1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,

¶ My son, if thou be surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand with a stranger,

2 Т и си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

thou art snared with the words of thy mouth; thou art taken with the words of thy mouth.

3 З атова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

Do this now, my son, and deliver thyself, for thou hast fallen into the hand of thy friend; go, humble thyself, and make sure thy friend.

4 Н е давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

Give not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids.

5 & lt;Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.

Escape as a roe from the hand of the hunter and as a bird from the hand of the fowler.

6 И ди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

¶ Go to the ant, thou sluggard; consider her ways, and be wise,

7 К оято, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

Who having no guide, overseer, or ruler,

8 П риготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

provides her food in the summer and gathers her food in the harvest.

9 Д о кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

How long wilt thou sleep, O sluggard? when wilt thou arise out of thy sleep?

10 & lt;Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:

11 Т ака ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

So shall thy poverty come as one that travels and thy want as an armed man.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¶ A wicked man of Belial walks with a perverse mouth.

13 Н амигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

He winks with his eyes, he speaks with his feet, he teaches with his fingers;

14 & lt;Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

there is perversion in his heart; he devises evil continually; he sows discord.

15 З атова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

Therefore his calamity shall come suddenly; suddenly he shall be broken without remedy.

16 Ш ест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

These six things does the LORD hate: yea, seven are an abomination unto him:

17 Н адменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,

18 С ърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

a heart that devises wicked imaginations, feet that are swift in running to evil,

19 Н еверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

a false witness that speaks lies, and he that sows discord among brethren.

20 С ине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

¶ My son, keep thy father’s commandment and forsake not the law of thy mother:

21 В ържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

Bind them continually upon thine heart and tie them about thy neck.

22 К огато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

When thou goest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and when thou awakest, it shall talk with thee.

23 З ащото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.

For the commandment is fire, and the law is light; and reproofs of chastening are the way of life,

24 З а да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

to keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.

25 Д а не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

Lust not after her beauty in thine heart, neither let her take thee with her eyes.

26 З ащото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

For by means of a whorish woman a man is reduced to a piece of bread, and the woman will hunt the precious soul of the man.

27 М оже ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

Can a man take fire in his bosom and his clothes not be burned?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

Can one go upon hot coals, and his feet not be burned?

29 Т ака <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

So is he that goes in to his neighbour’s wife; whosoever touches her shall not be innocent.

30 & lt;Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;

Men do not take a thief lightly, even if he steals to satisfy his soul when he is hungry;

31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

and once he is taken, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.

32 О ня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

But whosoever commits adultery with a woman has a fault in his heart; he that does it corrupts his own soul.

33 Б иене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

A wound and dishonour shall he get, and his reproach shall never be wiped away.

34 З ащото ревнуването на мъжа е <една> ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

For the jealous rage of a man will not spare in the day of vengeance.

35 Н е ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да <му> дадеш много подаръци.

He will not regard any ransom; neither will he want to forgive, though thou givest many bribes.