1 З атръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,

Toquen trompeta en Sion, Y suenen alarma en Mi santo monte. Tiemblen todos los habitantes de la tierra, Porque viene el día del Señor; Ciertamente está cercano,

2 Д ен тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, <Бързащ> като зората, която се разпростира върху планините; <Идат> люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

Día de tinieblas y densas sombras, Día nublado y de densa oscuridad. Como la aurora sobre los montes, se extiende Un pueblo grande y poderoso; Nunca ha habido nada semejante a él, Ni tampoco lo habrá después Por años de muchas generaciones.

3 О гън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

Delante de él consume el fuego, Y detrás de él abrasa la llama. Como el huerto del Edén es la tierra delante de él; Y detrás de él, un desierto desolado, Y de él nada escapa.

4 В идът им е като вида на коне; И тичат като конници.

Como aspecto de caballos es su aspecto, Y como corceles de guerra, así corren.

5 К ато тропот от колесници <се чува >Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като <шум> <на> силни люде опълчени на бой.

Como estrépito de carros Saltan sobre las cumbres de los montes, Como el crepitar de llama de fuego que consume la hojarasca, Como pueblo poderoso dispuesto para la batalla.

6 П ред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.

Ante él tiemblan los pueblos, Palidecen todos los rostros.

7 Т е тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.

Como valientes corren, Como soldados escalan la muralla; Cada uno marcha por su camino, Y no se desvían de sus sendas.

8 Н е се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си.

No se aprietan uno contra otro, Cada cual marcha por su calzada; Y cuando irrumpen por las defensas, No rompen las filas.

9 С пускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.

Se lanzan sobre la ciudad, Corren por la muralla, Suben a las casas, Entran por las ventanas como ladrones.

10 З емята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.

Ante ellos tiembla la tierra, Se estremecen los cielos, El sol y la luna se oscurecen, Y las estrellas pierden su resplandor.

11 И Господ издава гласа Си пред <тая> Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?

El Señor da Su voz delante de Su ejército, Porque es inmenso Su campamento, Porque poderoso es el que ejecuta Su palabra. Grande y terrible es en verdad el día del Señor, ¿Y quién podrá soportarlo ? Invitación al Arrepentimiento

12 Н о, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;

“Aun ahora,” declara el Señor “vuelvan a Mí de todo corazón, Con ayuno, llanto y lamento.

13 И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

Rasguen su corazón y no sus vestidos.” Vuelvan ahora al Señor su Dios, Porque El es compasivo y clemente, Lento para la ira, abundante en misericordia, Y se arrepiente de infligir el mal.

14 К ой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, <Колкото> за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?

¿Quién sabe si reconsidere y se apiade, Y deje tras sí bendición, Es decir, ofrenda de cereal y libación Para el Señor su Dios?

15 З атръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;

Toquen trompeta en Sion, Promulguen ayuno, convoquen asamblea.

16 С ъберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;

Reúnan al pueblo, santifiquen la asamblea, Congreguen a los ancianos, Reúnan a los pequeños y a los niños de pecho. Salga el novio de su aposento Y la novia de su alcoba.

17 Н ека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?

Entre el pórtico y el altar, Lloren los sacerdotes, ministros del Señor, Y digan: “Perdona, oh Señor, a Tu pueblo, Y no entregues Tu heredad al oprobio, A la burla entre las naciones. ¿Por qué han de decir entre los pueblos: ‘Dónde está su Dios ?’” Misericordia del Señor

18 Т огава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.

Entonces el Señor se llenará de celo por Su tierra, Y tendrá piedad de Su pueblo.

19 И Господ рече в отговор на людете Си: Ето, Аз ще ви пратя житото, Виното и маслото, та ще се наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;

El Señor responderá a Su pueblo: “Yo les enviaré grano, vino nuevo y aceite, Y se saciarán de ello, Y nunca más los entregaré al oprobio entre las naciones.

20 Н о ще отдалеча от вас северната <язва>, И ще я оттласна в безводна и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.

Al ejército del norte lo alejaré de ustedes Y lo echaré a una tierra árida y desolada, Su vanguardia hacia el mar oriental, Y su retaguardia hacia el mar occidental. Y ascenderá su hedor y subirá su fetidez, Porque ha hecho cosas terribles.”

21 Н е бой се, земьо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.

No temas, oh tierra, regocíjate y alégrate, Porque el Señor ha hecho grandes cosas.

22 Н е се плашете, полски животни; Защото пасищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.

No teman, bestias del campo, Porque los pastos del desierto han reverdecido, Porque el árbol ha dado su fruto, La higuera y la vid han producido en abundancia.

23 Р адвайте се, прочее, и вие, сионови чада, И веселете се в Господа вашия Бог; Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, И ви наваля дъжд - есенен и пролетен - В първия <месец>.

Hijos de Sion, regocíjense Y alégrense en el Señor su Dios; Porque El les ha dado la lluvia temprana (de otoño) para su vindicación, Y les ha hecho descender la lluvia, La lluvia temprana y la tardía (de primavera) como en el principio.

24 Г умната ще се напълнят с жито, И линовете ще се преливат с вино и масло.

Y las eras se llenarán de grano, Y las tinajas rebosarán de vino nuevo y de aceite virgen.

25 И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, Изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас.

“Entonces los compensaré por los años En que devoraban la langosta, El pulgón, el saltón y la oruga, Mi gran ejército, que envié contra ustedes.

26 И ще ядете изобилно и ще се наситите, И ще хвалите името на Господа вашия Бог, Който е постъпвал чудесно с вас; И людете Ми няма никога да се посрамят.

Tendrán mucho que comer y se saciarán, Y alabarán el nombre del Señor su Dios, Que ha obrado maravillosamente con ustedes; Y nunca jamás será avergonzado Mi pueblo.

27 И ще познаете, че Аз съм всред Израиля, И че съм Господ вашият Бог, и че няма друг; И людете Ми няма никога да се посрамят.

Y sabrán que en medio de Israel estoy Yo, Y que Yo soy el Señor su Dios Y no hay otro. Nunca jamás será avergonzado Mi pueblo. Derramamiento del Espíritu de Dios

28 И след това Ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения;

Y sucederá que después de esto, Derramaré Mi Espíritu sobre toda carne; Y sus hijos y sus hijas profetizarán, Sus ancianos soñarán sueños, Sus jóvenes verán visiones.

29 О ще и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни.

Y aun sobre los siervos y las siervas Derramaré Mi Espíritu en esos días.

30 И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим.

Haré prodigios en el cielo y en la tierra: Sangre, fuego y columnas de humo.

31 С лънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.

El sol se convertirá en tinieblas, Y la luna en sangre, Antes que venga el día del Señor, grande y terrible.

32 И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.

Y todo aquél que invoque el nombre del Señor Será salvo; Porque en el Monte Sion y en Jerusalén Habrá salvación, Como ha dicho el Señor, Y entre los sobrevivientes estarán los que el Señor llame.