1 И зпитайте себе си, да! изпитайте, Народе безсрамни,

Congréguense, congréguense, Oh nación sin pudor,

2 П реди да влезе указът <в сила>, - (Денят минава като плява,) - Преди да ви сполети лютия гняв Господен, Преди да ви постигне денят на гнева Господен.

Antes que entre en vigencia el decreto (como tamo pasa el día ), Antes que venga sobre ustedes El ardor de la ira del Señor, Antes que venga sobre ustedes El día de la ira del Señor.

3 Т ърсете Господа, всички кротки на земята, Които извършвате съдбите Му; Търсете правда, търсете кротост, Негли бъдете покрити в деня на гнева Господен.

Busquen al Señor, Todos ustedes, humildes de la tierra Que han cumplido Sus preceptos; Busquen la justicia, busquen la humildad. Quizá serán protegidos El día de la ira del Señor.

4 З ащото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен; Ще изгонят Азот на пладне, И Акарон ще се изкорени.

Porque Gaza será abandonada, Y Ascalón desolada; Asdod será expulsada al mediodía, Y Ecrón será desarraigada.

5 Г орко на жителите на морските брегове, На Херетцкия народ! Словото Господно е против вас; И тебе, Ханаане, Филистимска земльо, Ще те погубя, та да няма <у тебе> жители.

¡Ay de los habitantes de la costa del mar, La nación de los Cereteos! La palabra del Señor está contra ustedes: Canaán, tierra de los Filisteos, Yo te destruiré hasta que no quede habitante alguno.

6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари И огради за стада.

Y la costa del mar se convertirá en pastizales (praderas), En campos para pastores y rediles para ovejas.

7 И <това> крайморие ще бъде за останалите от Юдовия дом; Там ще пасат <стадата си>; В къщите на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техният Бог ще ги посети И ще ги върне от плена им.

La costa será Para el remanente de la casa de Judá; Allí apacentarán Y en las casas de Ascalón reposarán al atardecer; Porque el Señor su Dios los cuidará Y los hará volver de su cautiverio.

8 Ч ух хулата на Моава, И укорите на амонците, С които хулеха людете Ми И горделиво нарушиха границата им.

“He oído las afrentas de Moab Y los ultrajes de los Amonitas, Con los cuales afrentaron a Mi pueblo Y se engrandecieron sobre su territorio.

9 З атова <заклевам се> в живота Си казва Господ на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, И амонците като Гомор, Място завладяно от коприви и солници, - вечна пустота; Останалите от людете Ми ще ги оберат, И оцелелите от народа Ми ще ги наследят.

“Por tanto, vivo Yo,” declara el Señor de los ejércitos, Dios de Israel “que Moab será como Sodoma, Y Amón como Gomorra: Campo de ortigas y mina de sal, Una desolación perpetua. El remanente de Mi pueblo los saqueará, Y el resto de Mi nación los heredará.”

10 Т ова ще им стане поради гордостта им, Защото укориха людете на Господа на Силите И се надигаха против тях.

Esto tendrán ellos como pago por su orgullo, porque han afrentado y se han engrandecido sobre el pueblo del Señor de los ejércitos.

11 Г оспод ще бъде страшен за тях, Защото ще изнури всичките земни богове; И всичките острови на народите Ще Му се кланят, всеки от мястото си.

Terrible será el Señor contra ellos, porque debilitará a todos los dioses de la tierra; y se inclinarán a El todas las costas de las naciones cada una desde su lugar.

12 И вие, етиопяни, Вие ще бъдете убити с меча Ми.

“También ustedes, Etíopes, serán muertos por Mi espada.”

13 Т ой ще простре ръката Си против север И ще погуби Асир Ще обърне Ниневия на пустота, На място безводно като пустинята.

El extenderá Su mano contra el norte Y destruirá a Asiria, Y hará de Nínive una desolación, árida como el desierto.

14 Ч ерди ще лежат всред нея, Всякакъв вид животни; Пеликанът и ежът ще обитават в капителите й; Гласът им ще екне в прозорците; Пустота ще има в праговете, Защото Той ще я лиши от кедровите <изделия>.

Los rebaños se echarán en medio de ella, Toda clase de animales. Tanto el pelícano como el erizo Pasarán la noche en los capiteles; El ave cantará en la ventana, Habrá desolación en el umbral, Porque El ha dejado al descubierto el entablado de cedro.

15 Т оя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си.

Esta es la ciudad divertida Que vivía confiada, Que decía en su corazón: “Yo soy, y no hay otra más que yo.” ¡Cómo ha sido hecha una desolación, Una guarida de fieras! Todo el que pase por ella silbará Y agitará su mano.