1 З атова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

¶ Therefore, thou art inexcusable, O man, whosoever thou art that judgest; for in that which thou dost judge another, thou dost condemn thyself; for thou that judgest others doest the same things.

2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

For we are sure that the judgment of God is according to the truth against those who do such things.

3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

And dost thou think this, O man, that judgest those who do such things and doest the same, that thou shalt escape the judgment of God?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

Or dost thou despise the riches of his goodness and forbearance and longsuffering, ignoring that the goodness of God leads thee to repentance?

5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

But after thy hardness and impenitent heart treasures up unto thyself wrath against the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

who will render to everyone according to his deeds:

7 в ечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

to those who persevered in well doing, glory and honour and incorruption, to those who seek eternal life;

8 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

but unto those that are contentious and do not obey the truth, but are persuaded by unrighteousness, indignation and wrath.

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

Tribulation and anguish shall be upon every human soul that does evil, the Jew first and also the Greek;

10 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

but glory, honour, and peace to everyone that works good, to the Jew first and also to the Greek.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

For there is no respect of persons with God.

12 З ащото тия, които са съгрешили без <да имат> закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

For as many as have sinned without law shall also perish without law, and as many as have sinned in the law shall be judged by the law

13 З ащото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

(for not the hearers of the law are just before God, but the doers of the law shall be justified;

14 ( понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

for when the Gentiles, who do not have the law, do by nature that which is of the law, these, not having the law, are a law unto themselves;

15 п о това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

which show the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, accusing and also excusing their reasonings one with another)

16 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните <дела> на човеците според моето благовестие.

in the day when God shall judge that which men have covered up, according to my gospel by Jesus, the Christ.

17 Н о ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¶ Behold, thou doth call thyself a Jew and art supported by the law and doth glory in God

18 з наеш <Неговата воля>, и разсъждаваш между различни< мнения>, понеже се учиш от закона;

and dost know his will and approve the things that are more excellent, being instructed out of the law,

19 & lt;ако> при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

and art confident that thou thyself art a guide of the blind, a light of those who are in darkness,

20 н аставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

an instructor of the ignorant, a teacher of children, who hast the form of knowledge and of the truth in the law.

21 т огава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

Thou, therefore, who teachest another, teachest thou not thyself? Thou that preachest a man should not steal, dost thou steal?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

Thou that sayest a man should not commit adultery, dost thou commit adultery? Thou that dost abhor idols, dost thou commit sacrilege?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Thou that makest thy boast of the law, with rebellion to the law doth thou dishonour God?

24 & lt;Питам това>, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

For the name of God is blasphemed among the Gentiles through you, as it is written.

25 П онеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

For circumcision verily profits if thou keep the law, but if thou art a rebel to the law, thy circumcision is made into a foreskin.

26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Therefore if the uncircumcised keep the righteousness of the law, shall not his foreskin be counted for circumcision?

27 и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?

And that which is by nature foreskin, but keeps the law perfectly, shall judge thee who with the letter and with the circumcision art rebellious to the law.

28 З ащото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

For he is not a Jew who is one outwardly, neither is circumcision that which is done outwardly in the flesh;

29 н о юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

but he is a Jew who is one inwardly, and circumcision is that of the heart, in the spirit and not in the letter, whose praise is not of men, but of God.