِبعُونَ.

13 И всички люде, които бяха с Исмаила, като видяха Иоанана Кариевия син и всичките военачалници, които бяха с него, зарадваха се.

وَعِندَما رَأى كُلُّ الشَّعبِ المَسبِيِّ الَّذِي كانَ مَعَ إسْماعِيلَ – يُوحانانَ بْنَ قارِيحَ وَكُلَّ قادَةِ الجَيْشِ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ، فَرِحُوا.

14 И тъй, всичките люде, които Исмаил бе запленил от Масфа, се обърнаха та се върнаха, и отидоха при Иоанана Кариевия син.

وَعادَ كُلُّ الشَّعبِ الَّذِي أسَرَهُ إسْماعِيلُ فِي المِصفاةِ إلَى يُوحانانَ بْنِ قارِيحَ.

15 А Исмаил Натаниевият син избяга от Иоанана с осем мъже, и отиде при амонците.

أمّا إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا فَهَرَبَ مَعَ ثَمانِيةٍ مِنْ رِجالِهِ مِنْ يُوحانانَ، وَذَهَبَ إلَى العَمُّونِيِّينَ.

16 Т огава Иоанан Кариевият син и всичките военачалници, които бяха с него, взеха от Масфа всичките останали люде, които беше избавил от Исмаила Натаниевия син след като той бе поразил Годолия Ахикамовия син, <сиреч>, военните мъже, жените, децата и скопците, които беше върнал от Гаваон,

وَأخَذَ يُوحانانُ بْنُ قارِيحَ وَكُلُّ قادَةِ الجَيشِ الَّذِينَ كانُوا مَعَهُ كُلَّ بَقِيَّةِ النّاسِ الَّذِينَ أخَذَهُمْ إسْماعِيلُ بْنُ نَثَنْيا مِنَ المِصفاةِ، بَعدَ أنْ قَتَلَ جَدَلْيا بْنَ أخِيقامَ. وَكانَ الَّذِينَ أرجَعَهُمْ يُوحانانُ مِنْ جِبعُونَ رِجالاً وَجُنُوداً وَنِساءً وَأطفالاً وَخِصياناً. الهُرُوبُ إلَى مِصر

17 и отидоха та се спряха в Хамаамовата керванска спирка, която е при Витлеем, за да отидат и влязат в Египет,

وَذَهَبُوا وَأقامُوا فِي جَيرُوتَ كِمْهامَ الَّتِي تَقَعُ قُربَ بَيتَ لَحْمَ، وَفِي نِيَّتِهِمْ أنْ يَذهَبُوا إلَى مِصرَ،

18 п оради халдейците, защото се уплашиха от тях, понеже Исмаил Натаниевият син беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар бе поставил управител над страната.

لِخَوفِهِمْ مِنَ البابِلِيِّينَ، لأنَّ إسْماعِيلَ بْنَ نَثَنْيا كانَ قَدْ قَتَلَ جَدَلْيا بْنَ أخِيقامَ الَّذِي عَيَّنَهُ مَلِكُ بابِلَ مُشرِفاً فِي الأرْضِ.