1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

La mujer sabia edifica su casa, Pero la necia la derriba con sus manos.

2 К ойто ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

El que anda en rectitud teme al Señor, Pero el de perversos caminos Lo desprecia.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

En la boca del necio hay una vara para su espalda, Pero los labios de los sabios los protegerán.

4 Д ето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

Donde no hay bueyes, el pesebre está limpio, Pero mucho rendimiento se obtiene por la fuerza del buey.

5 В ерният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

El testigo veraz no mentirá, Pero el testigo falso habla mentiras.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

El insolente busca sabiduría, y no la halla, Pero para el hombre entendido el conocimiento es fácil.

7 О тмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Apártate de la presencia del necio, Porque en él no discernirás palabras de conocimiento.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

La sabiduría del prudente está en entender su camino, Pero la necedad de los necios es engaño.

9 П риносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

Los necios se ríen del pecado, Pero entre los rectos hay buena voluntad.

10 С ърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

El corazón conoce su propia amargura, Y un extraño no comparte su alegría.

11 К ъщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

La casa de los impíos será destruida, Pero la tienda de los rectos florecerá.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

Hay camino que al hombre le parece derecho, Pero al final, es camino de muerte.

13 Д аже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

Aun en la risa, el corazón puede tener dolor, Y el final de la alegría puede ser tristeza.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

El de corazón descarriado se saciará de sus caminos, Pero el hombre bueno estará satisfecho con el suyo.

15 П ростият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

El simple todo lo cree, Pero el prudente mira bien sus pasos.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

El sabio teme y se aparta del mal, Pero el necio es arrogante y descuidado.

17 Я довитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

El hombre pronto a la ira obra neciamente, Y el hombre de malos designios es aborrecido.

18 Б езумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

Los simples heredan necedad, Pero los prudentes son coronados de conocimiento.

19 З лите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

Los malos se inclinarán ante los buenos, Y los impíos, a las puertas del justo.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

Aun por su vecino es odiado el pobre, Pero muchos son los que aman al rico.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

El que desprecia a su prójimo peca, Pero es feliz el que se apiada de los pobres.

22 Н е заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

¿No se perderán los que traman el mal ? Pero misericordia y verdad recibirán los que planean el bien.

23 О т всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

En todo trabajo hay ganancia, Pero el vano hablar conduce sólo a la pobreza.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

La corona de los sabios es su riqueza, Pero la necedad de los necios es insensatez.

25 В ерният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

El testigo veraz salva vidas, Pero el que habla mentiras es traidor.

26 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

En el temor del Señor hay confianza segura, Y a los hijos dará refugio.

27 С трахът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

El temor del Señor es fuente de vida, Para evadir los lazos de la muerte.

28 К огато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

En la multitud del pueblo está la gloria del rey, Pero en la falta de pueblo está la ruina del príncipe.

29 К ойто не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

El lento para la ira tiene gran prudencia, Pero el que es irascible ensalza la necedad.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

Un corazón apacible es vida para el cuerpo, Pero las pasiones son podredumbre de los huesos.

31 К ойто угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

El que oprime al pobre afrenta a su Hacedor, Pero el que se apiada del necesitado Lo honra.

32 Н ечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

El impío es derribado por su maldad, Pero el justo tiene un refugio cuando muere.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

En el corazón del prudente reposa la sabiduría, Pero en medio de los necios no se da a conocer.

34 П равдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

La justicia engrandece a la nación, Pero el pecado es afrenta para los pueblos.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

El favor del rey es para el siervo que obra sabiamente, Pero su enojo es contra el que obra vergonzosamente.