1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

¶ He also said unto them, Verily I say unto you, That there are some of those who are here who shall not taste of death until they have seen the kingdom of God which comes with power.

2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

And six days afterwards Jesus took Peter and James and John, and separated them apart by themselves unto a high mountain; and he was transfigured before them.

3 Д рехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може <така> да избели.

And his raiment became shining, exceeding white as snow, so as no fuller on earth can white them.

4 И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

And there appeared unto them Elijah with Moses; and they were talking with Jesus.

5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

Then Peter answering, said unto Jesus, Master, it shall be good for us to remain here; and let us make three tabernacles: one for thee, and another for Moses, and another for Elijah.

6 з ащото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

For he knew not what he was saying, for he was beside himself.

7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, <който каза>: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

And a cloud came that overshadowed them, and a voice came out of the cloud, saying, This is my beloved Son; hear ye him.

8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

And suddenly, when they had looked around, they saw no one any more, except Jesus only with themselves.

9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

And as they came down from the mountain, he commanded them that they should tell no one what things they had seen until the Son of man was risen from the dead.

10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

And they kept the word within themselves, questioning one with another what the rising from the dead should be.

11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

And they asked him, saying, Why do the scribes say that Elijah must first come?

12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - <писано е>, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

And he answered and told them, Elijah verily shall come first and restore all things and how it is written of the Son of man, that he must suffer many things and be esteemed as nothing.

13 Н о казвам ви, че Илия е <вече> дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

But I say unto you, That Elijah has indeed come, and they have done unto him whatsoever they wished, as it is written of him.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¶ And as he came to the disciples, he saw a great multitude about them and scribes that disputed with them.

15 И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

And straightway all the people, when they beheld him, were greatly amazed, and running to him saluted him.

16 И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

And he asked the scribes, What dispute ye with them?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

And one of the multitude answering, said, Master, I have brought unto thee my son, who has a dumb spirit;

18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят <беса>, но не можаха.

and wherever he takes him, he tears him, and he foams and gnashes with his teeth and pines away; and I spoke to thy disciples that they should cast him out, and they could not.

19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

Answering, he said unto him, O unfaithful generation, how long shall I be with you? How long must I suffer you? Bring him unto me.

20 И доведоха го при Него. И като Го видя <хванатият от бяс>, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

And they brought him unto him; and when he saw him, straightway the spirit tore him; and he fell on the ground and wallowed foaming.

21 И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

And Jesus asked his father, How long ago is it since this came unto him? And he said, Of a child.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

And ofttimes it has cast him into the fire and into the waters to kill him, but if thou canst do any thing, help us, having mercy on us.

23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

And Jesus said unto him, If thou canst believe this, all things are possible to him that believes.

24 В еднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам! помогни на моето неверие.

And straightway the father of the child crying out with tears, said, Lord, I believe; help thou my unbelief.

25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

When Jesus saw that the multitude concurred, he rebuked the unclean spirit, saying unto him, Thou dumb and deaf spirit, I command thee, come out of him and enter no more into him.

26 И <духът>, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и <детето> стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

Then the spirit, crying out and rending him sore, came out; and he remained as one dead, insomuch that many said that he was dead.

27 Н о Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

But Jesus, taking him by the hand, straightened him up; and he arose.

28 И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

And when he was come into the house, his disciples asked him privately, Why could not we cast him out?

29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.

And he said unto them, This kind can come forth by nothing, but by prayer and fasting.

30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

¶ And having left there, they walked together through Galilee; and he did not wish that anyone should know of it.

31 З ащото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

For he went on teaching his disciples and said unto them, The Son of man is delivered into hands of men, and they shall kill him; and after he is dead, he shall rise the third day.

32 Н о те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

But they did not understand this word and were afraid to ask him.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

And he came to Capernaum; and being in the house he asked them, What was it that ye disputed among yourselves on the way?

34 А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

But they were silent; for on the way they had disputed among themselves, who should be the greatest.

35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

Then, sitting down, he called the twelve and said unto them, If anyone desires to be first, the same shall be last of all and servant of all.

36 Т огава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

And taking a child, he set him in the midst of them; and taking him in his arms, he said unto them,

37 К ойто приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

Whosoever shall receive one of such children in my name, receives me; and whosoever shall receive me, receives not me, but him that sent me.

38 И оан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

And John answered him, saying, Master, we saw one casting out demons in thy name and he does not follow us; and we forbade him because he does not follow us.

39 А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро< след това> да Ме злослови.

But Jesus said, Forbid him not, for there is no one who does a miracle in my name that can then speak evil of me.

40 П онеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

For he that is not against us is for us.

41 З ащото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

¶ For whosoever shall give you a cup of water to drink in my name because ye are of the Christ, verily I say unto you, he shall not lose his reward.

42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

And whosoever shall be a stumbling block to one of these little ones that believe in me, it would be better for him if a millstone were hanged about his neck, and he were cast into the sea.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

And if thy hand causes thee to fall, cut it off; it is better for thee to enter into life maimed than having two hands to go into hell, into the fire that can never be quenched,

44

where their worm does not die, and the fire is never quenched.

45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thy foot causes thee to fall, cut it off; it is better for thee to enter halt into life than having two feet to be cast into hell, into the fire that can never be quenched,

46

where their worm does not die, and the fire is never quenched.

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thine eye causes thee to fall, pluck it out; it is better for thee to enter into the kingdom of God with one eye than having two eyes to be cast into hell,

48 д ето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

where their worm does not die, and the fire is never quenched.

49 З ащото всеки ще се осоли с огън,.

For every one shall be salted with fire, and every sacrifice shall be salted with salt.

50 Д обро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

Salt is good, but if the salt has lost its saltness, with what will ye season it? Have salt in yourselves, and have peace one with another.