1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

¶ And it came to pass as he went into the house of one of the princes of the Pharisees to eat bread on the sabbath day that they watched him.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

And, behold, there was a certain man before him who had the dropsy.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

And Jesus, answering, spoke unto the lawyers and Pharisees, saying, Is it lawful to heal on the sabbath day?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

And they were silent. And he took him and healed him and dismissed him

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

and answered them, saying, Which of you shall have an ass or an ox fallen into a pit and will not straightway pull him out on the sabbath day?

6 И не можаха да отговорят на това.

And they could not answer him as to these things.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

¶ And observing how they chose the first seats at the table, he put forth a parable to those who were invited, saying unto them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

When thou art called to a wedding by anyone, do not sit down in the highest place, lest a more honourable man than thou be invited of him,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

and he that called thee and him come and say to thee, Give this man place, and thou begin with shame to have the lowest place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

But when thou art called, go and sit down in the lowest place that when he that invited thee comes, he may say unto thee, Friend, come up higher; then shalt thou have glory in the presence of those that sit at the table with thee.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

For whosoever exalts himself shall be abased, and he that humbles himself shall be exalted.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Then said he also to him that invited him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends nor thy brethren, neither thy kinsmen nor thy rich neighbours, lest they also invite thee again, and a recompense be made thee.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when thou makest a banquet, call the poor, the maimed, the lame, the blind,

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

and thou shalt be blessed, for they cannot recompense thee; for thou shalt be recompensed at the resurrection of the just.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¶ And when one of those that sat at the table with him heard these things, he said unto him, Blessed is he that shall eat bread in the kingdom of God.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Then said he unto him, A certain man made a great supper and called many

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

and sent his slave at supper time to say to those that were called, Come, for all things are now ready.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

And they all with one consent began to make excuse. The first said unto him, I have bought a field, and I have need to go and see it; I pray thee have me excused.

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them; I pray thee have me excused.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

And another said, I have married a wife, and therefore I cannot come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

So that slave came and showed his lord these things. Then the husband of the house, being angry, said to his slave, Go out quickly into the streets and lanes of the city and bring in here the poor and the maimed and the halt and the blind.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

And the slave said, Lord, it is done as thou hast commanded, and yet there is room.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the lord said unto the slave, Go out into the highways and hedges and compel them to come in that my house may be filled.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

For I say unto you, That none of those men which were called shall taste of my supper.

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

¶ And great multitudes went with him, and he turned and said unto them,

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If anyone comes to me and does not hate his father and mother and wife and children and brethren and sisters, and even his own life also, he cannot be my disciple.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

And whosoever does not bear his cross and come after me cannot be my disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

For which of you intending to build a tower does not sit down first and count the cost, whether he has sufficient to finish it?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

Lest perhaps after he has laid the foundation and is not able to finish it, all that behold it begin to mock him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

saying, This man began to build, and was not able to finish.

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

Or what king going to make war against another king does not sit down first and consult whether he is able with ten thousand to meet him that comes against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is yet a great way off, he sends an embassy and desires conditions of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So likewise, any one of you that does not forsake all that he has cannot be my disciple.

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt is good; but if the salt has lost its savour, with what shall it be seasoned?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is neither good for the land, nor for the dunghill; it is cast out. He that has ears to hear, let him hear.