1 М ежду това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

¶ In the meantime, when there were gathered together an innumerable multitude of people, insomuch that they trode one upon another, he began to say unto his disciples first of all, Beware ye of the leaven of the Pharisees, which is hypocrisy.

2 Н яма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

For there is nothing covered that shall not be revealed, neither hid that shall not be known.

3 З атова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

Therefore whatever ye have spoken in darkness shall be heard in the light, and that which ye have spoken in the ear in closets shall be proclaimed upon the housetops.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

And I say unto you my friends, Be not afraid of those that kill the body and, after that, have no more that they can do.

5 Н о ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

But I will forewarn you whom ye shall fear: Fear him, who, after being killed, has power to cast into hell; yea, I say unto you, Fear him.

6 Н е продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

Are not five sparrows sold for two farthings, and not one of them is forgotten before God?

7 Н о вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

But even the very hairs of your head are all numbered. Fear not, therefore; ye are of more value than many sparrows.

8 И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

Also I say unto you, Whosoever shall confess me before men, him shall the Son of man also confess before the angels of God;

9 н о ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

but he that denies me before men shall be denied before the angels of God.

10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

And whosoever shall speak a word against the Son of man, there is forgiveness for him; but unto him that blasphemes against the Holy Spirit, it shall not be forgiven.

11 И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

And when they bring you unto the synagogues and unto magistrates and powers, take ye no thought how or what thing ye shall answer or what ye shall say;

12 З ащото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

for the Holy Spirit shall teach you in the same hour what ye ought to say.

13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¶ And one of the crowd said unto him, Master, speak to my brother, that he divide the inheritance with me.

14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

And he said unto him, Man, who made me a judge or a divider over you?

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

And he said unto them, Take heed and beware of all covetousness; for a man’s life consists not in the abundance of the things which he possesses.

16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

And he spoke a parable unto them, saying, The ground of a certain rich man brought forth plentifully;

17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

and he thought within himself, saying, What shall I do because I have no room where to bestow my fruits?

18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

And he said, This will I do: I will pull down my storehouses and build greater, and there will I bestow all my fruits and my goods.

19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

And I will say to my soul, Soul, thou hast many goods laid up for many years; take thine ease, eat, drink, and be merry.

20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

But God said unto him, Thou fool, this night thy soul shall be required of thee; then whose shall those things be which thou hast stored up?

21 Т ака <става> с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

So is he that lays up treasure for himself and is not rich in God.

22 Р ече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота <си>, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

¶ And he said unto his disciples, Therefore I say unto you, Take no thought for your life, what ye shall eat; neither for the body, what ye shall put on.

23 З ащото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

The life is more than food, and the body is more than raiment.

24 Р азгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

Consider the ravens, for they neither sow nor reap, which neither have storehouse nor barn; and God feeds them: how much more are ye better than the fowls?

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

And which of you with taking thought can add to his stature one cubit?

26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

If ye then are not able to do that thing which is least, why take ye thought for the rest?

27 Р азгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

Consider the lilies how they grow: they toil not, they spin not; and yet I say unto you that Solomon in all his glory was not arrayed like one of these.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече <ще облича> вас, маловери!

If then God so clothes the grass, which is today in the field and tomorrow is cast into the oven, how much more will he clothe you, O ye of little faith?

29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

And seek not what ye shall eat or what ye shall drink, neither be ye high minded.

30 з ащото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

For all these things do the Gentiles of the world seek after, and your Father knows that ye have need of these things.

31 Н о търсете царство и това ще ви се прибави.

But rather seek ye the kingdom of God, and all these things shall be added unto you.

32 Н е бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

Fear not, little flock, for it is your Father’s good pleasure to give you the kingdom.

33 П родайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

Sell what ye have and give alms; provide yourselves bags which wax not old, a treasure in the heavens that fails not, where no thief approaches neither moth corrupts.

34 З ащото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

For where your treasure is, there will your heart be also.

35 К ръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

Let your loins be girded about and your lamps burning,

36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

and ye yourselves like unto men that wait for their lord, when he will return from the wedding; that when he comes and knocks, they may open unto him immediately.

37 Б лажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

Blessed are those slaves, whom the lord when he comes shall find watching; verily I say unto you that he shall gird himself and make them to sit down to food and will come forth and serve them.

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

And if he shall come in the second watch or come in the third watch and find them so, blessed are those slaves.

39 Н о това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

And know this: that if the husband of the house had known what hour the thief would come, he would have watched and not have suffered his house to be broken through.

40 Б ъдете, <прочее>, и вие готови; защото в час, когато< го> не мислите, Човешкият Син ще дойде.

Be ye therefore ready also; for the Son of man comes at an hour when ye think not.

41 Т огава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

¶ Then Peter said unto him, Lord, speakest thou this parable unto us or even to all?

42 Г оспод каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

And the Lord said, Who then is that faithful and wise steward whom his lord shall make ruler over his household to give them their portion of food in due season?

43 Б лажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

Blessed is that slave whom his lord when he comes shall find so doing.

44 И стина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

Of a truth I say unto you that he will make him ruler over all that he has.

45 Н о ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

But and if that slave shall say in his heart, My lord delays his coming, and shall begin to beat the menslaves and maids and to eat and drink and to be drunken,

46 т о господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

the lord of that slave will come in a day when he does not look for him and at an hour when he is not aware and will cut him off and will appoint him his portion with the unfaithful.

47 И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

And that slave who knew his lord’s will and prepared not himself, neither did according to his will, shall be beaten with many stripes.

48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

But he that knew not and did commit things worthy of stripes shall be beaten with few stripes. For unto whomsoever much is given, of him shall much be required; and to whom much was committed, more will be asked of him.

49 О гън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?

I am come to cast fire into the earth; and what do I desire, except that it be kindled?

50 Н о имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

But I have a baptism to be baptized with, and how I am anguished until it is accomplished!

51 М ислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

Think ye that I am come to the earth to give peace? No, I tell you, but rather division;

52 З ащото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

for from now on there shall be five in one house divided: three against two and two against three.

53 Щ е се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

The father shall be divided against the son and the son against the father, the mother against the daughter and the daughter against the mother, the mother-in-law against her daughter- in-law and the daughter-in-law against her mother-in-law.

54 К азваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

¶ And he said also to the people, When ye see the cloud rising out of the west, straightway ye say, A shower comes, and so it is.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

And when the south wind blows, ye say, There will be heat, and it comes to pass.

56 Л ицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

Ye hypocrites, ye can discern the face of the sky and of the earth; but how is it that ye do not discern this time?

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

Yea, and why even of yourselves judge ye not what is right?

58 З ащото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.

When thou goest with thine adversary to the magistrate, as thou art in the way, give diligence that thou may be delivered from him, lest he drag thee away to the judge, and the judge deliver thee to the officer, and the officer cast thee into prison.

59 К азвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

I tell thee, in no wise shalt thou come out of there until thou hast paid the very last mite.