1 З емният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

¶ Man certainly has an appointed amount of time upon earth, and his days are like the days of a hireling.

2 К акто на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

As a slave earnestly desires the shade and as a hireling waits for rest from his work,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

so I am made to possess months of vanity, and wearisome nights are appointed to me.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

When I lie down, I say, When shall I arise? I measure the night, and I am full of tossings to and fro unto the dawning of the day.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

My flesh is clothed with worms and clods of dust; my skin is broken and abominable.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

My days are swifter than a weaver’s shuttle and are spent without hope.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

¶ Remember thou that my life is wind and that my eyes shall not return to see good.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

The eyes of those that see me now shall not see me again; thine eyes shall be upon me, and I will cease to be.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

As the cloud is consumed and vanishes away, so he that goes down to Sheol, who shall not come up again;

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

he shall return no more to his house; neither shall his place know him any more.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

Therefore, I will not refrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Am I a sea, or a dragon, that thou settest a watch over me?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

When I say, My bed shall comfort me, my couch shall ease my complaint;

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

then thou dost scare me with dreams and terrify me with visions.

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

And my soul thought it better to be strangled and desired death more than my bones.

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

I loathed life; I do not desire to live for ever; let me alone; for my days are vanity.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¶ What is man that thou should magnify him and that thou should set thine heart upon him

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

and that thou should visit him every morning and try him every moment?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

For how long wilt thou not depart from me, nor let me alone until I swallow down my spittle?

20 А ко съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

If I have sinned, what shall I do unto thee, O thou preserver of men? Why hast thou set me as a mark against thee, so that I am a burden to myself?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

And why dost thou not take away my rebellion and pass over my iniquity? For now I shall sleep in the dust; and if thou shalt seek me in the morning, I shall not be found.