1 С лед това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

¶ And afterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, Thus saith the LORD God of Israel, Let my people go that they may celebrate a feast unto me in the wilderness.

2 Н о Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

And Pharaoh said, Who is the LORD, that I should hearken to his voice to let Israel go? I do not know the LORD, neither will I let Israel go.

3 А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

¶ And they said, The God of the Hebrews has found us; therefore we shall go three days’ journey into the desert and sacrifice unto the LORD our God lest he encounter us with pestilence or with the sword.

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

Then the king of Egypt said unto them, Why do ye, Moses and Aaron, keep the people from their works? Go unto your burdens.

5 Р ече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

Pharaoh also said, Behold, the people of the land now are many, and ye make them cease from their burdens.

6 И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

And Pharaoh commanded the same day the taskmasters of the people and their officers, saying,

7 Н е давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

Ye shall no longer give the people firewood to make brick as until now; let them go and gather firewood for themselves.

8 Н о колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

And the tally of the bricks which they made before, ye shall lay upon them; ye shall not diminish any of it; for they are idle; therefore they cry, saying, Let us go and sacrifice to our God.

9 Н ека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

Let more work be laid upon them that they may occupy themselves with it; and let them not regard words of deception.

10 И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

¶ And the taskmasters of the people went out, and their officers, and they spoke to the people, saying, Thus saith Pharaoh, I will not give you firewood.

11 В ие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

Go ye, gather firewood where ye can find it; yet none of your work shall be diminished.

12 З атова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

So the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather brush for firewood.

13 А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

And the taskmasters hasted them, saying, Fulfil your works, your daily quotas, as when there was firewood.

14 И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

And the officers of the sons of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten, and they demanded, Why have ye not fulfilled your quotas in making brick both yesterday and today, as until now?

15 Т огава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

¶ Then the officers of the sons of Israel came and cried unto Pharaoh, saying, Why doest thou deal thus with thy slaves?

16 П лява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

There is no firewood given unto thy slaves, yet they say to us, Make brick. Behold, thy slaves are beaten; and thy people sin.

17 Н о той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

And he replied, Ye are idle, ye are idle, therefore ye say, Let us go and sacrifice unto the LORD.

18 И дете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

Go therefore now and work, for no firewood shall be given you, yet ye shall deliver the tally of bricks.

19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

Then the officers of the sons of Israel saw that they were afflicted after it was said, Ye shall not diminish any from the bricks of your daily quota.

20 И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

And they met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came forth from Pharaoh;

21 и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

and they said unto them, The LORD look upon you and judge because ye have made our savour to be a stench before Pharaoh and his slaves, putting a sword in their hands to slay us.

22 Т огава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

Then Moses returned unto the LORD and said, Lord, why hast thou so afflicted this people? Why is it that thou hast sent me?

23 З ащото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

For since I came to Pharaoh to speak in thy name, he has afflicted this people; neither hast thou delivered thy people at all.