1 А Иов в отговор рече:

Entonces Job respondió:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

“Aun hoy mi queja es rebelión; Su mano es pesada a pesar de mi gemido.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

¡Quién me diera saber dónde encontrarlo, Para poder llegar hasta Su trono!

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

Expondría ante El mi causa, Llenaría mi boca de argumentos.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

Aprendería yo las palabras que El me respondiera, Y entendería lo que me dijera.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

¿Discutiría El conmigo con la grandeza de Su poder ? No, ciertamente me prestaría atención.

7 Т огава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

Allí el justo razonaría con El, Y yo sería librado para siempre de mi Juez.

8 & lt;Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

Me adelanto, pero El no está allí, Retrocedo, pero no Lo puedo percibir;

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

Cuando se manifiesta a la izquierda, no Lo distingo, Se vuelve a la derecha, y no Lo veo.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

Pero El sabe el camino que tomo; Cuando me haya probado, saldré como el oro.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

Mi pie ha seguido firme en Su senda, Su camino he guardado y no me he desviado.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Del mandamiento de Sus labios no me he apartado, He atesorado las palabras de Su boca más que mi comida.

13 Н о Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

Pero El es único, ¿y quién Lo hará cambiar? Lo que desea Su alma, eso hace.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

Porque El hace lo que está determinado para mí, Y muchos decretos como éstos hay con El.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

Por tanto, me espantaría ante Su presencia; Cuando lo pienso, siento terror de El.

16 З ащото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

Es Dios el que ha hecho desmayar mi corazón, Y el Todopoderoso el que me ha perturbado;

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Pero no me hacen callar las tinieblas, Ni la densa oscuridad que me cubre.