1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

المَرأةُ الحَكيمَةُ تَبْنِي بَيتَها، أمّا الحَمقاءُ فَتَهدِمُهُ بِيَدَيها.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

مَنْ يَعيشُ باستِقامَةٍ يَخافُ اللهَ ، أمّا المُنْحَرِفُ فَيَزدَرِي بِهِ.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

يَتَكلَّمُ الأحْمَقُ فَيُسبِّبَ المَتاعبَ لِنَفْسِهِ، أمّا ما يَقُولُهُ الحُكَماءُ فإنهُ يَحْفَظُهُمْ.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

بِدُونِ ثِيرانٍ لِلْعَمَلِ يَظَلُّ المَعلَفُ فارِغاً ونَظِيفاً، فَالْحَصادُ الكَثيرُ يَأتِي بِسَبَبِ عَمَلِ الثَّورِ.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

الشَّاهِدُ الأمينُ لا يَكْذِبُ، وَأمّا شاهِدُ الزُّورِ فَيَنشُرُ الكَذِبَ.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

يَبْحَثُ المُسْتَهْزِئُ عَنِ الحِكْمَةِ فَلا يَجِدُها، وَأمّا المَعْرِفَةُ فَفِي مُتَناوَلِ الفَهِيمِ.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

لا تَمكُثْ طَويلاً أمامَ الأحْمَقِ، فَلَنْ تَتْعلَّمَ مِنْهُ شَيئاً.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

حِكْمَةُ الفَهِيمِ فِي سُلُوكِهِ، وَأمّا حَماقَةُ الحَمْقَى فَهِيَ حَياةُ الغِشِّ.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

يَسْخَرُ الأحْمَقُ مِنَ التَّعوِيضِ عَنْ أخْطائِهِ، أمّا الأبرارُ فَمُسْتَعِدُّونَ لِذلِكَ.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

الإنْسانُ فَقَطْ يَعْرِفُ مَرارةَ نَفْسِهِ، وَفَرَحُهُ لا يشْعُرُ بِهِ أحَدٌ سِواهُ.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

يَنهَدِمُ بَيتُ الأشْرارِ، أمّا خَيمَةُ المُستَقِيمينَ فَتَبقَى إلَى الأبَدِ.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

تُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلإنِسانِ كَأنَّها مُستَقِيمَةٌ، وَلِكِنَّها تُؤَدِّي إلَى المَوتِ.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

يَتألَّمُ القّلْبُ وَهُوَ يَضْحَكُ، وَنِهايَةُ الطَّرَبِ كَآبَةٌ.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

يُجازَى غَيْرُ الأمِينِ عَلَى ما يَعْمَلُهُ، وَيُكافَأُ الصّالِحُ عَلَى ما يَعْمَلُهُ.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

يُصَدَّقُ السّاذَجُ كُلَّ شَيْءٍ، وَأمّا الذَّكِيُّ فَيَنْتَبِهُ إلَى ما يَعْمَلُهُ.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

الحَكَيمُ حَريصٌ يَحيدُ عَنِ الشَّرِّ، وَأمّا الأحْمَقُ فَيَتَصَرَّفُ بِطَيْشٍ وَهُوَ واثِقٌ بِنَفسِهِ.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

سَريعُ الغَضَبِ قَدْ يَعْمَلُ أمُوراً حَمْقاءَ، وَأمّا الماكِرُ فَمَكرُوهٌ.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

يَرِثُ السُّذَّجُ حَماقَةً، وَيُكافَأُ الأذْكِياءُ بِنَوالِ المَعْرِفَةِ.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

يَنْحَنِي الأشْرارُ أمامَ الأخْيارِ الصّالِحِينَ، وَسَيَرْكَعُونَ عِنْدَ أبْوابِ الأبْرارِ.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

الفَقِيرُ مَكْرُوهٌ حَتَّى مِنْ جارِهِ، أمّا الغَنِيُّ فَمُحِبُّوهُ كَثِيرُونَ.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

يُخْطِئُ مَنْ يَحْتَقِرُ صاحِبَهُ، وَهَنِيئاً لِمَنْ يَرْحَمُ المَساكِينَ وَيُساعِدُهُمْ.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

الّذِينَ يُخَطِّطُونَ لِلشَّرِّ يَضِلُّونَ، أمّا الّذِينَ يُخْطِّطُونَ لِلخَيرِ فَلَهُمُ الرَّحمَةُ وَالأمانُ.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

هُناكَ فائِدَةٌ مِنَ العَمَلِ الجادِّ، أمّا الكَلامُ دُونَ عَمَلٍ فَيُؤَدِّي إلَى الفَقْرِ.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

يُكافَأُ الحُكْماءُ بِالغِنَى، أمّا الحَمْقَى فيُكافَأون بِالحَماقَةِ.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

الشّاهِدُ الصّادِقُ يُنَجِّي كَثِيرِينَ، وَالمُتَكَلِّمُ بِالكَذِبِ يُؤْذِي الآخَرِينَ.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

الّذِي يَخافُ اللهَ يَأمَنُ، وَيَكُونُ مَلجَأً لأبْنائِهِ.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

مَخافَةُ اللهِ تُعْطِي حَياةً حَقِيقِيَّةً، وَتُنْقِذُ الإنْسانَ مِنْ فَخِّ المَوْتِ.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

المَملكةُ كَثيرةُ الشَّعبِ تَأْتِي بِالكَرامَةِ للْمَلِكِ، وَالعَدَدُ القَلِيلُ يأْتِي بِالخِزْي للْقاَئِدِ.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

طَوِيلُ البالِ ذَكِيٌّ جِدّاً، وَأمّا سَرِيعُ الغَضَبِ فَهُوَ أحْمَقُ.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

القَلْبُ المَلِيءُ بِالسَّلامِ يُنَشِّطُ الجِسْمَ، أمّا الغِيرَةَ فَتُسَبِّبُ المَرَضَ.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

مَنْ يَظلِمُ الفَقِيرَ إنَّما يُهينُ اللهَ، وَمَنْ يَرحَمُ المِسْكِينَ يُكْرِمُ اللهَ.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

فِي المَتاعِبِ يُعانِي الأشْرارُ، وَأمّا البارُّ فَلَهُ رَجاءٌ حَتَّى لَحظَةِ مَوتِهِ.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

تَسْتَقِرُّ الحِكْمَةُ فِي قَلْبِ الحَكِيمِ، لَكِنَّكَ تَبحَثُ عَنْها بِعَناءٍ في قَلْبِ الأحْمَقِ.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

البِرُّ يُعَظِّمُ مَكانَةَ الأُمَّةِ، وَالخَطِيَّةَ عارُ الشُّعُوبِ.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

يَرْضَى المَلِكُ عَنِ الخادِمِ الفَهِيمِ، وَيَغْضَبُ عَلَى الخادِمِ المُخْزِي.