1 А Иов в отговор рече:

¶ Then Job answered and said,

2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Today I will also speak with bitterness; my stroke is heavier than my groaning.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Oh, that I knew where I might find him! That I might come even to his seat!

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

I would order judgment before him and fill my mouth with arguments.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

I would know the words which he would answer me and understand what he would say unto me.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Will he plead against me with his great power? No, but rather he would put it in me.

7 Т огава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

There the righteous might dispute with him; and should I escape for ever from the one who condemns me.

8 & lt;Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

¶ Behold, I shall go to the east and not find him; and to the west, but I cannot perceive him;

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

if he is working to the north, I shall not see him; to the south, he hides himself, that I shall not see him.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

But he has known the way that I take; he has tried me, and I have come forth as gold.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

My feet have held to his steps, I have kept his way, and have not departed.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Neither have I separated myself from the commandment of his lips; I have esteemed the words of his mouth more than my necessary food.

13 Н о Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¶ But if he determines something, who can turn him? His soul desired it, and he did it.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

Therefore, he will finish that which is necessary for me; and there are many such things in him.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

Therefore, I shall fear before his face; I shall consider, and I shall fear him.

16 З ащото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

For God has made my heart tender, and the Almighty has frightened me.

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Why was I not cut off before the darkness, neither has he covered my face with the darkness.